Край на ядрената енергетика в Германия: Какви са енергийните перспективи пред страната?
В среднощ Германия ще изключи последните си три атомни електроцентрали и по този начин ще постави завършек на 60-годишната си нуклеарна енергетика.
Целта е прекосяване към по-зелена стопанска система и запазване на климата, само че войната в Украйна и енергийната рецесия трансформираха настройките на германците и приключването с нуклеарната енергетика провокира политически спор.
Бранденбургската врата разделяше Берлин по време на Студената война. Сега тук още веднъж се очерта разграничителна линия - от едната страна деятели на Грийнпийс споделиха " Сбогом! " на нуклеарната енергетика с 4-метрова статуя на динозавър, заобиколен от купчина контейнери с нуклеарни боклуци.
От другата страна на Бранденбургската врата са бранители на атомните централи. В среднощ ще бъдат изключине централите Изар 2, Емсланд и Некарвестхайм 2.
Още през 2002-ра година Германия съобщи желанието си за отвод от нуклеарната сила, повредата в АЕЦ " Фукушима " през 2011 година форсира този развой.
Затварянето на трите централи трябваше да стане в края на 2022-ра година, само че беше отсрочено поради енергийната рецесия в разгара на войната в Украйна. Сега цените се успокоиха и Германия е уверена, че може да разчита единствено на доставки на газ и повече възобновими източници. Германците остават разграничени.
" Не става дума за идеологическа нечиста сделка, става дума за действителната заплаха, която съставлява тази атомноеелктрическа централа, както и всички такива уреди по света ", счита Луис Херман, Граждански конгрес против атомната сила.
" Мисля, че това е голямо злополучие, неточност, която Германия прави, тъй като сме в неповторима позиция - в Европа и света. Ядрени електроцентрали не престават да се строят в софтуерно развити страни ", споделя Торстен Даме, Гражданска самодейност в поддръжка на атомната сила.
Последните три атомни електроцентрали създават единствено към 5% от електричеството в Германия. 44% от потреблението на ток се обезпечава от възобновими източници, само че до 2038-ма година Германия си е сложила за цел да се откаже и от въглищните си електроцентрали.
Две трети от германците са за опазване на нуклеарната енергетика, едвам 28 на 100 поддържат закриването на централите.
Целта е прекосяване към по-зелена стопанска система и запазване на климата, само че войната в Украйна и енергийната рецесия трансформираха настройките на германците и приключването с нуклеарната енергетика провокира политически спор.
Бранденбургската врата разделяше Берлин по време на Студената война. Сега тук още веднъж се очерта разграничителна линия - от едната страна деятели на Грийнпийс споделиха " Сбогом! " на нуклеарната енергетика с 4-метрова статуя на динозавър, заобиколен от купчина контейнери с нуклеарни боклуци.
От другата страна на Бранденбургската врата са бранители на атомните централи. В среднощ ще бъдат изключине централите Изар 2, Емсланд и Некарвестхайм 2.
Още през 2002-ра година Германия съобщи желанието си за отвод от нуклеарната сила, повредата в АЕЦ " Фукушима " през 2011 година форсира този развой.
Затварянето на трите централи трябваше да стане в края на 2022-ра година, само че беше отсрочено поради енергийната рецесия в разгара на войната в Украйна. Сега цените се успокоиха и Германия е уверена, че може да разчита единствено на доставки на газ и повече възобновими източници. Германците остават разграничени.
" Не става дума за идеологическа нечиста сделка, става дума за действителната заплаха, която съставлява тази атомноеелктрическа централа, както и всички такива уреди по света ", счита Луис Херман, Граждански конгрес против атомната сила.
" Мисля, че това е голямо злополучие, неточност, която Германия прави, тъй като сме в неповторима позиция - в Европа и света. Ядрени електроцентрали не престават да се строят в софтуерно развити страни ", споделя Торстен Даме, Гражданска самодейност в поддръжка на атомната сила.
Последните три атомни електроцентрали създават единствено към 5% от електричеството в Германия. 44% от потреблението на ток се обезпечава от възобновими източници, само че до 2038-ма година Германия си е сложила за цел да се откаже и от въглищните си електроцентрали.
Две трети от германците са за опазване на нуклеарната енергетика, едвам 28 на 100 поддържат закриването на централите.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ