Какъв беше незабравимият Георги Калоянчев, когато играеше себе си?
В поредицата " Големите " ще си спомним за един от най-обичаните ни артисти. Георги Калоянчев беше от доайените на Сатиричния спектакъл и остави след себе си стотици незабравими функции в българското кино. Какъв беше, когато играеше себе си? Разказва синът му Ивайло Калоянчев, с него се срещна Леда Цветкова.
Незабравим сатирик и трагичен артист, любим на няколко генерации и най-хубавият Бай Ганьо на всички времена. Той е Георги Калоянчев. Роден е през 1925 година в Бургас. Театралните му заложби личали още от учебно заведение и откакто отбива военната си работа, записва бившето театрално учебно заведение в София, в класа на проф. Сърчаджиев, а след дипломирането си е признат в трупата на Народния спектакъл. Единият от двамата му сина потегля по неговия път.
„ Като татко не съм го виждал доста. Непрекъснато беше някъде и когато дойдеше или в случай че съм направил нещо неприятно в дните, в които не сме се виждали, се караше или се радваше като ни види. Той доста забавно се караше, тъй като самичък си се навиваше, аз и до ден сегашен се чудя. Той стартира да се кара с естествен звук, ти не му казваш нищо, мълчиш си, не е да възразявам нещо и той си се навива самичък и последователно си се ядосва, и още повече се ядосва и вика " ех, бе ", описа синът му Ивайло Калоянчев.
Дебютът му в киното е през 1953 година като Сали в " Утро над родината ", един от първите филми със модерна тема. Започват и поредност от незабравими функции в киното като: " Специалист по всичко ", " Бон късмет инспекторе " и " На всеки километър ".
„ Той искаше да ме прави оператор, купи ми фотоапарати, не знам си какво да фотографирам, крещя му – Това не е за мен. Даже като снимаха " Демонът на империята " ми вика – Ще вървиш с операторите, ще носиш акумулатора и там до операторите ще стоиш да се учиш. И аз седнал съм седя, току избягам там.
И крещя: " Ще ставам актьор ", но първата година ме скъсаха, а той и не знаеше, че ще аплайвам, не бях му споделил, различен ме готви, скрито, и като ме скъсаха, той ме извика и вика: " Добре бе, кажи ми нещо ". Викам – Какво искаш да ти кажа в този момент? ". " Кажи някакъв материал, желая да чуя дали ставаш за актьор или не ставаш, а никой с изключение на мен няма да ти каже почтено ".
С именитите си функции се трансформира във всеобщ любим. Калоянчев е измежду създателите на Сатиричния спектакъл, в който играе десетилетия наред и разсмива публиката.
“Няма да не помни първи път, когато пристигна на първата ми премиера в Толбухин. Сега на едно място съм си измислил по какъв начин и се вдървява крайници и аз по този начин се изпружих и хората се смяха. И аз, продължава пиесата, крещя ще го направя повторно, потеглих, отново го направих, не се смяха толкоз, но отново се засмяха. Викам – още веднъж и към този момент към края потегля крайници по този начин и той единствено като е видял по какъв начин ми потегля крайници, стана прав вътре в салона и извика " Нееееее ". Аз му познах гласа, че е той и му крещя – Абе, ти може ли по този начин да крещиш в салона? И той вика – Аз не устоях бе, хубаво веднъж го направи видя, засмяха се хората, повторно, не хвана толкоз, за какво се силиш трети път да го правиш? Абе измисли нещо друго бе.
– Какво сте наследили от него?
– Любовта към театъра несъмнено, темерутщината, тъй като той беше огромен саможивец. Те хората си мислеха, че като го поканят на посетители ще си прекарат доста хубаво, тъй като ще пристигна един от най-големите комици на България, ще им отиде на посетители, но те просто не са поканили точния човек. Ще мълчи и като стане 10 часа ще каже: " Валя, айде да си вървим, стига толкоз ".
Ние с него сме пътували до Бургас без да си кажем една дума в колата, аз карам, той седи до мен, не си приказваме и така”.
През 1991 година се превъплащава в героя на Алеко Константинов " Бай Ганьо ", а лентата става един от най-гледаните български филми през 90-те години.
„ Той имаше една приказка –Като изиграх " Бай Ганьо " и му нося един запис, той не пристигна да го гледа, тъй като не можеше да върви, нося му един запис на диск да гледа по какъв начин играя, какво играя и той гледа, гледа и сподели: Значи, то може да играеш по-хубаво от мен, по-лошо, само че като мен не можеш ". Т.е. аз желая да съм като него, но не мога.
Той не знаеше крушка по какъв начин се завива, такава електрическа. Един ден му се смеем бяхме на вилата, имаше един курник, крещя ти един гвоздей не може да забиеш. Кой не може? И влезе в кокошарника с една тесла, той си помля пръстите, вика удря вътре и излезе, тука в кръв целия, вика " Няма да кова повече ".
Днес, с изключение на сина му Ивайло, за актьорската специалност мечтае и най-малкият му внук.
„ За тези години, за които аз съм бил актьор, съм почнал и съм бил постоянно в неговата сянка, а той, в случай че си мисли, че ще бъде отвън тази сянка се лъже, би трябвало да свикнеш с това нещо, другояче може да те убие. Мен и в този момент ми споделят – Ще се запознаете със сина на огромния Георги Калоянчев, в случай че това ме потиска, аз съм изгубен, аз не мога да избягам или да си предпочитам родителите, в случай че той мисли, че ще избяга и той, би трябвало да го забрави”.
Георги Калоянчев напуща този свят на 87-годишна възраст. От феновете си ще бъде запомнен още в христоматийни си осъществявания в " Господин Балкански ", " Големанов " и " Сако от велур ".
Незабравим сатирик и трагичен артист, любим на няколко генерации и най-хубавият Бай Ганьо на всички времена. Той е Георги Калоянчев. Роден е през 1925 година в Бургас. Театралните му заложби личали още от учебно заведение и откакто отбива военната си работа, записва бившето театрално учебно заведение в София, в класа на проф. Сърчаджиев, а след дипломирането си е признат в трупата на Народния спектакъл. Единият от двамата му сина потегля по неговия път.
„ Като татко не съм го виждал доста. Непрекъснато беше някъде и когато дойдеше или в случай че съм направил нещо неприятно в дните, в които не сме се виждали, се караше или се радваше като ни види. Той доста забавно се караше, тъй като самичък си се навиваше, аз и до ден сегашен се чудя. Той стартира да се кара с естествен звук, ти не му казваш нищо, мълчиш си, не е да възразявам нещо и той си се навива самичък и последователно си се ядосва, и още повече се ядосва и вика " ех, бе ", описа синът му Ивайло Калоянчев.
Дебютът му в киното е през 1953 година като Сали в " Утро над родината ", един от първите филми със модерна тема. Започват и поредност от незабравими функции в киното като: " Специалист по всичко ", " Бон късмет инспекторе " и " На всеки километър ".
„ Той искаше да ме прави оператор, купи ми фотоапарати, не знам си какво да фотографирам, крещя му – Това не е за мен. Даже като снимаха " Демонът на империята " ми вика – Ще вървиш с операторите, ще носиш акумулатора и там до операторите ще стоиш да се учиш. И аз седнал съм седя, току избягам там.
И крещя: " Ще ставам актьор ", но първата година ме скъсаха, а той и не знаеше, че ще аплайвам, не бях му споделил, различен ме готви, скрито, и като ме скъсаха, той ме извика и вика: " Добре бе, кажи ми нещо ". Викам – Какво искаш да ти кажа в този момент? ". " Кажи някакъв материал, желая да чуя дали ставаш за актьор или не ставаш, а никой с изключение на мен няма да ти каже почтено ".
С именитите си функции се трансформира във всеобщ любим. Калоянчев е измежду създателите на Сатиричния спектакъл, в който играе десетилетия наред и разсмива публиката.
“Няма да не помни първи път, когато пристигна на първата ми премиера в Толбухин. Сега на едно място съм си измислил по какъв начин и се вдървява крайници и аз по този начин се изпружих и хората се смяха. И аз, продължава пиесата, крещя ще го направя повторно, потеглих, отново го направих, не се смяха толкоз, но отново се засмяха. Викам – още веднъж и към този момент към края потегля крайници по този начин и той единствено като е видял по какъв начин ми потегля крайници, стана прав вътре в салона и извика " Нееееее ". Аз му познах гласа, че е той и му крещя – Абе, ти може ли по този начин да крещиш в салона? И той вика – Аз не устоях бе, хубаво веднъж го направи видя, засмяха се хората, повторно, не хвана толкоз, за какво се силиш трети път да го правиш? Абе измисли нещо друго бе.
– Какво сте наследили от него?
– Любовта към театъра несъмнено, темерутщината, тъй като той беше огромен саможивец. Те хората си мислеха, че като го поканят на посетители ще си прекарат доста хубаво, тъй като ще пристигна един от най-големите комици на България, ще им отиде на посетители, но те просто не са поканили точния човек. Ще мълчи и като стане 10 часа ще каже: " Валя, айде да си вървим, стига толкоз ".
Ние с него сме пътували до Бургас без да си кажем една дума в колата, аз карам, той седи до мен, не си приказваме и така”.
През 1991 година се превъплащава в героя на Алеко Константинов " Бай Ганьо ", а лентата става един от най-гледаните български филми през 90-те години.
„ Той имаше една приказка –Като изиграх " Бай Ганьо " и му нося един запис, той не пристигна да го гледа, тъй като не можеше да върви, нося му един запис на диск да гледа по какъв начин играя, какво играя и той гледа, гледа и сподели: Значи, то може да играеш по-хубаво от мен, по-лошо, само че като мен не можеш ". Т.е. аз желая да съм като него, но не мога.
Той не знаеше крушка по какъв начин се завива, такава електрическа. Един ден му се смеем бяхме на вилата, имаше един курник, крещя ти един гвоздей не може да забиеш. Кой не може? И влезе в кокошарника с една тесла, той си помля пръстите, вика удря вътре и излезе, тука в кръв целия, вика " Няма да кова повече ".
Днес, с изключение на сина му Ивайло, за актьорската специалност мечтае и най-малкият му внук.
„ За тези години, за които аз съм бил актьор, съм почнал и съм бил постоянно в неговата сянка, а той, в случай че си мисли, че ще бъде отвън тази сянка се лъже, би трябвало да свикнеш с това нещо, другояче може да те убие. Мен и в този момент ми споделят – Ще се запознаете със сина на огромния Георги Калоянчев, в случай че това ме потиска, аз съм изгубен, аз не мога да избягам или да си предпочитам родителите, в случай че той мисли, че ще избяга и той, би трябвало да го забрави”.
Георги Калоянчев напуща този свят на 87-годишна възраст. От феновете си ще бъде запомнен още в христоматийни си осъществявания в " Господин Балкански ", " Големанов " и " Сако от велур ".
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ