Защо играта на Борисов е маратон, а не на спринт: Трите слоя на ГЕРБ за водене на политика
В понеделник номинираният от ГЕРБ за министър председател проф. Николай Габровски, получи проучвателният мандат от президента Румен Радев за сформиране на държавно управление. Мандатът бе признат с заричане, че в условия на политическа рецесия, мигрантски напън и стопански разтърсвания, ще постави всички вероятни старания, с цел да предложи кабинет, който да се основава на експертност. Така ГЕРБ дадоха следващата поръчка за изобилен запас от професори и специалисти, които стоят зад тях, а самият кандидат-премиер сложи името си като залог, че от партията ще създадат всичко по силите им, с цел да изведат страната от политическата рецесия по време на исторически миг на световна неустойчивост.
На пръв взор ГЕРБ показват държавническо държание, мощна база от фрагменти и подготвеност за ръководство. Разбира се, в играта на политика първият взор е доста значим, изключително когато политическата просвета в страната е формирала табиет в популацията да няма втори взор и да не задълбава в долните пластове на политическото. За да не бъдем обаче безпочвено обвиняващи, фокусът на този разбор няма да бъде върху самата фигура на възможния предстоящ министър-председател на страната. Името и купата ще бъдат намесени дотолкоз, колкото самият обзор на събитията изисква да тълкуваме закономерности и невъзмутимо пресметнати партийни ползи от страна на водещата политическа мощ в страната.
Няколко са направленията, в които може да се разгърне анализът на политическото държание на ГЕРБ, само че те всичките ще стъпят върху една единствена причина – партията на Борисов играе играта като маратон, а не спринт. Това се постанова поради обстоятелството, че мощните позиции на партията през предходното десетилетие построиха няколко съществени оръжия в арсенала на политическата групировка – мощни структури, мощно изразени инстинкти за оцеляване, мощна база от фрагменти (политически), мощна база от фрагменти (експерти) и мощна база от фрагменти (не политически лица).
Силните структури и мощно развитите инстинкти за политика са това, което дава за политическата мощ фундамента на партийната непоклатимост. Едва ли има друга партия сега, с изключение на Движение за права и свободи, която да осъществя вътрешната си динамичност еднообразно добре както в съпротива, по този начин и в ръководство. По-интересно обаче е това, което условно разделихме на три вида база от фрагменти.
База от фрагменти (политически)
Изграждането на солидна база от фрагменти, които да бъдат наложени в публичното пространство, е дълготрайна игра. ГЕРБ имаха задоволително време да изградят такава, а където се сътвориха благоприятни условия, бяха усвоени и усъвършенствани подготвени такива. Така наречените „ остриета “, които постоянно посещават утринните блокове, приказват от трибуната и водят листи, са скъп политически запас, който съставлява публичниятгръбнак на партията. Започвайки от личната школа с политически фигури като Десислава Атанасова и Томислав Дончев и преминем към „ усвоените “ фрагменти като Тома Биков и Даниел Митов и стигнем до правещите всичко, с цел да се трансфорат в сходен кадър (Дани Каназирева, която не съумя да се наложи) – това са добре школувани фрагменти, които се явяват най-ценния запас на партията.
База от фрагменти (експерти)
Едва ли можем да си представим, че партията няма добре готови фрагменти, които да стоят „ зад камера “ и да шушукат на политическите лица в ухо какво да приказват. Разбира се, експертният потенциал не се изчерпва единствено с диалози в ухото, само че хора като Севделина Арнаудова са различен скъп запас, който партията съумя да си отгледа и да впрегне експертния им потенциал за работа в дълготрайна вероятност.
База от фрагменти (не политически лица)
Най-абстрактната група, която е образувана отвън партийното тяло, само че се явява извънредно скъп запас, който от политическата мощ построи през дългите години на ръководство. От административни длъжностни лица, през корпоративни фигури и стигнем до научните среди, това са хора, на които непринудено или не толкоз през годините им се е налагало да си сътрудничат с партията, с цел да получат своята реализация в системата. Подобна тип група не е изконно откритие на ГЕРБ. Така действа политиката и основаването на по-широки кръгове от свързани с партията лица е по-скоро норма, в сравнение с изключение. Въпреки това високите равнища на клиентелизъм в българската политическа действителност като че ли откриха своята най-хубава реализация през десетилетието на ръководство на ГЕРБ. От партията извънредно ловко успявяват да капитализират сходен тип вложения и да допълват редиците си от първата база от фрагменти или пък да жертват в името на партията такива от третата.
Вече бе упоменато, че ГЕРБ действа еднообразно добре от позицията на по-слабия и на по-силния. В понеделник партията извади следващата мощна кандидатура, която в условия на политически разтърсвания наподобява като най-хубавия ход на пръв взор. Вече казахме, че първият погледили пласт на повърхността постоянно е задоволителен в българската политическа действителност, само че е хубаво да задълбаем малко повече, с цел да си дадем оценка на това, което към този момент бе наречено политическата шахматна игра. За задачата ще разгледаме политическата конюнктура и в идващите два пласта, с цел да си дадем сметка за какво ГЕРБ играят по този метод на повърхността.
Теоретично ГЕРБ изкарват на политическата сцена мощна фигура, която се употребява с престиж заради професионалното си развиване и академична купа. Компромисен вид, с който да показват подготвеност за реализация на мандат, който " да дава отговор на високите публични упования за непоклатимост, експертност и отговорност ". Нека не забравяме, че приказваме за този първи пласт на събитията, който не надскача повърхностнатазаинтересованост къминформационните потоци, които много постоянно с помощта на логаритмите на обществените мрежи са основали характерни електорални балони, задоволяващи политическите потребности на партиите.
Под повърхността обаче обстановката наподобява по-различна. През последните две години ГЕРБ се намират в среда, която фрапантно се разграничава от тази, когато преобладаваха политическата сцена. Протестите от 2020 година задвижиха процеси по съставяне и консолидация на парламентарно показани политически придвижвания, търсещи проверка на предходното десетилетие, в което ГЕРБ управляваха. Втори мандат президентската институция не е под надзор на Борисов, а световните процеси изискват твърда геополитическа идентификация – нещо с което ГЕРБ ловко жунглираха допреди войната в Украйна. В допълнение, задъхващата се световна стопанска система, подкрепена от пандемията, активизацията на миграционните потоци и все по-поляризираното по цивилизационните въпроси общество, са част от среда, в която ГЕРБ не са подготвени да ръководят. Не и преди безапелационна изборна победа или миг, в който средата ще бъде по-благоприятна за тях.
На този стадий партията нито може да извлече дял от това да бъде ръководеща партия, нито може да отслаби изрично съперниците си. Влизането в ръководство при толкоз комплицирана обстановка за тях би означавало да стартират прекалено да изразходват насъбраните запаси, които до момента им позволяваха да оцелеят. Предложения като проф. Атанас Герджиков и проф. Николай Габровски са карти, които в едно по-спокойно време биха представлявали мощни кандидатури, които да обслужат освен това от първия пласт. За ГЕРБ обаче все още обстановката постанова да бъдат жертвани фрагменти, които са обречени на неуспех, с цел да задоволят първичните електорални потребности на партията, само че да се запазят надалеч от ръководство, което няма да им донесе никакъв дял.
Третият пласт в политическата игра, която следим сега, е битката на ГЕРБ да възвърне позициите си изрично. Партията няма потребност от ръководство в този момент, само че никога те не са капитулирали. Политическите маневри в първите два пласта постановат подходи за, първо - показване като консенсусна партия, второ - отбягване на вредите, които може да им донесе едно вероятно ръководство сега. В третия пласт на политическата действителност се прави стъпка към подготовка за връщане на ГЕРБ като доминант в системата.
Въпреки позитивните резултати за партията от последните избори ГЕРБ лидираше процесите по промени в Изборния кодекс на страната, освен това едвам месец след изборите. В този подтекст мъчно може да бъде подминат и методът на водене на политическия спор в страната, при който бяха забравени старите смъртни врагове като Българска социалистическа партия и фокусът бе преместен към втората по величина партия. До огромна степен днешната настройка в Народното събрание е и артикул на метода на разпад на предходното държавно управление, в който ГЕРБ взеха интензивно присъединяване. Всички тези политически маневри в този пласт са добре пресметнати, с цел да се капитализират облагите от тях в средносрочни периоди.
Така, в случай че погледнем структурата на политическото държание на партията, ще забележим, че вървейки от най-дълбокия пласт, който цели тотално връщане на страната под техен надзор, ще преминем през по-плиткия втори (нежелание да се ръководи в този момент, подбудено от неизгодния исторически контекст) и ще стигнем до този най-повърхностен пласт, в който виждаме следващата “силна кандидатура на ГЕРБ ”. Доброто боравене с насъбраните запаси би трябвало да бъде прието на партията и умелите ходове, които се правят на повърхността, са артикул както на експертния потенциал за водене на предизборна акция, по този начин и на тези “осриета ”, чиято цел е да подхранят делюзията в обществото за безалтернативност и доброжелателност на партията. За следващ път ГЕРБ бъркат в третата база от фрагменти, която стартира да наподобява бездънна, с цел да обслужат тясно пресметнатия си партиен интерес, който е ориентиран към цялостното връщане на позициите от преди 2020 година и преодоляване на страната още веднъж. Очевидно от ГЕРБ играят политическата игра на повече от едно поле, а това прави едно тяхно вероятно завръщане като ръководеща партия повече от допустимо. Това е алена лампа, с която би следвало да се съобразят както главните съперници на партията в Народното събрание, по този начин и тези, които сега си сътрудничат с ГЕРБ, с цел да минимизират вредите от електоралните си провали на последните избори. Във всеки случай обаче би трябвало да се има поради, че ГЕРБ към момента не са партия със затихващи функционалности и многопластовата игра го потвърждава.
На пръв взор ГЕРБ показват държавническо държание, мощна база от фрагменти и подготвеност за ръководство. Разбира се, в играта на политика първият взор е доста значим, изключително когато политическата просвета в страната е формирала табиет в популацията да няма втори взор и да не задълбава в долните пластове на политическото. За да не бъдем обаче безпочвено обвиняващи, фокусът на този разбор няма да бъде върху самата фигура на възможния предстоящ министър-председател на страната. Името и купата ще бъдат намесени дотолкоз, колкото самият обзор на събитията изисква да тълкуваме закономерности и невъзмутимо пресметнати партийни ползи от страна на водещата политическа мощ в страната.
Няколко са направленията, в които може да се разгърне анализът на политическото държание на ГЕРБ, само че те всичките ще стъпят върху една единствена причина – партията на Борисов играе играта като маратон, а не спринт. Това се постанова поради обстоятелството, че мощните позиции на партията през предходното десетилетие построиха няколко съществени оръжия в арсенала на политическата групировка – мощни структури, мощно изразени инстинкти за оцеляване, мощна база от фрагменти (политически), мощна база от фрагменти (експерти) и мощна база от фрагменти (не политически лица).
Силните структури и мощно развитите инстинкти за политика са това, което дава за политическата мощ фундамента на партийната непоклатимост. Едва ли има друга партия сега, с изключение на Движение за права и свободи, която да осъществя вътрешната си динамичност еднообразно добре както в съпротива, по този начин и в ръководство. По-интересно обаче е това, което условно разделихме на три вида база от фрагменти.
База от фрагменти (политически)
Изграждането на солидна база от фрагменти, които да бъдат наложени в публичното пространство, е дълготрайна игра. ГЕРБ имаха задоволително време да изградят такава, а където се сътвориха благоприятни условия, бяха усвоени и усъвършенствани подготвени такива. Така наречените „ остриета “, които постоянно посещават утринните блокове, приказват от трибуната и водят листи, са скъп политически запас, който съставлява публичниятгръбнак на партията. Започвайки от личната школа с политически фигури като Десислава Атанасова и Томислав Дончев и преминем към „ усвоените “ фрагменти като Тома Биков и Даниел Митов и стигнем до правещите всичко, с цел да се трансфорат в сходен кадър (Дани Каназирева, която не съумя да се наложи) – това са добре школувани фрагменти, които се явяват най-ценния запас на партията.
База от фрагменти (експерти)
Едва ли можем да си представим, че партията няма добре готови фрагменти, които да стоят „ зад камера “ и да шушукат на политическите лица в ухо какво да приказват. Разбира се, експертният потенциал не се изчерпва единствено с диалози в ухото, само че хора като Севделина Арнаудова са различен скъп запас, който партията съумя да си отгледа и да впрегне експертния им потенциал за работа в дълготрайна вероятност.
База от фрагменти (не политически лица)
Най-абстрактната група, която е образувана отвън партийното тяло, само че се явява извънредно скъп запас, който от политическата мощ построи през дългите години на ръководство. От административни длъжностни лица, през корпоративни фигури и стигнем до научните среди, това са хора, на които непринудено или не толкоз през годините им се е налагало да си сътрудничат с партията, с цел да получат своята реализация в системата. Подобна тип група не е изконно откритие на ГЕРБ. Така действа политиката и основаването на по-широки кръгове от свързани с партията лица е по-скоро норма, в сравнение с изключение. Въпреки това високите равнища на клиентелизъм в българската политическа действителност като че ли откриха своята най-хубава реализация през десетилетието на ръководство на ГЕРБ. От партията извънредно ловко успявяват да капитализират сходен тип вложения и да допълват редиците си от първата база от фрагменти или пък да жертват в името на партията такива от третата.
Вече бе упоменато, че ГЕРБ действа еднообразно добре от позицията на по-слабия и на по-силния. В понеделник партията извади следващата мощна кандидатура, която в условия на политически разтърсвания наподобява като най-хубавия ход на пръв взор. Вече казахме, че първият погледили пласт на повърхността постоянно е задоволителен в българската политическа действителност, само че е хубаво да задълбаем малко повече, с цел да си дадем оценка на това, което към този момент бе наречено политическата шахматна игра. За задачата ще разгледаме политическата конюнктура и в идващите два пласта, с цел да си дадем сметка за какво ГЕРБ играят по този метод на повърхността.
Теоретично ГЕРБ изкарват на политическата сцена мощна фигура, която се употребява с престиж заради професионалното си развиване и академична купа. Компромисен вид, с който да показват подготвеност за реализация на мандат, който " да дава отговор на високите публични упования за непоклатимост, експертност и отговорност ". Нека не забравяме, че приказваме за този първи пласт на събитията, който не надскача повърхностнатазаинтересованост къминформационните потоци, които много постоянно с помощта на логаритмите на обществените мрежи са основали характерни електорални балони, задоволяващи политическите потребности на партиите.
Под повърхността обаче обстановката наподобява по-различна. През последните две години ГЕРБ се намират в среда, която фрапантно се разграничава от тази, когато преобладаваха политическата сцена. Протестите от 2020 година задвижиха процеси по съставяне и консолидация на парламентарно показани политически придвижвания, търсещи проверка на предходното десетилетие, в което ГЕРБ управляваха. Втори мандат президентската институция не е под надзор на Борисов, а световните процеси изискват твърда геополитическа идентификация – нещо с което ГЕРБ ловко жунглираха допреди войната в Украйна. В допълнение, задъхващата се световна стопанска система, подкрепена от пандемията, активизацията на миграционните потоци и все по-поляризираното по цивилизационните въпроси общество, са част от среда, в която ГЕРБ не са подготвени да ръководят. Не и преди безапелационна изборна победа или миг, в който средата ще бъде по-благоприятна за тях.
На този стадий партията нито може да извлече дял от това да бъде ръководеща партия, нито може да отслаби изрично съперниците си. Влизането в ръководство при толкоз комплицирана обстановка за тях би означавало да стартират прекалено да изразходват насъбраните запаси, които до момента им позволяваха да оцелеят. Предложения като проф. Атанас Герджиков и проф. Николай Габровски са карти, които в едно по-спокойно време биха представлявали мощни кандидатури, които да обслужат освен това от първия пласт. За ГЕРБ обаче все още обстановката постанова да бъдат жертвани фрагменти, които са обречени на неуспех, с цел да задоволят първичните електорални потребности на партията, само че да се запазят надалеч от ръководство, което няма да им донесе никакъв дял.
Третият пласт в политическата игра, която следим сега, е битката на ГЕРБ да възвърне позициите си изрично. Партията няма потребност от ръководство в този момент, само че никога те не са капитулирали. Политическите маневри в първите два пласта постановат подходи за, първо - показване като консенсусна партия, второ - отбягване на вредите, които може да им донесе едно вероятно ръководство сега. В третия пласт на политическата действителност се прави стъпка към подготовка за връщане на ГЕРБ като доминант в системата.
Въпреки позитивните резултати за партията от последните избори ГЕРБ лидираше процесите по промени в Изборния кодекс на страната, освен това едвам месец след изборите. В този подтекст мъчно може да бъде подминат и методът на водене на политическия спор в страната, при който бяха забравени старите смъртни врагове като Българска социалистическа партия и фокусът бе преместен към втората по величина партия. До огромна степен днешната настройка в Народното събрание е и артикул на метода на разпад на предходното държавно управление, в който ГЕРБ взеха интензивно присъединяване. Всички тези политически маневри в този пласт са добре пресметнати, с цел да се капитализират облагите от тях в средносрочни периоди.
Така, в случай че погледнем структурата на политическото държание на партията, ще забележим, че вървейки от най-дълбокия пласт, който цели тотално връщане на страната под техен надзор, ще преминем през по-плиткия втори (нежелание да се ръководи в този момент, подбудено от неизгодния исторически контекст) и ще стигнем до този най-повърхностен пласт, в който виждаме следващата “силна кандидатура на ГЕРБ ”. Доброто боравене с насъбраните запаси би трябвало да бъде прието на партията и умелите ходове, които се правят на повърхността, са артикул както на експертния потенциал за водене на предизборна акция, по този начин и на тези “осриета ”, чиято цел е да подхранят делюзията в обществото за безалтернативност и доброжелателност на партията. За следващ път ГЕРБ бъркат в третата база от фрагменти, която стартира да наподобява бездънна, с цел да обслужат тясно пресметнатия си партиен интерес, който е ориентиран към цялостното връщане на позициите от преди 2020 година и преодоляване на страната още веднъж. Очевидно от ГЕРБ играят политическата игра на повече от едно поле, а това прави едно тяхно вероятно завръщане като ръководеща партия повече от допустимо. Това е алена лампа, с която би следвало да се съобразят както главните съперници на партията в Народното събрание, по този начин и тези, които сега си сътрудничат с ГЕРБ, с цел да минимизират вредите от електоралните си провали на последните избори. Във всеки случай обаче би трябвало да се има поради, че ГЕРБ към момента не са партия със затихващи функционалности и многопластовата игра го потвърждава.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ