В поредицата ни за имената на улиците днес се спираме

В поредицата ни за имената на улиците през днешния ден се стопираме на личността, стояща зад името на улица „ Райно Попович “ в Пловдив. Мнозина минават по нея, без да се замислят кой е бил този човек, написа. А в действителност Райно Попович е един от най-значимите български възрожденски просветители, оставил дълбока диря в просветителната и културната история на България.
Прочетете още
Кой е Райно Попович?
Райно Събев Стоянов, прочут като Райно Попович, е роден през 1783 година в Жеравна, Османска империя. Той е български преподавател и литератор от Българското възобновление, измежду реформаторите на образованието в България. Първоначално учи в Жеравна при брат си, след което продължава образованието си в Сливен, Солун, Хиос и Букурещ (1816–1818), в Бейската академия. Там негов учител е известният за времето си Н. Дукас. Стефан Богориди подкрепя Попович да постъпи в това гръцко учебно заведение, където усвоява взаимоучителната метода.

През 1819 година с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско учебно заведение, по-късно на Емануил Васкидович в Свищов. През 1826 година основава елино-българско учебно заведение и в Карлово. Освен в Котел и Карлово, е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Ботьо Петков, Гаврил Кръстевич, Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Васил Левски и други

В началото на книжовната си активност Попович води гръкофилска просветителна политика, за която е подложен на критика от Васил Априлов и Николай Палаузов. Впоследствие самичък трансформира методиката си на образование, уверен че преди да се пристъпи към проучване на гръцки език, е нужно първо асимилиране на родния български. През 1850-те години осъзнава потребността от приобщаване на българската с съветската просвета.

Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, измежду които басните на Езоп и нравоучителния алманах „ Христоития или благоприличие “ (1837), която наред с упътвания за държанието в обществото и фамилията, за връзките сред хората, дава препоръки и по въпросите за облеклото, за походката, метода на говорене, както и включва сентенции от античната просвета и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор.

Райно Попович умира на 8 декември 1858 година в Карлово. Неговото въздействие върху българската култура и просвета е доста, а концепциите му не престават да бъдат обект на проучване и полемики. В Пловдив улица „ Райно Попович “ носи неговото име, отдавайки респект на този изтъкнат български възрожденец.

Следващия път, когато преминавате по улица „ Райно Попович “ в Пловдив, спомнете си за този незабравим преподавател и литератор, който е посветил живота си на просветата и културното издигане на българския народ.