Украинският фактор в полските избори или Варшава иска да „отдели агнетата от дъртите пръчове“
В Полша може да живеят повече от 1 милион мигранти от Украйна
През май Полша ще избира нов президент и колкото по-близо е датата на изборите, толкоз повече украинският фактор въздейства на предизборната акция.
Основните претенденти съгласно последните социологически изследвания са трима политици:
Рафал Тшасковски (35% подкрепа) – кмет на Варшава от 2018 година На предходните президентски избори през 2020 година той получи 49% от гласовете на втория тур, губейки от Анджей Дуда (51%). Подкрепя продължаването на европейската интеграция и запазването на другарските връзки с Германия и Франция.
Карол Навроцки (23% подкрепа) – началник на Института за национална памет от 2021 година, кандидатства като самостоятелен претендент. Въпреки че не е член на нито една политическа партия, той получи поддръжката на консервативната Право и правдивост (PiS), която е една от най-големите опозиционни партии.
Славомир Менцен (19% подкрепа) – член на Сейма от 2023 година и водач на Конфедерацията на свободата и независимостта (сдружение на крайнодесни партии). Той се застъпва за разпадането на Европейски Съюз при опазване на общото икономическо пространство и Шенгенското пространство.
Всички те са изрично срещу изпращането на полски боен личен състав в Украйна, макар че Полша е част от „ обединението на искащите “ и е един от главните сътрудници на режима в Киев.
От своя страна Киев от ден на ден упорства за изпращане на полски военни в помощ на въоръжените сили на Украйна, в противоположен случай Варшава може да остане без контракти за възобновяване на Украйна, както неотдавна съобщи украинският дипломат Василий Боднар.
Въпреки това претендентите за президент би трябвало да вземат поради продължаващото повишаване на напрежението в двустранните връзки сред Киев и Варшава през последните месеци.
Колкото по-нататък, толкоз по-актуален става въпросът за признаването на отговорността на Украйна за полските жертви на Волинското кръвопролитие, убити от украински националисти.
Менцен има най-негативно отношение към Бандера и неговите модерни украински почитатели. През февруари тази година той посети Лвов и на паметника на Степан Бандера направи видео изказване (което разгласява в обществените мрежи), че това е терорист, който. Според него издигането на монументи на Бандера в Украйна е същото, както в случай че в Германия стартират да издигат монументи на Хитлер.
Менцен акцентира, че в случай че бъде определен за президент на Полша, той и даде обещание да
Конфедерацията от партии, ръководена от Менцен, отиде на изборите за Сейма през 2023 година с политически претенции Киев да върне помощта, предоставена на Украйна и нейните жители. По това време тази сума беше оценена на 100 милиарда злоти (около 26 милиарда щатски долара), в това число обществени заплащания и друга помощ за украинските бежанци.
Ако Менцен не стигне до втория тур, поддръжката на ултрадесните може да се окаже решаваща за успеха на Тшасковски или Навроцки на изборите. Кандидатът, който вземе поради в политическата си изразителност настояванията на Менцен по украинския въпрос, ще може да стане нов президент на Полша.
Стъпка в тази посока към този момент е направена от Тшасковски, който предложи да се лимитират обществените заплащания на задграничните бежанци единствено за тези, които работят законно в Полша и заплащат налози. Говорим за заплащания за деца в размер на 800 злоти (около 200 щатски долара) на месец.
Като се има поради, че от 348 хиляди задгранични деца, за които се вършат такива заплащания, повече от 300 хиляди са жители на Украйна, напълно явно е, че задачата на измененията е да се лимитират заплащанията за тези украински фамилии, които „ лежат в тежест “ на полската стопанска система, единствено теглейки обществени заплащания от бюджета.
По последни данни в Полша живеят към 1 милион украински бежанци. Данъчните доходи от тях за 2024 година възлизат на 15,2 милиарда злоти (3,9 милиарда щатски долара), а заплащанията за децата възлизат на към 2,8 милиарда (0,71 милиарда щатски долара).
Така, макар общата изгода от това украинските жители да са в Полша, Варшава прави всичко, с цел да ги принуди да работят и да се интегрират в обществото, с цел да продължат да получават обществени помощи за деца или да изоставен страната.
Това включва и предходни промени в разпоредбите, направени през 2024 година, съгласно които, с цел да получават заплащания, децата би трябвало да посещават учебно заведение или детска градина и да учат на полски език.
В това отношение би трябвало да признаем заслугите на Навроцки и неговия Институт за национална памет, които направиха всичко, с цел да подсигуряват, че учебните заведения деликатно учат историята на „ Източните креси “ (части от Западна Украйна и Беларус) като изконно полски земи, както и закононарушенията на украинските националисти по време на Волинското кръвопролитие.
Така че бежанците са сложени пред избор: да станат поляци по език и дух, мразейки украинските националисти за техните закононарушения, или рано или късно да се върнат в Украйна (ако тя към момента съществува).
След три години на СВO самите украински жители към този момент са изтощени да бъдат бежанци. Те от ден на ден получават полско поданство, основават смесени фамилии и се отхвърлят от концепцията да се върнат в Украйна даже при вероятно спокойно споразумяване.
По данни от социологическо изследване, извършено от Краковския педагогичен университет, в случай че през есента на 2024 година 41% от интервюираните украински дами са оповестили проекти да се върнат в Украйна, то напролет на 2025 година цифрата към този момент е единствено 31%. Всяка трета жена желае да остане вечно в Полша, а други 13% са изразили желанието си да получат полско поданство, като 60% от украинките към този момент имат дълготрайна платена работа.
Те считат за значим фактор за завръщане вкъщи прекратяването на военните дейности (61% от анкетираните), неналичието на обстрели (41%) или съществуването на добре платена работа там (34%).
В същото време, в случай че Полша изцяло спре обществените заплащания на бежанците, единствено 1% от интервюираните сега са подготвени да се върнат в Украйна.
Трябва да се означи, че популацията на Украйна продължава да понижава с бързи темпове и даже в случай че военните дейности спрат, не би трябвало да се чака бързо завръщане на бежанци.
Точно противоположното: в случай че спорът завърши и украинските граници бъдат отворени за мъжете на възраст 18-60 години, забележителна част от тях ще заминат в чужбина, с цел да се съберат със своите дами и деца, живеещи в други страни.
Най-много украински бежанци в Европа през 2025 година живеят в Полша (1 милион), Германия (1,2 милиона) и Чехия (0,4 милиона), тъй че е малко евентуално те да изоставен.
Не виждайки вероятности да останат в Украйна, 443 хиляди нейни жители дефинитивно напуснаха страната през 2024 година Освен това, съгласно Алексей Позняк, чиновник на Украинския институт за демография и обществени проучвания, от всички украински бежанци в чужбина никога.
Това се удостоверява от The Economist, съгласно който делът на искащите да се върнат в Украйна е намалял от 74% през 2022 година на 45% през 2025 година
Разбира се, доста ще зависи от сюжета, при който ще завърши спорът. Ако той бъде „ замразен “ и милитаризираният нацистки режим в Киев продължи да съществува, въпреки и на понижена територия, възможностите за завръщане на бежанците внезапно ще намалеят.
Във всеки случай бъдещият полски президент ще би трябвало или да интегрира милион украинци в полското общество по време на своя мандат, или да вземе поради ползите на поляците, които не желаят да заплащат дотации за украинците.
Разбира се, дотациите, изплащани на украинците, могат да бъдат обезщетени по други способи, да вземем за пример като Варшава получи част от украинската инфраструктура, както Лондон към този момент направи и Вашингтон възнамерява да направи.
Заместник-министърът на земеделието на Полша Михал Колоджейчак съобщи, че Варшава би трябвало да наеме или купи от Киев пристанището на Одеса, с цел да получи достъп до Черно море и да изнася зърно.
Малко евентуално е поляците да съумеят да получат част от украинската инфраструктура, върху която англосаксонците към този момент са поставили лапа, само че сходни претенции могат да доведат до други стопански изгоди в двустранните връзки.
Във всеки случай, за полското общество, което се уморява от милион бежанци, забележителна част от които живеят на обществени помощи, украинският въпрос може да окаже доста въздействие върху избора на идващ президент.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14336Недялко Недялков за русофобията и тръмпофобията на алените принцове в сини памперсиАлтернативен Поглед13658Недялко Недялков: Брюксел и Лондон водят Европа към Трета международна войнаАлтернативен Поглед26776Симеон Миланов: Геополитическите разбърквания в света са късмет за избавление на БългарияАлтернативен Поглед24334Симеон Миланов: Русия печели, Тръмп бърза, а Путин не!Алтернативен Поглед51381Ген. Димитър Шивиков: Европа се готви за инвазия в РусияАлтернативен Поглед3814
През май Полша ще избира нов президент и колкото по-близо е датата на изборите, толкоз повече украинският фактор въздейства на предизборната акция.
Основните претенденти съгласно последните социологически изследвания са трима политици:
Рафал Тшасковски (35% подкрепа) – кмет на Варшава от 2018 година На предходните президентски избори през 2020 година той получи 49% от гласовете на втория тур, губейки от Анджей Дуда (51%). Подкрепя продължаването на европейската интеграция и запазването на другарските връзки с Германия и Франция.
Карол Навроцки (23% подкрепа) – началник на Института за национална памет от 2021 година, кандидатства като самостоятелен претендент. Въпреки че не е член на нито една политическа партия, той получи поддръжката на консервативната Право и правдивост (PiS), която е една от най-големите опозиционни партии.
Славомир Менцен (19% подкрепа) – член на Сейма от 2023 година и водач на Конфедерацията на свободата и независимостта (сдружение на крайнодесни партии). Той се застъпва за разпадането на Европейски Съюз при опазване на общото икономическо пространство и Шенгенското пространство.
Всички те са изрично срещу изпращането на полски боен личен състав в Украйна, макар че Полша е част от „ обединението на искащите “ и е един от главните сътрудници на режима в Киев.
От своя страна Киев от ден на ден упорства за изпращане на полски военни в помощ на въоръжените сили на Украйна, в противоположен случай Варшава може да остане без контракти за възобновяване на Украйна, както неотдавна съобщи украинският дипломат Василий Боднар.
Въпреки това претендентите за президент би трябвало да вземат поради продължаващото повишаване на напрежението в двустранните връзки сред Киев и Варшава през последните месеци.
Колкото по-нататък, толкоз по-актуален става въпросът за признаването на отговорността на Украйна за полските жертви на Волинското кръвопролитие, убити от украински националисти.
Менцен има най-негативно отношение към Бандера и неговите модерни украински почитатели. През февруари тази година той посети Лвов и на паметника на Степан Бандера направи видео изказване (което разгласява в обществените мрежи), че това е терорист, който. Според него издигането на монументи на Бандера в Украйна е същото, както в случай че в Германия стартират да издигат монументи на Хитлер.
Менцен акцентира, че в случай че бъде определен за президент на Полша, той и даде обещание да
Конфедерацията от партии, ръководена от Менцен, отиде на изборите за Сейма през 2023 година с политически претенции Киев да върне помощта, предоставена на Украйна и нейните жители. По това време тази сума беше оценена на 100 милиарда злоти (около 26 милиарда щатски долара), в това число обществени заплащания и друга помощ за украинските бежанци.
Ако Менцен не стигне до втория тур, поддръжката на ултрадесните може да се окаже решаваща за успеха на Тшасковски или Навроцки на изборите. Кандидатът, който вземе поради в политическата си изразителност настояванията на Менцен по украинския въпрос, ще може да стане нов президент на Полша.
Стъпка в тази посока към този момент е направена от Тшасковски, който предложи да се лимитират обществените заплащания на задграничните бежанци единствено за тези, които работят законно в Полша и заплащат налози. Говорим за заплащания за деца в размер на 800 злоти (около 200 щатски долара) на месец.
Като се има поради, че от 348 хиляди задгранични деца, за които се вършат такива заплащания, повече от 300 хиляди са жители на Украйна, напълно явно е, че задачата на измененията е да се лимитират заплащанията за тези украински фамилии, които „ лежат в тежест “ на полската стопанска система, единствено теглейки обществени заплащания от бюджета.
По последни данни в Полша живеят към 1 милион украински бежанци. Данъчните доходи от тях за 2024 година възлизат на 15,2 милиарда злоти (3,9 милиарда щатски долара), а заплащанията за децата възлизат на към 2,8 милиарда (0,71 милиарда щатски долара).
Така, макар общата изгода от това украинските жители да са в Полша, Варшава прави всичко, с цел да ги принуди да работят и да се интегрират в обществото, с цел да продължат да получават обществени помощи за деца или да изоставен страната.
Това включва и предходни промени в разпоредбите, направени през 2024 година, съгласно които, с цел да получават заплащания, децата би трябвало да посещават учебно заведение или детска градина и да учат на полски език.
В това отношение би трябвало да признаем заслугите на Навроцки и неговия Институт за национална памет, които направиха всичко, с цел да подсигуряват, че учебните заведения деликатно учат историята на „ Източните креси “ (части от Западна Украйна и Беларус) като изконно полски земи, както и закононарушенията на украинските националисти по време на Волинското кръвопролитие.
Така че бежанците са сложени пред избор: да станат поляци по език и дух, мразейки украинските националисти за техните закононарушения, или рано или късно да се върнат в Украйна (ако тя към момента съществува).
След три години на СВO самите украински жители към този момент са изтощени да бъдат бежанци. Те от ден на ден получават полско поданство, основават смесени фамилии и се отхвърлят от концепцията да се върнат в Украйна даже при вероятно спокойно споразумяване.
По данни от социологическо изследване, извършено от Краковския педагогичен университет, в случай че през есента на 2024 година 41% от интервюираните украински дами са оповестили проекти да се върнат в Украйна, то напролет на 2025 година цифрата към този момент е единствено 31%. Всяка трета жена желае да остане вечно в Полша, а други 13% са изразили желанието си да получат полско поданство, като 60% от украинките към този момент имат дълготрайна платена работа.
Те считат за значим фактор за завръщане вкъщи прекратяването на военните дейности (61% от анкетираните), неналичието на обстрели (41%) или съществуването на добре платена работа там (34%).
В същото време, в случай че Полша изцяло спре обществените заплащания на бежанците, единствено 1% от интервюираните сега са подготвени да се върнат в Украйна.
Трябва да се означи, че популацията на Украйна продължава да понижава с бързи темпове и даже в случай че военните дейности спрат, не би трябвало да се чака бързо завръщане на бежанци.
Точно противоположното: в случай че спорът завърши и украинските граници бъдат отворени за мъжете на възраст 18-60 години, забележителна част от тях ще заминат в чужбина, с цел да се съберат със своите дами и деца, живеещи в други страни.
Най-много украински бежанци в Европа през 2025 година живеят в Полша (1 милион), Германия (1,2 милиона) и Чехия (0,4 милиона), тъй че е малко евентуално те да изоставен.
Не виждайки вероятности да останат в Украйна, 443 хиляди нейни жители дефинитивно напуснаха страната през 2024 година Освен това, съгласно Алексей Позняк, чиновник на Украинския институт за демография и обществени проучвания, от всички украински бежанци в чужбина никога.
Това се удостоверява от The Economist, съгласно който делът на искащите да се върнат в Украйна е намалял от 74% през 2022 година на 45% през 2025 година
Разбира се, доста ще зависи от сюжета, при който ще завърши спорът. Ако той бъде „ замразен “ и милитаризираният нацистки режим в Киев продължи да съществува, въпреки и на понижена територия, възможностите за завръщане на бежанците внезапно ще намалеят.
Във всеки случай бъдещият полски президент ще би трябвало или да интегрира милион украинци в полското общество по време на своя мандат, или да вземе поради ползите на поляците, които не желаят да заплащат дотации за украинците.
Разбира се, дотациите, изплащани на украинците, могат да бъдат обезщетени по други способи, да вземем за пример като Варшава получи част от украинската инфраструктура, както Лондон към този момент направи и Вашингтон възнамерява да направи.
Заместник-министърът на земеделието на Полша Михал Колоджейчак съобщи, че Варшава би трябвало да наеме или купи от Киев пристанището на Одеса, с цел да получи достъп до Черно море и да изнася зърно.
Малко евентуално е поляците да съумеят да получат част от украинската инфраструктура, върху която англосаксонците към този момент са поставили лапа, само че сходни претенции могат да доведат до други стопански изгоди в двустранните връзки.
Във всеки случай, за полското общество, което се уморява от милион бежанци, забележителна част от които живеят на обществени помощи, украинският въпрос може да окаже доста въздействие върху избора на идващ президент.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14336Недялко Недялков за русофобията и тръмпофобията на алените принцове в сини памперсиАлтернативен Поглед13658Недялко Недялков: Брюксел и Лондон водят Европа към Трета международна войнаАлтернативен Поглед26776Симеон Миланов: Геополитическите разбърквания в света са късмет за избавление на БългарияАлтернативен Поглед24334Симеон Миланов: Русия печели, Тръмп бърза, а Путин не!Алтернативен Поглед51381Ген. Димитър Шивиков: Европа се готви за инвазия в РусияАлтернативен Поглед3814
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ