В понеделник тази седмица при препълнен салон в Сатиричен театър

В понеделник тази седмица при претъпкан салон в Сатиричен спектакъл " Алеко Константинов " се състоя премиерата на " Криворазбраната цивилизация ", режисура на известния артист Николай Урумов. По този мотив го потърсих за диалог.Николай Урумов няма потребност от дълго показване, тъй като е един от най-разпознаваемите и обичани от българите артист и режисьор. Той е роден на 6 юни 1963 година в Каварна. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ, а по-късно е специализирал постановка за трагичен спектакъл. Досега е изиграл над 80 театрални функции и близо толкоз в български и непознати кино продукции. Носител е на 2 награди „ Аскеер “, на „ Икар “ и други професионални призове. Гостува непрестанно на доста театрални подиуми у нас и в чужбина, само че на щат е уместно в Народния спектакъл " Иван Вазов ".
 

Защо за повторно посягате към " Криворазбраната цивилизация ", господин Урумов?

- Като артист участвах през 2003-2004 година в този театър в ролята на господин Магариди по покана на директорката на Шуменския спектакъл госпожа Рада Спасова и режисьорът Димитър Шарков във връзка 160-тата годишнина от рождението на Добри Войников. Както е известно той е ренесансова персона, прелестен наш драматург, журналист, публицист, музикант, бунтовник. За мен това бе късмет и огромно предизвикателство, тъй като Георги Калоянчев беше пресъздал преди този момент по един ослепителен метод облика на Маргариди. Дори в прочут смисъл беше и страшничко след него аз да намеря собствен прочит, който да е безапелационен. Но одобрих и се хвърлих в предизвикването.

 Пиесата е основана толкоз от дълго време преди 150 години, а продължава да цялостни салоните - в понеделник нямаше свободно място в огромната зала на Сатирата. С какво тази режисура държи будни феновете?

- Със своята новост. Иска ми се, несъмнено, към този момент да не беше по този начин модерна, само че...е. Добри Войников е усетил вярно народопсихологията на българина,която макар годините не се трансформира. И през днешния ден продължаваме да се запленяваме от повърхностния, от външния искра и високопарните думи и обещания на всевъзможни маргаридивци, които през избран интервал от време идват и ни дават обещание ярко бъдеще и да ни поведат към Европа. Но отново и отново оставаме излъгани, тъй като задачите на тези хора се оказват извънредно меркантилни.



Защо за вас българското и родното са напред при избора ви на функции?

- Защото имам по-задълбочен взор върху тематиките и проблемите, които слага българската драматургия.Имам какво да споделя, да кажа, да надградя в облиците. Като артист, и като режисьор съм работил върху разнообразни текстове,но постоянно е било огромно наслаждение за мен срещата ми с прелестните наши създатели, уловили в елементи и нюанси българския нрав, темперамент,такива огромни майстори на перото. Не е значимо дали е класическо или модерно творбата, стига то да приказва за проблемите на днешния ден.Когато един артист или режисьор протяга ръка към обещано произведение, той би трябвало да има идея, позиция, зад която застава и която отстоява от сцената. Мисля, че постоянно в функциите, които съм играл, съм отстоявал своята идея и позиция.

По-лесно ли е за един добър артист, какъвто сте вие, да е и добър режисьор?

- Моите режисьорски извършения са основани и върху натрупванията от работата ми с огромните режисьори, с които съм имал шанса да се срещна през годините.Те от самото начало са с мен и ме направляват. Като че ли слушам гласовете им - на Крикор Азарян, на Стоян Камбарев, на проф. Люцканов, на Вили Цанков, на Александър Морфов, на Лили Абаджиева и други.Аз предавам всичко това на моите сътрудници и... това е един игрови, динамичен, жив, актьорски спектакъл. Спомням си преди години, когато като боец в Русе гледах спектаклите на Слави Шкаров, те бяха по този начин динамични и живи и тогава си пожелах някой ден и аз да върша подобен спектакъл. Харесвам подобен спектакъл. Не утвърждавам оня спектакъл, в който като че от всеки ъгъл на сцената режисьорът крещи: И аз съм тук, и аз съм тук.



Вече споменахте нагоре, че се изисква храброст след Георги Калоянчев да градиш еднакъв облик. Но вие го направихте и в " Бай Ганьо ". Защо избрахте това предизвикателство, още повече, че този облик у нас се приема най-вече в отрицателна светлина?

- Защото в този избор имаше предизвикателство и се искаше храброст. Двайсетина години откакто Калоянчев изигра ослепително ролята в пиесата, написана от Георги Данаилов по творбата на Алеко Константинов, когато мен ме поканиха от Пловдивския спектакъл, където 12 години играх тази роля дружно с надарените ми сътрудници там, не се поколебах. Може би, в случай че театърът там не беше изгорен, към момента щеше да се играе тази режисура. После я направихме с различен състав в Младежкия спектакъл.

Шанс за всеки артист е да играе най-популярния и важен български книжовен воин. Може на някои да им харесва, а на други не, само че Бай Ганьо си е като наша емблема. Така както Швейк е за чехите, Дон Кихот на испанците,Остап Бендер за руснаците и така нататък.Пиесата по този начин е написана, че героят не носи единствено отрицателни качества, а има и някои позитивни такива. Самият създател най-после се извинява на героя си,казвайки: " Прости ми,драги ми Бай Ганьо, че те описах в такива нелицеприятни краски. Ти не си чак толкоз неприятен ". Описва и позитивните му черти - неговата пригодливост, деятелност, национализъм и други Накрая заключава: " Не ти си неприятния, драги ми Бай Ганьо, средата е неприятна ". За жал тази среда към момента не е изменена и по тази причина пиесата още е настояща и се играе. Бай Ганьо не е тесногръд персонаж, притежател единствено на една естетическа категория, а е жив облик, като всеки от нас той има своите и негативни, и позитивни черти. Той не е плакатен воин.



Накрая не мога да не ви попитам, защото политиката е във всичко, вие какво мислите за отношението на политиците у нас към културата и в частност към театъра, поради обстоятелството, че бюджетът, определян за просвета у нас продължава да е по-малък от този в примерно Северна Македония?

- Аз се зарадвах, когато в този момент ръководещите 4 обединения подписваха съдружното си съглашение и споделиха, че бюджетът за просвета ще бъде 1% от Брутният вътрешен продукт. Това означаваше, че бюджетът за просвета ще бъде над 1 милиард и 120 милиона лв.. Представяте ли си какъв подем би се случил с нашата просвета при тези средства! Но бързо се оказа,че същите тези хора са леко подвели въодушевената госпожа, която от трибуната в Народно събрание заяви, че се били преборили бюджетът да е 1% от Брутният вътрешен продукт. Защото в този момент от проектобюджета излиза наяве, че няма нищо такова, а най-вече да се вдигне единствено с  половин % върху това 0,5-0,6 % от Годишния бюджет. Разликата е голяма и подвеждането беше голямо, лъжовно - не знам по какъв начин да дефинира случилото се.
Но аз съм оптимист и държа да се даде заем на доверие на младия министър на културата Атанас Атанасов Атанас Атанасов приключва езикова гимназия в Хасково като един от отличниците на випуска. Има. Побързаха да го оплюят. А той ми хареса, че се държи естествено и доброволно. Хареса ми неговия възторг и ентусиазъм. Вълнуваше се същински. Кой от нас като 30- годишен е бил овладян и убеден?! Мисля,че би трябвало да му се оказва помощ, тъй като няма по какъв начин да има изчерпателен взор на всички места. Само ме е боязън да не попадне на неприятни съветници. Вярвам в неговата доброжелателност и чистосърдечност. Но да внимава да не попадне на изпечени мошеници, които да го подведат. Защото не съм уверен, че в обществото ни маргаридивците са на изгубване. И в това време съм сигурен, че има и хора, които са подготвени да му оказват помощ безкористно.