Храмове, които носят светлина: Историята на най-обичаните великденски литургии в България
В среднощ против Великден България затаява мирис. Улиците се изпълват с хора – безмълвни, събрани, понесли пламък в ръцете си.
И до момента в който камбаните възвестяват Възкресението, вярата се разсънва в старите храмове – тези, които носят светлина освен с кандила, само че и с история.
Александър Невски – където молитвите ехтят в камък и злато
Най-големият православен храм у нас и едно от лицата на София. На Великден тук не просто се събират хиляди – тук се влиза в друго време. Тишината преди среднощ е тежка, благоговейна. Когато камбаните ударят и " Христос воскресе " отекне в купола, хората безмълвно се прегръщат, а пламъчетата от свещите трансформират площада в море от светлина.
„ Тук за първи път усетих какво значи нравствен боязън – когато свещеникът изрече думите на Възкресението, а извън всички възпламениха свещите си и настъпи тишина, по-силна от овации “, сподели за GlasNews 29-годишната Мария от София.
Бачковският манастир – антична тишина, която лекува
На няколко километра от Асеновград, прикрит в пазвите на Родопите, Бачковският манастир се трансформира на Великден в леговище за вярващи и скептици. Тук няма тълпи, няма суетност – единствено вековни камъни, тишина и чувството, че си на свято място. Литургията стартира малко преди среднощ. След това – дълга върволица със свещи в двора, където всяка стъпка отеква като молитва.
„ Всяка година пристигам с децата си тук. Искам да запомнят тишината, не фойерверките “, сподели Димитър от Пловдив.
Рилският манастир – сърцето на българската душа
Рилският манастир е повече от храм – той е знак. На Великден тук няма фанфари, само че има мощна, сурова святост, която като че ли идва от планината. Когато камбаните пробият мрака, а хората излязат от църквата със запалени свещи, чувството е като че ли светлината потегля отсам – и се разлива по цяла България.
Варна, Велико Търново, Пловдив… светлината е на всички места. Всеки град има своя храм, в който вярата пулсира най-силно. В Пловдив – храм „ Св. Марина “ с дърворезбования си иконостас. В Търново – църквата „ Св. 40 мъченици “, където историята шепне. В Русе – величественият „ Св. Троица “, най-старият в града. А в дребните села – църкви, които едвам побират 10 души, само че събират епохи вяра.
Храмът е там, където вярващите носят пламък. Истинската мощ на Великденската нощ не е в куполите, иконите или хорът. Тя е в едновременната молитва на хиляди сърца. Няма значение дали си в катедрала или в дребен параклис в Балкана. Ако запалиш свещ с религия – в този момент и ти си храм.
И до момента в който камбаните възвестяват Възкресението, вярата се разсънва в старите храмове – тези, които носят светлина освен с кандила, само че и с история.
Александър Невски – където молитвите ехтят в камък и злато
Най-големият православен храм у нас и едно от лицата на София. На Великден тук не просто се събират хиляди – тук се влиза в друго време. Тишината преди среднощ е тежка, благоговейна. Когато камбаните ударят и " Христос воскресе " отекне в купола, хората безмълвно се прегръщат, а пламъчетата от свещите трансформират площада в море от светлина.
„ Тук за първи път усетих какво значи нравствен боязън – когато свещеникът изрече думите на Възкресението, а извън всички възпламениха свещите си и настъпи тишина, по-силна от овации “, сподели за GlasNews 29-годишната Мария от София.
Бачковският манастир – антична тишина, която лекува
На няколко километра от Асеновград, прикрит в пазвите на Родопите, Бачковският манастир се трансформира на Великден в леговище за вярващи и скептици. Тук няма тълпи, няма суетност – единствено вековни камъни, тишина и чувството, че си на свято място. Литургията стартира малко преди среднощ. След това – дълга върволица със свещи в двора, където всяка стъпка отеква като молитва.
„ Всяка година пристигам с децата си тук. Искам да запомнят тишината, не фойерверките “, сподели Димитър от Пловдив.
Рилският манастир – сърцето на българската душа
Рилският манастир е повече от храм – той е знак. На Великден тук няма фанфари, само че има мощна, сурова святост, която като че ли идва от планината. Когато камбаните пробият мрака, а хората излязат от църквата със запалени свещи, чувството е като че ли светлината потегля отсам – и се разлива по цяла България.
Варна, Велико Търново, Пловдив… светлината е на всички места. Всеки град има своя храм, в който вярата пулсира най-силно. В Пловдив – храм „ Св. Марина “ с дърворезбования си иконостас. В Търново – църквата „ Св. 40 мъченици “, където историята шепне. В Русе – величественият „ Св. Троица “, най-старият в града. А в дребните села – църкви, които едвам побират 10 души, само че събират епохи вяра.
Храмът е там, където вярващите носят пламък. Истинската мощ на Великденската нощ не е в куполите, иконите или хорът. Тя е в едновременната молитва на хиляди сърца. Няма значение дали си в катедрала или в дребен параклис в Балкана. Ако запалиш свещ с религия – в този момент и ти си храм.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ