Бленджини: Мислеха ме за луд, че поех България
В известното предаване After Hours – La SuperLega di notte феновете видяха на едно място селекционера на България Джанлоренцо Бленджини и посрещача на Веро Волей (Монца) Мартин Атанасов – двама души, чиито пътища се пресичат освен на игрището, само че и в концепцията за ново начало в българския волейбол, съобщи Спортал.
За Джанлоренцо Бленджини, някогашен селекционер на Италия и сребърен медалист от Олимпиадата в Рио 2016, българското премеждие стартира с риск, само че и с ентусиазъм.
„ Мнозина ме сметнаха за вманиачен, когато одобрих. Но ме притегли концепцията да изградя нещо от нулата, а не просто да ръководя подготвен тим. Познавах някои от младите волейболисти на България и и имах вяра в техния капацитет. “
Две години по-късно резултатът е впечатляващ – България от 20-то място в света към този момент е в Топ 10, а сребърният орден от международното състезание във Филипините докосна сърцата на хиляди българи.
„ Посрещането в България беше нещо, което не може да се не помни. Да видиш хора по улиците, които плачат от радост… това е по-силно от всеки състезателен резултат. Тези момчета станаха герои, тъй като са работливи и възпитани – същински хора! “
Италианецът приказва умерено, само че думите му носят тежестта на човек, който е водил тимове във финали и знае какво значи контролът над страстите.
„ Най-големият напън е в мачовете, когато можеш да загубиш всичко. Тогава би трябвало да запазиш равновесие и да го предадеш на играчите. След като обърнахме Съединени американски щати от 0:2, трябваше да останем невъзмутими. Финалите не се печелят единствено с сила – печелят се със успокоение! “
Бленджини не крие, че младото потомство български волейболисти го е изненадало с отношението си.
„ Не открих нито един ленив състезател – споделя той. – Всички желаят да се трансформират, да се подобрят. Работят върху отбрана, върху спасяванията в сложни обстановки, върху “мръсната работа ”. Любо Ганев обича да споделя, че същинският финес в играта идва след 30 години, само че тези момчета към този момент желаят да знаят по кое време и по какъв начин да го ползват. Именно този дух построява бъдещето. “
