Маркет линкс: Публичните скандали засилват негативните оценки за посоката на развитие на страната
В следващ месец, кондензиран с обществени кавги, провокиращи публично възмущение отчитаме наклонност на засилващи се отрицателни оценки за посоката на развиване на страната. Три към едно е съотношението сред каузи на сериозно настроените (69%) и тези с позитивно мнение (23%). С високи равнища на скептицизъм (57% от всички) са и упованията за бъдещето на страната. Това регистрират от „ Маркет линкс” в ново изследване, извършено сред 15 и 24 октомври измежду 1032 души.
Като цяло, младите българи не престават да са по - малко отрицателно настроени за развиването на страната и на семейството си. Картината на институционално доверие продължава да се характеризира с високо степен на сдържаност от страна на българските жители. Народното с ъбрание още веднъж е в дъното на класацията с над 5 пъти по - висок дял на жителите, които нямат доверие. Изключение от общата картина са Омбудсманът и президентската институция, които остават на другия полюс с доверие, надвишаващо няколкократно не доверие то в тях.
Трябва да се отб ележи продължаващата наклонност на повишаващо се доверие към институцията на Омбудсмана, като чака ме тя да продължи да се развива. Общественото неодобрение продължава да се демонстрира и в отрицателното отношение към българските политици (69% от всички), а позитивната оценка е едвам 9%. Индексът на съотношението сред позитивните и отрицателни настройки остава в негативната част на скалата за всички политически сили. Напрежението в страната през последните месеци се отразява в равнищата на дов ерие към ГЕРБ, които спадат до 30%, а недоверието към този момент е над 60%.
Анализът на резултатите води до извода, че утвърждението в ГЕРБ е спаднало от юни до в този момент с ( - 7%). Плътно зад тях е Българска социалистическа партия със сходни равнища на доверие и съмнение. При “ Обединените патриоти “ може да се означи забележителен спад по отношение на юни месец тази година. Към момента Движение 21 е с най - високият, въпреки и с отрицателен показател, измежду извънпарламентарно показаните политически сили. Все още младата и по - едва разпознаваема коалиция Демократична Б ългария получава утвърждение от към 8% от гласоподавателите, до момента в който 60 % са отрицателно настроени. Отливът на електорална поддръжка към главните политически сили през последните месеци се затвърждава и през октомври. Разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия понижава до 2,1% на база всички.
На база гласуващи, двете съществени партии имат на практика идентичен резултат. Движение за права и свободи и Оперативна програма удостоверяват парламентарното си наличие при възможни скорошни избори. Демократична България остава с релативно високо равнище на електорална готовност и е с реалин късмет за прекосяване на парламентарната преграда. Политическа партия „ Воля “ за следващ месец е мощно лимитирана и не събира нужната електорална поддръжка, с цел да бъде част от идващото Народно заседание.
Като цяло, младите българи не престават да са по - малко отрицателно настроени за развиването на страната и на семейството си. Картината на институционално доверие продължава да се характеризира с високо степен на сдържаност от страна на българските жители. Народното с ъбрание още веднъж е в дъното на класацията с над 5 пъти по - висок дял на жителите, които нямат доверие. Изключение от общата картина са Омбудсманът и президентската институция, които остават на другия полюс с доверие, надвишаващо няколкократно не доверие то в тях.
Трябва да се отб ележи продължаващата наклонност на повишаващо се доверие към институцията на Омбудсмана, като чака ме тя да продължи да се развива. Общественото неодобрение продължава да се демонстрира и в отрицателното отношение към българските политици (69% от всички), а позитивната оценка е едвам 9%. Индексът на съотношението сред позитивните и отрицателни настройки остава в негативната част на скалата за всички политически сили. Напрежението в страната през последните месеци се отразява в равнищата на дов ерие към ГЕРБ, които спадат до 30%, а недоверието към този момент е над 60%.
Анализът на резултатите води до извода, че утвърждението в ГЕРБ е спаднало от юни до в този момент с ( - 7%). Плътно зад тях е Българска социалистическа партия със сходни равнища на доверие и съмнение. При “ Обединените патриоти “ може да се означи забележителен спад по отношение на юни месец тази година. Към момента Движение 21 е с най - високият, въпреки и с отрицателен показател, измежду извънпарламентарно показаните политически сили. Все още младата и по - едва разпознаваема коалиция Демократична Б ългария получава утвърждение от към 8% от гласоподавателите, до момента в който 60 % са отрицателно настроени. Отливът на електорална поддръжка към главните политически сили през последните месеци се затвърждава и през октомври. Разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия понижава до 2,1% на база всички.
На база гласуващи, двете съществени партии имат на практика идентичен резултат. Движение за права и свободи и Оперативна програма удостоверяват парламентарното си наличие при възможни скорошни избори. Демократична България остава с релативно високо равнище на електорална готовност и е с реалин късмет за прекосяване на парламентарната преграда. Политическа партия „ Воля “ за следващ месец е мощно лимитирана и не събира нужната електорална поддръжка, с цел да бъде част от идващото Народно заседание.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ