Влиза в Пловдив на бял кон със сабя и кръст: Кой е поп Ангел Чолаков?
В поредицата ни за имената на улиците, през днешния ден обръщаме внимание на фигура, чието име стои зад улици в страната – поп Ангел Чолаков. Един духовник, който носи освен кръст, само че и сабя. И освен проповядва, само че и води борба – безусловно – за свободата и обединяването на България.
Поп Ангел Чолаков е роден през 1851 година в село Новаково, Станимашко. До 1870 година е преподавател в родното си село дружно с Александър Груев – брат на възрожденеца Йоаким Груев. Малко по-късно, към 1870 година, Ангел приема духовнически ранг в Цариград. След това се завръща с околните си в Новаково, само че служи като духовник там единствено за малко.
Животът му обаче не се изчерпва с църковната задача. Чолаков се включва интензивно в националноосвободителното придвижване и става член на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Среща се с Левски и оглавява тайния революционен комитет в селото си. Участва в посрещането на княз Дондуков-Корсаков и се включва в сраженията против башибозушките банди на Сенклер. Изразява намерено отвращение от решенията на Берлинския контракт, който раздира освободена България.
Въпреки своя нравствен ранг, поп Ангел се включва и в Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК), който приготвя Съединението сред Княжество България и Източна Румелия. В неговия край той е измежду най-активните уредници на този развой – нещо, което му коства скъпо. Заради присъединяване си в подготовката на Съединението, той е лишен от правото да служи в църквата в продължение на две години и половина.
На 6 септември 1885 година, в деня на Съединението, поп Ангел Чолаков влиза в Пловдив триумфално – яздейки бял кон, със сребърен кръст в едната ръка и гола сабя в другата. Пред конака прави освещаването на Съединението – един от най-силните символни актове на този съдбоносен ден.
След това обаче следва нова рецесия – Русия упорства за отстраняването на княз Александър Батенберг, а изборите през май 1886 година стават основен стадий в политическата борба. Руските дипломати се пробват да дестабилизират страната посредством провокации и вълнения. На този декор поп Ангел Чолаков, към този момент прочут като „ героя от Съединението “, е включен като претендент на спомагателните избори, планувани за 18 (31) май 1886 година в Хаджи Елес (днешен Първомай).
В изборния ден, още преди гласуването да стартира, русофилски настроени селяни обкръжават къщата, в която се намира Чолаков. Подвеждани с неистини – че Русия ще ги освободи от налози, ще им купи волове и че поп Ангел е срещу съветския цар – тълпата се нахвърля върху него. Разпространяват се клюки, че новата граница ще минава по река Марица и селата ще останат в Турция. Така, манипулирани и подлъгани, селяни линчуват свещеника.
Поп Ангел Чолаков е погубен на 35 години. След гибелта му Захари Стоянов написа вестникарска публикация в „ Независимост “, в която споделя:
„ Умря поп Ангел, не съществува към този момент героят от Шестий септември, млъкнаха към този момент устата, които проповядваха по необятния Конуш словото Божие, словото на свободата и самостоятелността. “
Името на поп Ангел Чолаков през днешния ден стои на улици в Пловдив и Асеновград – освен като знак на самопризнание, само че и като увещание, че свободата не се дава, тя се отстоява – даже когато носиш кръст в едната ръка, а сабя – в другата.
Поп Ангел Чолаков е роден през 1851 година в село Новаково, Станимашко. До 1870 година е преподавател в родното си село дружно с Александър Груев – брат на възрожденеца Йоаким Груев. Малко по-късно, към 1870 година, Ангел приема духовнически ранг в Цариград. След това се завръща с околните си в Новаково, само че служи като духовник там единствено за малко.
Животът му обаче не се изчерпва с църковната задача. Чолаков се включва интензивно в националноосвободителното придвижване и става член на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Среща се с Левски и оглавява тайния революционен комитет в селото си. Участва в посрещането на княз Дондуков-Корсаков и се включва в сраженията против башибозушките банди на Сенклер. Изразява намерено отвращение от решенията на Берлинския контракт, който раздира освободена България.
Въпреки своя нравствен ранг, поп Ангел се включва и в Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК), който приготвя Съединението сред Княжество България и Източна Румелия. В неговия край той е измежду най-активните уредници на този развой – нещо, което му коства скъпо. Заради присъединяване си в подготовката на Съединението, той е лишен от правото да служи в църквата в продължение на две години и половина.
На 6 септември 1885 година, в деня на Съединението, поп Ангел Чолаков влиза в Пловдив триумфално – яздейки бял кон, със сребърен кръст в едната ръка и гола сабя в другата. Пред конака прави освещаването на Съединението – един от най-силните символни актове на този съдбоносен ден.
След това обаче следва нова рецесия – Русия упорства за отстраняването на княз Александър Батенберг, а изборите през май 1886 година стават основен стадий в политическата борба. Руските дипломати се пробват да дестабилизират страната посредством провокации и вълнения. На този декор поп Ангел Чолаков, към този момент прочут като „ героя от Съединението “, е включен като претендент на спомагателните избори, планувани за 18 (31) май 1886 година в Хаджи Елес (днешен Първомай).
В изборния ден, още преди гласуването да стартира, русофилски настроени селяни обкръжават къщата, в която се намира Чолаков. Подвеждани с неистини – че Русия ще ги освободи от налози, ще им купи волове и че поп Ангел е срещу съветския цар – тълпата се нахвърля върху него. Разпространяват се клюки, че новата граница ще минава по река Марица и селата ще останат в Турция. Така, манипулирани и подлъгани, селяни линчуват свещеника.
Поп Ангел Чолаков е погубен на 35 години. След гибелта му Захари Стоянов написа вестникарска публикация в „ Независимост “, в която споделя:
„ Умря поп Ангел, не съществува към този момент героят от Шестий септември, млъкнаха към този момент устата, които проповядваха по необятния Конуш словото Божие, словото на свободата и самостоятелността. “
Името на поп Ангел Чолаков през днешния ден стои на улици в Пловдив и Асеновград – освен като знак на самопризнание, само че и като увещание, че свободата не се дава, тя се отстоява – даже когато носиш кръст в едната ръка, а сабя – в другата.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ