Ядосана съм! Махнете мръсните си ръце от Кърджали
В понеделник Кърджали трябваше да има празник. На 21 октомври градът е освободен от османско господство /това ли е правилният термин, в случай че не – извинете ме/. Сигурно знаете, че едвам Балканската война от 1912 година и успеха на военачалник Васил Делов вършат Кърджали част от българската земя.
Това разяснява в профила си във Facebook Вилдан Байрямова.
Сигурно знаете, че заради късното му присъединение комплексите са доста, ужасно доста, носят ги освен управниците му през годините, само че и хората. Аз не разбирам за какво комплексите би трябвало да избиват и избухват към празници, през целия си живот не го проумях. Не разбирам и за какво хора, в никакъв случай не стъпвали в този извънредно прекрасен град, го възприемат като някакъв анклав, обитаем с непознати на България люде. Не разбирам и другите, свързани по някакъв метод с Кърджали, които диктуват или вземат еднолично решенията за него, даже и за празниците му. Впрочем, празник имаше и го направиха децата на града. До тях, популярност на боговете, не доближиха политическите бръщолевения и провокативните послания.
Какво се случи?
В петък вечерта имаше обилна заря на площада, страховит театър от националната гвардейска част. Местните хора питаха къде са кметът и екипът му, къде са депутатите. И аз питах. После стана ясно, че били ядосани – на регионалната администрация, че провела зарята и не ги поканила, че две прояви се дублирали, на ГЕРБ, че употребили властта си за делене и опълчване, а може би и на гласоподавателите, окупирали площада. На идващия ден придвижването беше в неуместна обсада до неспособност да се придвижиш с автомобил, а това, което най-ясно се чуваше, беше с адрес към майката и родата до девето коляно. Че по какъв начин, значимо е скъпоценните общинските съветници и други политически лица да стигнат гладко до залата за тържествената сесия. А сесията трябваше да е тържествена. Трябваше и доктор Атанас Дафовски, първият основен доктор на болничното заведение, да бъде почетен посмъртно със званието „ Почетен жител “. Но не беше – умниците общинари оповестиха нулева година за въпросната процедура. Копи-пейст на абсурда отпреди 5 години, когато освободителят на града военачалник Делов бе пренебрегнат в коша на политическата отпадналост и безумие.
„ Някои се пробват да ни разделят, да ни опълчват, даже и на празници като този. Политиката на разделяне и опълчване, за жалост, става публична държавна политика, когато се прави от институциите на страната. Ползването на един празник от страната за разделяне на обществото е неприемливо в европейска България “. Това беше поздравът на политически водач от празничната естрада. Това беше присъда – поради зарята от предната вечер. Чок благодаря, но в Народното събрание може да плямпате всичко, да се вършиме на значими и да симулирате съпротива. Не и в града ми, не и в този ден.
И още една доза отрова от през вчерашния ден.
Новопръкнал се политик, прочут на прокуратурата с разноса на хранителни торбички с партийно лого от времето на предизборната акция, се изказал и той за празника на освобождението. За него военачалник Васил Делов е „ военнопрестъпник, направил първото по рода си етническо пречистване в новата международна история “ и това било по този начин съгласно актуалните разбирания. „ Избиване на цивилно население, изнасилвания, ограбвания, прогонване от родните места. Всичките зверства над мирното население се правят от постоянната войска предвождана от военачалник Делов “, твърди този ценител на историческите обстоятелства. И още – че имало „ неоспорими обстоятелства и доказателства за осъществения геноцид “, и „ поляризация в обществото “. Същият създател приканва за локален референдум за избор на друга дата за Деня на Кърджали. Защото това щял да е изходът от „ срамното състояние “. Да, мен ме е позор. Ето от такива хора с искания да дефинират дневния ми ред и пътя на живота ми, моя и на хората в този страховит град. Ами да беше излязъл преклонен от джамията, в която с Местан сте се молили през вчерашния ден за покоя на починалите, или и тях разделихте? В храма или в кръчмата си шушнахте за геноцид и референдум?
Извинете за дългия статус. Ядосана съм и омерзена, махнете мръсните си ръце от Кърджали.
Искам да вдишвам и да не ме е позор. И да не ме е боязън.
Това разяснява в профила си във Facebook Вилдан Байрямова.
Сигурно знаете, че заради късното му присъединение комплексите са доста, ужасно доста, носят ги освен управниците му през годините, само че и хората. Аз не разбирам за какво комплексите би трябвало да избиват и избухват към празници, през целия си живот не го проумях. Не разбирам и за какво хора, в никакъв случай не стъпвали в този извънредно прекрасен град, го възприемат като някакъв анклав, обитаем с непознати на България люде. Не разбирам и другите, свързани по някакъв метод с Кърджали, които диктуват или вземат еднолично решенията за него, даже и за празниците му. Впрочем, празник имаше и го направиха децата на града. До тях, популярност на боговете, не доближиха политическите бръщолевения и провокативните послания.
Какво се случи?
В петък вечерта имаше обилна заря на площада, страховит театър от националната гвардейска част. Местните хора питаха къде са кметът и екипът му, къде са депутатите. И аз питах. После стана ясно, че били ядосани – на регионалната администрация, че провела зарята и не ги поканила, че две прояви се дублирали, на ГЕРБ, че употребили властта си за делене и опълчване, а може би и на гласоподавателите, окупирали площада. На идващия ден придвижването беше в неуместна обсада до неспособност да се придвижиш с автомобил, а това, което най-ясно се чуваше, беше с адрес към майката и родата до девето коляно. Че по какъв начин, значимо е скъпоценните общинските съветници и други политически лица да стигнат гладко до залата за тържествената сесия. А сесията трябваше да е тържествена. Трябваше и доктор Атанас Дафовски, първият основен доктор на болничното заведение, да бъде почетен посмъртно със званието „ Почетен жител “. Но не беше – умниците общинари оповестиха нулева година за въпросната процедура. Копи-пейст на абсурда отпреди 5 години, когато освободителят на града военачалник Делов бе пренебрегнат в коша на политическата отпадналост и безумие.
„ Някои се пробват да ни разделят, да ни опълчват, даже и на празници като този. Политиката на разделяне и опълчване, за жалост, става публична държавна политика, когато се прави от институциите на страната. Ползването на един празник от страната за разделяне на обществото е неприемливо в европейска България “. Това беше поздравът на политически водач от празничната естрада. Това беше присъда – поради зарята от предната вечер. Чок благодаря, но в Народното събрание може да плямпате всичко, да се вършиме на значими и да симулирате съпротива. Не и в града ми, не и в този ден.
И още една доза отрова от през вчерашния ден.
Новопръкнал се политик, прочут на прокуратурата с разноса на хранителни торбички с партийно лого от времето на предизборната акция, се изказал и той за празника на освобождението. За него военачалник Васил Делов е „ военнопрестъпник, направил първото по рода си етническо пречистване в новата международна история “ и това било по този начин съгласно актуалните разбирания. „ Избиване на цивилно население, изнасилвания, ограбвания, прогонване от родните места. Всичките зверства над мирното население се правят от постоянната войска предвождана от военачалник Делов “, твърди този ценител на историческите обстоятелства. И още – че имало „ неоспорими обстоятелства и доказателства за осъществения геноцид “, и „ поляризация в обществото “. Същият създател приканва за локален референдум за избор на друга дата за Деня на Кърджали. Защото това щял да е изходът от „ срамното състояние “. Да, мен ме е позор. Ето от такива хора с искания да дефинират дневния ми ред и пътя на живота ми, моя и на хората в този страховит град. Ами да беше излязъл преклонен от джамията, в която с Местан сте се молили през вчерашния ден за покоя на починалите, или и тях разделихте? В храма или в кръчмата си шушнахте за геноцид и референдум?
Извинете за дългия статус. Ядосана съм и омерзена, махнете мръсните си ръце от Кърджали.
Искам да вдишвам и да не ме е позор. И да не ме е боязън.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ