Изборната бариера: законният начин да се заглуши гласът на стотици хиляди българи
В политиката има елегантни способи да кажеш на хората: “Вашият глас не е от голяма важност. ”
Един от тях се назовава изборна преграда .
Тя наподобява като техническа детайлност – %, който партиите би трябвало да преминат, с цел да влязат в Народното събрание. Но резултатът ѝ е всичко друго, единствено не малък . Това показва в собствен разбор в обществената мрежа Фейсбук. Ето какво още написа той по този за изборната преграда:
„ Как работи?
Изборната преграда е минималният % гласове, който дадена партия или коалиция би трябвало да получи, с цел да влезе в Народното събрание. В България тя е 4%.
Звучи разумно, нали? Да не се цялостни Народното събрание с партии с по 1-2% поддръжка.
Да, само че казусът стартира тук:
Какво се случва с гласовете под бариерата?
Те не изчезват от статистиката, само че изчезват от представителството.
А местата в Народното събрание се преразпределят единствено сред “оцелелите ” партии.
Това значи, че:
• в случай че гласуваш за партия с 3.9%;
• твоят глас не носи нито един депутат;
• а част от мандатите, които е трябвало да отидат при нея, отиват при някоя други.
Най-често при по-големите.
Малки гласове = огромни загуби.
Така поражда несъразмерен резултат т.е. разликата сред % на действителната социална поддръжка и броя депутати.
И това е повода постоянно да чуваме изречения като:
“Как по този начин толкоз малко хора са дали своят вот за тази партия, а тя има толкоз депутати? ”
Какво ще стане, в случай че бариерата се вдигне?
В българските условия това би довело до:
• още по-голямо обезценяване на гласа на “малкия човек ”;
• бетониране на властта в ръцете на 3–4 партии;
• компликация пред всяка нова политическа опция.
Да не се заблуждаваме с непознатия опит.
Ще ви кажат, че по света имало “високи бариери ” – 5%, 7%, даже 10%.
Да, само че:
• те постоянно вървят с балансиращи механизми (напр. районно посланичество, смесена система и централни партийни листи)
• а най-много – там политическата система не е толкоз дискредитирана и будеща съмнение, както у нас.
Въпросът не е дали да има преграда. А в чий интерес е тя.
Когато бариерата става инструмент за премахване, а не за посланичество,
когато я употребяват, с цел да блокират нови хрумвания и хора, тогава тя към този момент не е механически предел.
Тя е политически затвор за алтернативност в демокрацията.
Гласът ти не е статистика. Не позволявай да го създадат подобен.
И идващият път, когато кажат „ подвигаме прага за непоклатимост “, питай: непоклатимост за кого? “
