Шоуто на Плевнелиев
В политиката има един необикновен род. Той гласи: предходен президент е поканен да разяснява сегашен президент. Предишният президент се оказва постоянно доста по-наясно с нещата от сегашния, той към този момент е помъдрял, извървял пътя си и подготвен за съветник по политическите въпроси.
Но макар познатото изискване на жанра, Росен Плевнелиев съумя да го надгради. Новият род е: укор за неща, които ти самият си правил.
Вълнуваща се оказа позицията на Плевнелиев към европейската резолюция, която уточни неналичието на правова страна и растяща корупция в страната. Според Плевнелиев това било разделяне на " българи против българи ". Тоест в европейският парламент има едни българи, които, въпреки да са българи, вземат решение да рапортуват за нещо, свършено от други българи и по този начин престъпват свещената клетва в случай че си българин да не продумваш против сънародници. Как по-точно Плевнелиев си показва да стане това? Например Радан Кънев да реши да задейства европейските си сътрудници по избрани въпроси у нас, само че в последния миг да си каже: " Абе не е хубава тази работа, нали и Бойко Борисов и Гешев са българи, и аз съм българин, една и съща българска майка юнашка ни е раждала, и не е по никакъв начин българско да приказваме един срещу различен. А през това време всички българи да се чудят за българското шкафче с европейска валута, само че да не смеят да се изкажат яростно по въпроса, тъй като знаят, че шкафчето си е българско и е владеене на българин. Значи всичко тъкмо.
Интересното също е, че Плевнелиев, както целият мощен тинк-танк на ГЕРБ, от няколко месеца повтаря, че, познайте, в никакъв случай не сте чували това - Радев разделя нацията, a би трябвало да бъде обединител на нацията. Когато Плевнелиев преди време отдръпна поддръжката си от държавното управление на Орешарски, това не беше разцепление на нацията; когато Радев направи същото по отношение на държавното управление на Борисов към този момент е. Единствената опция в изявлението на Плевнелиев да има някаква логическа връзка, е да предположим, че той самичък знае, че това, което е правил, в никакъв случай не е впечатлявало изключително нацията и оттова е нямало по какъв начин нито да я сплоти, нито да я разедини - това към този момент бихме приели. В противоположен случай обаче ще се наложи да изтрием от съзнанието си паметното послание от лятото на 2013-та, когато злокобно ни разедини и от този момент стоим злокобно разединени. Макар да сме българи.
И за край още нещо. Нито Борисов, нито Георги Марков, нито Симеонов, са успявали да стигнат надалеч колкото Плевнелиев, който надгради герберската опорка за " разединението ", като съобщи, че Радев дори непосредствено към тирания и е най-прекият път към тази работа. Как е допустимо президент да води страната към тирания, когато изобщо не е част от изпълнителната власт, е любопитен въпрос. И какъв ще е тоя деспот, на който в президенството непосредствено му се изсипва прокуратурата с въоръжение - не става за деспот, това е отстъпчив човек.
Иначе прокуратурата - и с това завършваме, с цел да пощадим дългото и тъмно разтриване на слепоочия поради умствения разгром - прокуратурата работела, съгласно предходният президент, на високи обороти. Но и, гледай каква работа, оставяла, сподели той, " усещане за селективност ".
Впечатляващо.
Автор: Райко Байчев
Но макар познатото изискване на жанра, Росен Плевнелиев съумя да го надгради. Новият род е: укор за неща, които ти самият си правил.
Вълнуваща се оказа позицията на Плевнелиев към европейската резолюция, която уточни неналичието на правова страна и растяща корупция в страната. Според Плевнелиев това било разделяне на " българи против българи ". Тоест в европейският парламент има едни българи, които, въпреки да са българи, вземат решение да рапортуват за нещо, свършено от други българи и по този начин престъпват свещената клетва в случай че си българин да не продумваш против сънародници. Как по-точно Плевнелиев си показва да стане това? Например Радан Кънев да реши да задейства европейските си сътрудници по избрани въпроси у нас, само че в последния миг да си каже: " Абе не е хубава тази работа, нали и Бойко Борисов и Гешев са българи, и аз съм българин, една и съща българска майка юнашка ни е раждала, и не е по никакъв начин българско да приказваме един срещу различен. А през това време всички българи да се чудят за българското шкафче с европейска валута, само че да не смеят да се изкажат яростно по въпроса, тъй като знаят, че шкафчето си е българско и е владеене на българин. Значи всичко тъкмо.
Интересното също е, че Плевнелиев, както целият мощен тинк-танк на ГЕРБ, от няколко месеца повтаря, че, познайте, в никакъв случай не сте чували това - Радев разделя нацията, a би трябвало да бъде обединител на нацията. Когато Плевнелиев преди време отдръпна поддръжката си от държавното управление на Орешарски, това не беше разцепление на нацията; когато Радев направи същото по отношение на държавното управление на Борисов към този момент е. Единствената опция в изявлението на Плевнелиев да има някаква логическа връзка, е да предположим, че той самичък знае, че това, което е правил, в никакъв случай не е впечатлявало изключително нацията и оттова е нямало по какъв начин нито да я сплоти, нито да я разедини - това към този момент бихме приели. В противоположен случай обаче ще се наложи да изтрием от съзнанието си паметното послание от лятото на 2013-та, когато злокобно ни разедини и от този момент стоим злокобно разединени. Макар да сме българи.
И за край още нещо. Нито Борисов, нито Георги Марков, нито Симеонов, са успявали да стигнат надалеч колкото Плевнелиев, който надгради герберската опорка за " разединението ", като съобщи, че Радев дори непосредствено към тирания и е най-прекият път към тази работа. Как е допустимо президент да води страната към тирания, когато изобщо не е част от изпълнителната власт, е любопитен въпрос. И какъв ще е тоя деспот, на който в президенството непосредствено му се изсипва прокуратурата с въоръжение - не става за деспот, това е отстъпчив човек.
Иначе прокуратурата - и с това завършваме, с цел да пощадим дългото и тъмно разтриване на слепоочия поради умствения разгром - прокуратурата работела, съгласно предходният президент, на високи обороти. Но и, гледай каква работа, оставяла, сподели той, " усещане за селективност ".
Впечатляващо.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ