В Полша опозиционната Гражданска коалиция е готова да празнува победата

В Полша опозиционната Гражданска коалиция е подготвена да чества успеха си на изборите, написа WP. Според екзитпол тя загуби от ръководещата партия “Право и правдивост ”, само че въпреки всичко ще може да сформира държавно управление благодарение на съдружници.

Изглежда, че по този начин наречените анти-ПиС са получили ясно аритметично болшинство в обществото, а затова и в Сейма. Възможно е в последна сметка силата на ПиС (националистическата партия „ Право и правдивост ” – бел. ред.), а в по-широк смисъл – на дясното, да бъде по-голяма. Но дали това ще бъде задоволително, с цел да промени цялата обстановка? Едва ли.

Този текст е написан много бързо – 15 минути след оповестяването на резултатите от екзитпола на студио Ипсос ( “Право и правдивост ” – 36,8%, “Гражданска коалиция ” – 31,6%, “Третият път ” – 13,0 %, “Нова левица ” – 8,6%, “Конфедерация ” – 6,2%.- бер.ред.). Веднага ще направя отвод от отговорност. Това не са дефинитивни резултати. Експертът по социологически изследвания Марчин Паладе означи, че в случай че процентът на отвод от гласоподаватели, запитани преди изборните секции за техните желания, надвиши 20%, формалните резултати може да са доста разнообразни от прогнозата.

Веднага да прибавим, че се получи това превишение от 20%. Големи групи от гласове останаха неразпознати. Ако казусът е подобен, допускам, че някои групи са подценени. На първо място Конфедерацията и може би ПиС. Защо те? Защото гласоподавателите считат, че това са групи, които се почитат по-малко: от множеството медии, от разнообразни общности. Това е правилно макар осем години на дясно управление.

Двама спечелили?

Днес имаме ясна картина на обстановката. Трите партии, определяни като демократични, могат да разчитат на без значение болшинство. В този смисъл Доналд Туск има съображение да разгласи целия този лагер за групов победител. Въпросът е дали ще се промени нещо друго. В същото време фактът, че след два мандата ПиС съумя да заеме първо място, е феномен. Това в никакъв случай не се е случвало в историята на Третата република. ПиС загуби, само че сложи проблеми по време на акцията, принуждавайки опозицията да се намеси по въпроси като отбрана на границите на Полша, опасения за имиграцията, отменяне на приватизацията или заемане на позиция против проектите за федерализация на елитите на Европейския съюз.

Сега ПиС, даже и да загуби, само че има още две години президент, ще остане значим артист на сцената. Той е в положение да блокира всеки огромен план на спечелилите. Освен в случай че обединението отпред с Туск не реши да заобиколи закона. Такива изказвания бяха направени, може би те бяха просто акт на изразителност. Възможно е обаче да не е по този начин. Никога до момента не сме имали такава токсична електорална поляризация. Неговият артикул са очаквания за отмъщение, изключително в границите на главния опозиционен блок, т.е. „ Гражданска коалиция “.

Градовете спечелиха…

Ако прогнозата се удостовери, може да се уточни главната причина за изборната ротация. С гигантска готовност на всички електорати, кулминираща с изборна интензивност от над 72 %, това е нещо като победа за огромните градове над полската провинция, провинцията и в по-широк проект провинциите. Колко общо има това с спор на действителни ползи? И доколко е убеждението на хората в по-големите центрове, че поддръжката за по-„ европейски “, „ съвременни “, „ спазващи закона “ опозиционни групи облагородява израза на стремежите на междинната класа или елита?

Можем да посочим обособени фактори, които играят ролята на самобитен пробив: визовият скандал или оставката на генерали в самия завършек на акцията. Но може би главната причина за умората от това държавно управление беше общото му утежняване на имиджа. Хората от огромните градове изпитваха възприятие на отчуждение към дамите и господата от държавните кръгове, братстваха с нестинарите, със селските домакини, говореха на езика на обичайния и от време на време даже (министър Чарнек) остарял национализъм. В същото време тези дами и господа се държаха от ден на ден като партията на властта, ползвайки се от многото й богатства. Разделението на въздействието вътре в опозицията също работи в интерес на опозицията. “Третият път ” и “левите ”, от една страна, бяха упрекнати в самобитен бойкот, отслабвайки опозиционния капацитет посредством издаване на обособени листи. Оказа се, че тези, които настояват, че по-голямото многообразие би било спомагателен привличащ фактор, са прави. В същото време не се сбъднаха прогнозите ми, че слагането на тези опозиционни партии, в това число и от самите им водачи, в ролята на „ по-малки братя ” ще отнеме гласовете им на финала.

Разнородна съпротива

Надеждата „ Третият път “ да не надвиши осемпроцентната преграда беше значима част от упованията на сегашните ръководещи за по-пълна победа от алегорично първо място. Но партията приключи изборите с отличен резултат. Това се трансформира в трамплин за тези, които към този момент не харесваха ПиС, само че също бяха сюрпризирани от агресивността на Доналд Туск. Според тях те са избрали компромис. На процедура те проправиха пътя за държавното управление на Туск в самия завършек на играта. Конкретните програмни оферти бяха по-малко значими тук, по-скоро възприятие.

Нека прибавим, че „ Третият път “ също съумя, в случай че прогнозата се удостовери, да се трансформира в формация най-малко за част от полската провинция.

Пиша всичко това със съзнанието, че някои от тези диагнози може би би трябвало да бъдат поправени малко. Изглежда обаче, че по този начин наречените анти-ПиС са получили ясно аритметично болшинство в обществото, а затова и в Сейма. Това символизира и единствено 40% от гласувалите за референдума на ПиС (референдумът, който се занимаваше с продажбата на държавна благосъстоятелност на задгранични субекти, повишението на възрастта за пенсиониране и мигрантите, не се състоя, защото изборната интензивност беше под 50% ; опозицията съобщи, че ще бойкотира референдума като екшън предизборна акция на ПиС – бел. ред.). Възможно е ПиС и по-широко дясното в последна сметка да станат по-силни, давайки на водачите си вяра да се борят в държавното управление. Но дали това ще бъде задоволително, с цел да промени цялата обстановка? В момента това наподобява малко евентуално.