Ден на траур в Казахстан. Интернет достъпът в Алмати е възстановен
В понеделник, който е разгласен от управляващите в Казахстан за ден на печал, беше възобновен интернет достъпът в Алмати, най-големия град в страната. По-рано същия ден Комитетът за национална сигурност на Казахстан заяви, че митингите са дефинитивно потушени и обстановката е нормализирана.
Демонстрациите в централноазиатската страна избухнаха на 2 януари поради нарастване в цената на пропан-бутана, само че бързо прераснаха в протест против ръководещите.
В продължение на 5 дни интернет достъпът в Алмати и други елементи на страната беше блокиран. Той беше краткотрайно възобновен за 4 часа, през които беше излъчено обръщението на президента Касим-Жомарт Токаев. В него той разгласи, че отстранява държавното управление и вкарва изключително състояние. След края на обръщението интернет достъпът в Алмати още веднъж беше блокиран.
Оставката на държавното управление обаче не докара до завършек на митингите и те продължиха и през идващите дни. В своя обява в обществените медии държавното управление на Казахстан в началото заяви за 164 убити в безредиците. По-късно обявата беше изтрита, а здравните управляващи в страната към момента не са удостоверили данните. В понеделник вътрешното министерство на Казахстан заяви, че близо 8000 души са били задържани.
В сряда Токаев в профил, а ръководителят на казахстанската организация за вътрешно разузнаване Карим Масимов беше арестуван по съмнение за. Масимов е един от най-приближените на Назарбаев.
В понеделник управляващите в Казахстан за първи път упрекнаха и "членовете на ислямистки групировки " за протичащото в страната.
"Както демонстрираха събитията в Алмати и други райони на страната, Казахстан беше подложен на въоръжена експанзия от добре координирани терористични групировки, обучавани в чужбина ", споделиха от външното министерство на Казахстан в публично изказване.
"Според първичните данни нападателите включват и лица, които имат боен опит като членове на радикални ислямистки групировки ", се споделя още в позицията. Не се загатват обаче имената на съответни организации.
Обвиненията в терористична интервенция "отвън " бяха отправени и по-рано от страна на Москва. Русия, Беларус и другите страни членки на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКБ) изпратиха свои войски в Казахстан, откакто президентът Токаев изиска, с цел да потуши митингите.
Решението беше от Съединени американски щати. На 7 януари държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен сподели пред публицисти, че не е ясно за какво се постанова присъединяване на съветските военни.
Демонстрациите в централноазиатската страна избухнаха на 2 януари поради нарастване в цената на пропан-бутана, само че бързо прераснаха в протест против ръководещите.
В продължение на 5 дни интернет достъпът в Алмати и други елементи на страната беше блокиран. Той беше краткотрайно възобновен за 4 часа, през които беше излъчено обръщението на президента Касим-Жомарт Токаев. В него той разгласи, че отстранява държавното управление и вкарва изключително състояние. След края на обръщението интернет достъпът в Алмати още веднъж беше блокиран.
Оставката на държавното управление обаче не докара до завършек на митингите и те продължиха и през идващите дни. В своя обява в обществените медии държавното управление на Казахстан в началото заяви за 164 убити в безредиците. По-късно обявата беше изтрита, а здравните управляващи в страната към момента не са удостоверили данните. В понеделник вътрешното министерство на Казахстан заяви, че близо 8000 души са били задържани.
В сряда Токаев в профил, а ръководителят на казахстанската организация за вътрешно разузнаване Карим Масимов беше арестуван по съмнение за. Масимов е един от най-приближените на Назарбаев.
В понеделник управляващите в Казахстан за първи път упрекнаха и "членовете на ислямистки групировки " за протичащото в страната.
"Както демонстрираха събитията в Алмати и други райони на страната, Казахстан беше подложен на въоръжена експанзия от добре координирани терористични групировки, обучавани в чужбина ", споделиха от външното министерство на Казахстан в публично изказване.
"Според първичните данни нападателите включват и лица, които имат боен опит като членове на радикални ислямистки групировки ", се споделя още в позицията. Не се загатват обаче имената на съответни организации.
Обвиненията в терористична интервенция "отвън " бяха отправени и по-рано от страна на Москва. Русия, Беларус и другите страни членки на Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКБ) изпратиха свои войски в Казахстан, откакто президентът Токаев изиска, с цел да потуши митингите.
Решението беше от Съединени американски щати. На 7 януари държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен сподели пред публицисти, че не е ясно за какво се постанова присъединяване на съветските военни.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ