„Образованието е от ключово значение за прекратяване на гнусните песнопения за трагедията на Хилсбъро, които позорят жертвите“
В понеделник имах нормалните мисли, които имах всеки 15 април от 1989 година насам.
Чудя се какъв брой на младите, разчувствани почитатели, които минаха през крайната врата на Лепингс Лейн с мен в оня безоблачен следобяд, навлизаха в последните 20 минути от живота си. Все още се пробвам да проумея по какъв начин полицията е могла да огледа встрани, до момента в който хора, сякаш под тяхна грижа, умират пред тях. Питам се за десетхиляден път за какво бях един от късметлиите, които се прибраха от Хилсбъро.
Изминаха 35 години от най-тежката спортна злополука във Англия, когато починаха 97 души, и бих се радвал кажете, че след половин живот болката и гневът са намалели, само че ще излъжа. Може да сме открили истината – че тези почитатели са били нелегално убити – само че по този начин и не получихме правдивост. Единственият човек, наказан за незаконната немарливост и траялото десетилетия прикриване, беше секретарят на клуба в Шефилд Уензди за дребно обвиняване за здраве и сигурност. Нито един медник не е изгубил заплат...
Прочетете целия текст »
