Въжето си на врата сам метнах: Кой е Бачо Киро и защо улици носят името му
В поредицата ни, отдадена на имената на улиците, през днешния ден ще ви разкажем за една от най-разпознаваемите фигури от българското Възраждане – Бачо Киро, чието име носят улици в съвсем всеки български град. Истинското му име е Киро Петров Занев, а животът и делото му са тясно свързани с битката за българската независимост, национална култура и национално съзнание.
Бачо Киро (истинско име: Киро Петров Занев) е роден на 7 юли 1835 година в село Горни Турчета (днес град Бяла черква), Великотърновска област. Той е български преподавател, литератор, историк, читалищен деятел, фолклорист и националреволюционер.
Остава без татко на шестгодишна възраст и стартира работа, с цел да подкрепи прехраната на фамилията. През 1847 година майка му го изпраща в Батошевския манастир, където стартира образованието си. По-късно работи като преподавател в разнообразни села, в това число Коевци, Мусина, Михалци и Вишовград. През 1857 година се завръща в родното си село, където преподава до гибелта си през 1876 година
След 1852 година учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишовград. През 1857 година се завръща в с. Горни Турчета, където преподава (с спиране през 1871 г.) до гибелта си през 1876 година
По пътя на самообразованието и с твърдоглав труд израства като изтъкнат възрожденски просветник. Ползва се с огромен престиж както измежду българското население, по този начин и измежду турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за образование и „ Рибния буквар “. Работи за патриотичното образование на младите, вкарва честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро написа стихове, отдадени на ориста на поробена България и приканва към протест и независимост.
През 1869 година учредява първото селско читалище в България – „ Селска обич “. През 1870 година основава първия селски читалищен и учебен спектакъл в България. Между 1870 – 1871 година е дописник на вестник „ Македония “. През 1864 година повежда популацията и със сопи прогонва търновския гръцки епископ Григорий.
В тайните на освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се среща с ред видни дейци на ВРО. Близък другар на Христо Иванов-Големия. През февруари 1872 година е учреден Бялочерковския частен революционен комитет с ръководител Бачо Киро Петров. Сред създателите са Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски.
След решението на Гюргевския комитет за въстание в България напролет на 1876 година съумява благодарение на свои съидейници и съратници да провежда в Бяла църква чета от повече от 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е образувана по-голяма чета под общата команда на поп Харитон Халачев. Бачо Киро е определен за член на щаба. Взема присъединяване в епичната и неравна борба с войската на бригадния турски военачалник Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 година в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, съумява да се избави и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, само че е предаден и задържан.
Откаран е в Търново, където е наказан на гибел посредством обесване. Изправен пред изключителния турски съд, печели даже враговете с достойното си държане. Бачо Киро без съмнение поема отговорността за делата си. Търновският отличник Етхем бей прави опит посредством бранителя Джовани Икономов да избави Бачо Киро, представяйки го за умопобъркан, защото съгласно остарял турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на гибел. Тогава се случва нещо удивително. На прекрасен и чист турски език българският родолюбец издекламира следните стихове:
Паметник на починалите за освобождението от османско господство в квартал „ Варуша север “, Велико Търново
„ Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им,)
без боязън от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им.)
Пушка на рамо турих, (Шишкане умузума тактъм,)
Дряновски манастир открих. (Дренова монастира булдум.)
Правдата си да следа излязох, (Хакъм арамаа бен чиктъм,)
въжето си на врата самичък метнах! (ипи де кендим бойнума тактъм.) “
Обесен е дружно с Иван Семерджиев (войвода от Горнооряховската чета) в Търново на 28 май 1876 година Погребани са там дружно с други въстаници.
Приживе издава 3 книги: „ Описание на село Горни Турчета “ (1870), пътеписите „ Пътуванието на Бача Кира “ (1873), „ Второто пътувание на Бача Кира “ (1874).
В ръкопис остават доста стихотворения (сред тях и поемата „ Пруско-френската война “), историографски и фолклористични проучвания: летописни бележки за въстанието на дядо Никола (1857), Хаджи Ставревата буна (1862), четата на Филип Тотю (1867), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), „ Софийското премеждие “ (1873), сраженията на четата в Дряновския манастир. Събира голям брой фолклорни материали, част от които изпраща на Петко Славейков в Цариград.
Останали са 34 ръкописни сборника на Бачо Киро и учениците му с общ размер 4470 страници.
Бачо Киро има двама братя поп Гавраил и даскал Христо. Също по този начин и общо 5 деца – три дъщери и двама сина. Дъщерите му са Мария, Ирина, Димитра. Синовете му са Теодосий и Любен.
Улици в Пловдив, София, Велико Търново и други носят името му.
Бачо Киро (истинско име: Киро Петров Занев) е роден на 7 юли 1835 година в село Горни Турчета (днес град Бяла черква), Великотърновска област. Той е български преподавател, литератор, историк, читалищен деятел, фолклорист и националреволюционер.
Остава без татко на шестгодишна възраст и стартира работа, с цел да подкрепи прехраната на фамилията. През 1847 година майка му го изпраща в Батошевския манастир, където стартира образованието си. По-късно работи като преподавател в разнообразни села, в това число Коевци, Мусина, Михалци и Вишовград. През 1857 година се завръща в родното си село, където преподава до гибелта си през 1876 година
След 1852 година учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишовград. През 1857 година се завръща в с. Горни Турчета, където преподава (с спиране през 1871 г.) до гибелта си през 1876 година
По пътя на самообразованието и с твърдоглав труд израства като изтъкнат възрожденски просветник. Ползва се с огромен престиж както измежду българското население, по този начин и измежду турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за образование и „ Рибния буквар “. Работи за патриотичното образование на младите, вкарва честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро написа стихове, отдадени на ориста на поробена България и приканва към протест и независимост.
През 1869 година учредява първото селско читалище в България – „ Селска обич “. През 1870 година основава първия селски читалищен и учебен спектакъл в България. Между 1870 – 1871 година е дописник на вестник „ Македония “. През 1864 година повежда популацията и със сопи прогонва търновския гръцки епископ Григорий.
В тайните на освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се среща с ред видни дейци на ВРО. Близък другар на Христо Иванов-Големия. През февруари 1872 година е учреден Бялочерковския частен революционен комитет с ръководител Бачо Киро Петров. Сред създателите са Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски.
След решението на Гюргевския комитет за въстание в България напролет на 1876 година съумява благодарение на свои съидейници и съратници да провежда в Бяла църква чета от повече от 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е образувана по-голяма чета под общата команда на поп Харитон Халачев. Бачо Киро е определен за член на щаба. Взема присъединяване в епичната и неравна борба с войската на бригадния турски военачалник Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 година в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, съумява да се избави и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, само че е предаден и задържан.
Откаран е в Търново, където е наказан на гибел посредством обесване. Изправен пред изключителния турски съд, печели даже враговете с достойното си държане. Бачо Киро без съмнение поема отговорността за делата си. Търновският отличник Етхем бей прави опит посредством бранителя Джовани Икономов да избави Бачо Киро, представяйки го за умопобъркан, защото съгласно остарял турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на гибел. Тогава се случва нещо удивително. На прекрасен и чист турски език българският родолюбец издекламира следните стихове:
Паметник на починалите за освобождението от османско господство в квартал „ Варуша север “, Велико Търново
„ Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им,)
без боязън от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им.)
Пушка на рамо турих, (Шишкане умузума тактъм,)
Дряновски манастир открих. (Дренова монастира булдум.)
Правдата си да следа излязох, (Хакъм арамаа бен чиктъм,)
въжето си на врата самичък метнах! (ипи де кендим бойнума тактъм.) “
Обесен е дружно с Иван Семерджиев (войвода от Горнооряховската чета) в Търново на 28 май 1876 година Погребани са там дружно с други въстаници.
Приживе издава 3 книги: „ Описание на село Горни Турчета “ (1870), пътеписите „ Пътуванието на Бача Кира “ (1873), „ Второто пътувание на Бача Кира “ (1874).
В ръкопис остават доста стихотворения (сред тях и поемата „ Пруско-френската война “), историографски и фолклористични проучвания: летописни бележки за въстанието на дядо Никола (1857), Хаджи Ставревата буна (1862), четата на Филип Тотю (1867), четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), „ Софийското премеждие “ (1873), сраженията на четата в Дряновския манастир. Събира голям брой фолклорни материали, част от които изпраща на Петко Славейков в Цариград.
Останали са 34 ръкописни сборника на Бачо Киро и учениците му с общ размер 4470 страници.
Бачо Киро има двама братя поп Гавраил и даскал Христо. Също по този начин и общо 5 деца – три дъщери и двама сина. Дъщерите му са Мария, Ирина, Димитра. Синовете му са Теодосий и Любен.
Улици в Пловдив, София, Велико Търново и други носят името му.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ