Луиза Славкова: Човек трябва да си представи комунизма като една затворена система,
В понеделник се навършват 36 години от 10 ноември - денят, в който пада комунистическият режим и стартира преходът към демокрацията.
Луиза Славкова посвещава напъните си на това младежите да схванат какво значи да живееш свободно не тъй като би трябвало, а тъй като можеш. Тя е основателка на столичния фестивал, отдаден на 10 ноември 1989 година Целта на събитието е да подсети на българите и на младежите по какъв начин е изглеждал животът по време на комунизма и за какво не би трябвало да бъде пропуснат.
Сред местата, за които Луиза споделя, е площадът пред катедралата „ Св. Александър Невски ", където се организира емблематичния всеобщ митинг от 3 ноември - първият за съвсем 40 години обратно. Протести в България е имало през този интервал, само че те биват смачквани принудително.
Луиза Славкова е живяла в Германия, където забелязала, че хората пазят своята история - без боязън и без да я премълчават. Днес прави същото и тук - припомня, че свободата не е даденост, а познание, което би трябвало да се предава.
„ Човек би трябвало да си показа комунизма като една затворена система, даже черна кутия, от която мърдане наляво и надясно няма. ", споделя тя в предаването „ Събуди се ".
Според Славкова, младежите постоянно носят в себе си блян към независимост и изложение, без значение от времето, в което живеят. Разликата сред тогава и през днешния ден обаче се крие не в духа им, а във опциите. По време на комунизма свободата на мисълта и държанието е била строго лимитирана, а всяка демонстрация отвън признатите рамки се е наказвала.
Луиза напомня, че в тези години даже облеклото или музикалните желания можели да доведат до тежки последствия. „ Хората, които слушаха джаз, биваха изпращани в лагери като Белене, а единствено поради това, че си позволиш да носиш друго палто или да разкажеш смешка за властта, можеше да попаднеш там ", споделя тя.
Според нея, въпреки младите през днешния ден да имат безграничен достъп до информация и благоприятни условия, същият ентусиазъм към себеизразяване ги свързва с тези от предишното - единствено че в наши дни могат да го следват свободно.
„ Съветвам младите да си останат тук и да се борят за по-добро бъдеще. Младите са моторът. Те могат да оправят нещата ", споделя тя.
36 години след 10 ноември свободата е тук - шумна, пъстра, наша. Въпросът е дали знаем какъв брой коства.
Луиза Славкова посвещава напъните си на това младежите да схванат какво значи да живееш свободно не тъй като би трябвало, а тъй като можеш. Тя е основателка на столичния фестивал, отдаден на 10 ноември 1989 година Целта на събитието е да подсети на българите и на младежите по какъв начин е изглеждал животът по време на комунизма и за какво не би трябвало да бъде пропуснат.
Сред местата, за които Луиза споделя, е площадът пред катедралата „ Св. Александър Невски ", където се организира емблематичния всеобщ митинг от 3 ноември - първият за съвсем 40 години обратно. Протести в България е имало през този интервал, само че те биват смачквани принудително.
Луиза Славкова е живяла в Германия, където забелязала, че хората пазят своята история - без боязън и без да я премълчават. Днес прави същото и тук - припомня, че свободата не е даденост, а познание, което би трябвало да се предава.
„ Човек би трябвало да си показа комунизма като една затворена система, даже черна кутия, от която мърдане наляво и надясно няма. ", споделя тя в предаването „ Събуди се ".
Според Славкова, младежите постоянно носят в себе си блян към независимост и изложение, без значение от времето, в което живеят. Разликата сред тогава и през днешния ден обаче се крие не в духа им, а във опциите. По време на комунизма свободата на мисълта и държанието е била строго лимитирана, а всяка демонстрация отвън признатите рамки се е наказвала.
Луиза напомня, че в тези години даже облеклото или музикалните желания можели да доведат до тежки последствия. „ Хората, които слушаха джаз, биваха изпращани в лагери като Белене, а единствено поради това, че си позволиш да носиш друго палто или да разкажеш смешка за властта, можеше да попаднеш там ", споделя тя.
Според нея, въпреки младите през днешния ден да имат безграничен достъп до информация и благоприятни условия, същият ентусиазъм към себеизразяване ги свързва с тези от предишното - единствено че в наши дни могат да го следват свободно.
„ Съветвам младите да си останат тук и да се борят за по-добро бъдеще. Младите са моторът. Те могат да оправят нещата ", споделя тя.
36 години след 10 ноември свободата е тук - шумна, пъстра, наша. Въпросът е дали знаем какъв брой коства.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ