Програми всякакви – резултати никакви
В политическия живот на партиите стратегиите имат съществено значение. Те демонстрират каква е политическата същина на партията, към какво се стреми и защо се бори, къде е позиционирана в политическото пространство на страната, чии ползи показва и пази. В навечерието на следващия конгрес на Българска социалистическа партия има някакви Основни насоки за правене на стратегия на социалистическата партия. Внимателният им прочит поражда редица въпроси и води до някои размисли. След 1989 година в Българска социалистическа партия бяха създадени от Лилов и неговите съратници нова Програма и нов Устав на Българска социалистическа партия. В тях бяха положени главните полезности и хрумвания на социалдемократическите западноевропейски партии, основани най-вече на постулатите на Бадгодесбергската стратегия на ГСДП. След известно време програмата на Българска социалистическа партия още веднъж бе модифицирана с по-нова социалдемократическа редакция.
Тези стратегии могат да бъдат подложени на критика, оценени, възхвалявани, ругани и така нататък Но на практика, в партийната тактика и тактичност те съвсем не се съблюдаваха. Уж партията остана социалистическа по име, по членска маса и привъженици, социалдемократическа по стратегия и правилник, а управлението ѝ мина на социаллиберални позиции, рекламирани в Западна Европа от Блеър и Шрьодер като третия път (няма ляво, няма дясно, има единствено демократично дясно). Първанов и Калфин станаха главните играчи, в преодоляване от Българска социалистическа партия на този социаллиберален трети път. Социаллибералната идея и социалдемократическия вид на лявото към този момент не си служат с понятията буржоазия, работническа класа, класова битка, класови ползи, употреба на труда от капитала и така нататък Тях ги няма и в в този момент настоящите стратегия и правилник на Българска социалистическа партия. Пред управлението на Българска социалистическа партия след 2005 година и основно с дейното присъединяване на президента Първанов, зам. министър-председателя Калфин, икономическия министър Овчаров (и неговите заместници), седесарят и депесар финансов министър Орешарски, Петър Димитров и други бе създадена и одобрена нова извънредно дясна данъчна система. Тя е в услуга богатите, защитавани от крайнодесните юпита на Кобурготски и на изнудвачите от Движение за права и свободи. Такава идея не произтичаше от Програмата на Българска социалистическа партия, само че никой от управителните дейци (на този етап) не се интересуваше от нея. Тази традиция продължи през идващите десетилетия. Вместо да се съблюдава одобрената стратегия на Българска социалистическа партия като основа на партийната тактика, тактичност и действителна политика на власт се мина към нови безцелни извършения по тематиката посредством Визия за България (71 страници), прочетена от няколко дейци на Българска социалистическа партия, политолози и социолози. Тази процедура продължи от 2017 година насам във всички предизборни партийни стратегии на Българска социалистическа партия. Без опора на относително лявата стратегия на Българска социалистическа партия, и с безпринципна колаборация с извънредно десните партии, Българска социалистическа партия влезе в коалиционно-олигархическото ръководство на десните партии („ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “) и не помни за личната си „ Визия за България “. Тази колаборация на управлението с десните партии и разбиране на дясна идеология и дясна процедура отблъсна от Българска социалистическа партия голяма маса от гласоподаватели.
Идеята за приемане от конгреса на Българска социалистическа партия не на нова стратегия и нов правилник, а единствено на съществени насоки е тактически апаратно-чиновнически метод с цел да се запази настоящето управление за най-малко още една година. В съдържателно отношение предлаганите за конгреса „ Основни насоки “ в някои аспекти са единствено фразеологично леви на първи прочит, изключително тезата за изхабения неолиберализъм. Те, както се прокламира в тях „ би трябвало да се отразяват новите условия “ и на думи отричането на „ всевластието на пазара “ във „ всички публични сфери “, само че не споделят по какъв начин да се промени този пазар, по какъв начин да се върне „ загубата на стопански суверенитет “. Когато е казано „ а “ като рецензия на неолиберализма, би трябвало да се каже и „ б “, т.е. по какъв начин този пазар като средство за реализиране на мизерни приходи за работещите и големи облаги посредством неограничена далавера, да се промени или най-малко отчасти да се контролира. Програмата би трябвало малко и ясно да каже от кое място потегля партията, в каква конюнктура работи в този момент и по-подробно да обясни по какъв начин ще работи с цел да промени обществото и себе си в бъдеще в посока към по-доброто.
Първата група въпроси, на които следва да отговори новата стратегия на Българска социалистическа партия е „ Каква партия е Българска социалистическа партия? “. В текста на Основните насоки е категорично очебийно, че социалистическата партия би трябвало „ да остане ясна, предвидима и поредна мощ, която внушава сигурност и подготвеност “. Това значи продължение на неолибералната политика на „ трохи за бедните “ и „ пачки за богатите “ по модела на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Политическа партия и Демократична България, т.е. Българска социалистическа партия отново да взе участие в дясно ръководство с цел да има единствено трохи за бедните. Такъв метод ще докара до още по-голямо отдръпване на лявомислещите хора от Българска социалистическа партия, на хората на наемния труд, на младежите и обезсърчение у възрастните членове на Българска социалистическа партия. В новата стратегия следва да проличава ясно, че Българска социалистическа партия е за смяна на неолибералното статукво, че тя се връща към изконните социалистически хрумвания, идеали и полезности и изоставя пътя на социално-икономическата колаборация в полза на бизнеса. Програмата би трябвало да отразява, показва и отстоява ползите на хората на наемния труд, на хората, които получават приходи посредством труд, а не посредством капитал. Интересите на капитала (едрия и междинния бизнес) се пазят от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, Политическа партия и Демократична България. Когато Българска социалистическа партия се подрежда паралелно с тях и взе участие в провеждането на техните десни политики в полза на капитала, тя губи своята социалистическа еднаквост.
Азбучна истина е, че политиката е израз на ползи. В обществото ползите са многообразни, само че те се групират по избрани признаци. Общоприето е, че социалистическите и социалдемократическите партии показват и пазят ползите на хората на труда. Сегашната политическа рецесия в България и големия спад на престижа на политическите партии и Народното събрание се дължи на обстоятелството, че всички партии в него пазят с преимущество ползите на едрия олигархичен капитал и междинния и дребния бизнес (хотелиери, ресторантьори, търговци на медикаменти и т.н.). Българска социалистическа партия би трябвало да пази ползите на хората на наемния труд (в държавния и честния бранш, в администрацията, образованието, опазването на здравето, културата), на работещите самоосигуряващи се и на дребния фамилен бизнес, при който притежателят взе участие с персонален продуктивен труд, а не печели посредством наемане на работна ръка. Сега в Основните насоки Българска социалистическа партия е показана като партия на всички (без 1-2 % от едрия бизнес), т.е. на никой.
Втората група въпроси са свързани със социалистическите полезности . Изведени като съществени са единствено три от тях: независимост, правдивост и взаимност. Като съществени следва да се вкарат още и тъждество, народна власт и миролюбие. Свободата при неолиберализма е единствено независимост за гласоподаване, избор, сдружаване, на напредване, на заселване и други Целево се премълчават детайлите на социално-икономическа независимост, която в България всъщност я няма. В изискванията на безработица нямаш независимост на избор на работа, нямаш независимост на избор на изискванията на работа, тях ги дефинира капиталиста-работодател. Безработният, бедният работещ, пенсионерът и студентът нямат свободата на избор като консуматори. Те образуват своята „ потребителска кошница “ единствено за това без което не могат да живеят. Бедният е неразполагаем („ нямаш ли парици, ти си просто диване и си какво ли още не “ – дядо П. Славейков). Бедният в България е свободен да си продаде гласа на изборите за ГЕРБ или Движение за права и свободи, бедният е свободен да гласоподава по напътствие на притежателя на компанията (корпоративен вот), бедният е свободен да не си купува някои медикаменти, тъй като няма пари, свободен е да не си избира дипломиран доктор и така нататък Българската неолиберална независимост я докара до нейната диаметралност – робството на личността („ плебеи на труда “, както се пее в Интернационала), които са толкоз доста свободни, че по заповед на притежателя (твърде постоянно олигарх) на компанията служащият излиза на дирижиран митинг против държавното управление, овладяно от други олигарси, стачкува, стачкува по заповед, под опасността, че може и да остане без работа, в случай че не играе по свирката на „ работодателя “. Българите са несвободни и на национално ниво, като място в Европейски Съюз. Те директно или непряко са подложени на безпределно голям брой и прекомерно постоянно изменящи се европейско-чиновнически наставления (поддирективи, тълкувания на венециански комисии и т.н.), регламенти на синекурни служители от Европейски Съюз, проекти за възобновяване, заявления и недодялан политически шантаж като този за С. Македония от Макрон и Урсула.
Водещо място в социалистическите полезности би трябвало да има равенството . Сега в главните насоки акцентът е подложен в битката с неравенството. А водещото е не да се борим със следствието (неравенството), а да се образува и организира политика, която предпоставя възможно тъждество, без да се изпада в изкуствено тъждество (уравновиловка). На социалистическата партия ѝ подхожда да е за политика, която да опонира на неолибералния лобизъм. Ярък образец за лобизъм водещ до неравноправие са гласуваните намалявания на Данък добавена стойност за ресторантьори, хотелиери, хлебари, брашнари. Те вместо да понижат цената на създавания и всеобщо потребяван артикул, резервират и усилват цените и посредством това ограбват потребителите и държавния бюджет.
Равенството би трябвало да стане главен принцип и за собствеността – частна, държавна, общинска, кооперативна, да се отстранен сегашните основополагащи за неолиберализма многочислени преимущества на частната благосъстоятелност, които са в интерес на замогването на богатите. Неолиберализмът е въвел тази система за неравномерен достъп до публични услуги в интерес на богатите и срещу бедните, маскирана посредством красивите думи „ еднакъв достъп “. Неолиберализмът е общество на неравенствата, а в България те доближиха галактически височини. Днес в „ демократична “ и „ евроатлантическа “ България размерът на неравенството доближи до 8 – най-високото в Европейски Съюз. Съсредоточаването на вниманието като изразни послания за битка с неравенствата е по националния израз „ след дъжд – качулка “.
Справедливостта е съществена социалистическа полезност, когато се показват и пазят ползите на хората на наемния труд, изключително този на производителния труд. Тя се демонстрира във всички действия. В политиката справедливостта е с особена значимост при разпределението на богатства, запаси, услуги и така нататък Тя е изключително значима в хода на стопанската активност. Новосъздаденото в процеса на стопанската активност благосъстояние е от капитала на притежателя и труда на наемния служащ. Работодателят (бизнесмен, буржоа, капиталист, господар и т.н.) заплаща на наемния служащ (служител и т.н.) избраната едностранно от него цена на труда (заплата). Колкото е по-ниска заплатата, толкоз е по-висока облагата и размерът на добитото благосъстояние от притежателя на капитала на компанията. Поради това в България има „ работещи небогати “. Тази неправда при разпределението на новосъздаденото във компанията благосъстояние може и би трябвало да се предотвратява посредством нормативната уредба и при нарушение да се преследва от контролните органи на страната. Втората значима икономическа и обществена неправда е разпределението на национално ниво на творби Брутният вътрешен продукт сред бизнеса, труда и страната посредством налозите. Тези съществени въпроси ги няма в Основните насоки.
Солидарността е израз на съпричастността към ориста и нивото на живот на близък, на другите хора в обществото. Неолиберализмът е общество на примат на индивидуализма, на частния (личния) себелюбив интерес, който поражда несправедливото систематизиране на богатствата и ресурсите, само че и лимитира свободата на другите хора. Десните партии са изразителите на егоизма на бизнеса. Социалистическите партии са колективистични, учредени на солидарността – човек за индивида е другар и приятел. Най-значим симптом за взаимност в обществото е методът на разпределението на приходите и разноските в държавния бюджет. Социалистическата партия следва да желае принос към бюджета на основата на солидарността на всички съгласно техните приходи. От размера на ставките за пенсионни осигуровки се дефинира солидарността сред поколенията.
Демокрацията също е съществена социалистическа полезност, без значение от претенциите на неолибералите, че единствено те са демократи. Живеем в света на отвратителна неолиберална псевдодемокрация. В света има слепване на транснационалния и локален капитал с политическата власт, на световната и локалната олигархия. Този олигархичен модел е прекомерно мощно проявен в България. Съдебната система е приравнена на лакей на политико-олигархическата власт в България с присъединяване на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, а неотдавна и с Политическа партия. Корупцията убива демокрацията на всички нива. Водената от десните „ борба “ с корупцията значително е борба коя олигархическа група да владее правосъдната система и посредством нея безнаказано да ограбва бедните хора в страната.
Демокрацията се убива посредством въведените разнообразни „ секрети “: на полицейското и правосъдното следствие, на множеството други секрети – банкова, класифицирана, комерсиална, фирмена, служебна, журналистическа и така нататък Каква независимост, когато не можеш да си кажеш мнението за дадена стока, услуга, компания?
Тема най-вече за Устава е въпросът за вътрешно-партийната народна власт, само че главните положения за нея би трябвало да са заложени в Програмата. Трябва да се избегне под маската на демокрацията да се образува личностно-групова властническа власт, която не търпи в Българска социалистическа партия разнообразни отзиви, разнообразни гласувания и автономия на управителните дейци, щом те не мислят в компактен синхрон с управителното ядро. Авторитаризмът, персоналната власт и образуването на властогонска котерия към водача е присъща за ГЕРБ (Борисов) и Движение за права и свободи (Доган), в миналото бе присъща и за Командира на Съюз на демократичните сили. Тя е извънредно несъответствуваща за лява партия като Българска социалистическа партия и това състояние следва да бъде вписано в бъдещата нова Програма на Българска социалистическа партия.
Третата група въпроси е за социално-икономическите съществени положения за действие на страната. В основата на страната е методът на действие на стопанската система. Тя в решаваща степен зависи от собствеността върху средствата за произвеждане. В неолибералната страна с приоритет и всестранни привилегии е частната благосъстоятелност. В България тя е доведена до неуместен дял в стопанството на страната – над 90%. Тази отрицателна конструкция би трябвало да се промени посредством увеличение на държавната, общинската и кооперативната благосъстоятелност, тъй че за 7-8 години държавната благосъстоятелност да доближи до 35-45% дял в националната стопанска система, толкоз, колкото е в този момент тя в Полша, Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Естония, Франция и така нататък и доста по-ниско от Швеция. Ковид пандемията разкри преимуществата на държавната благосъстоятелност освен в опазването на здравето, а и в редица икономически действия. В изискванията на рецесия държавните предприятия отделят в държавния бюджет 100% от облагата си и от нея дясното комисионерско държавно управление на Петков и Василев, с безмълвното присъединяване на министрите от Българска социалистическа партия трансферира общонародни държавни пари към частните некадърници под маската на грижа за работните места. Вместо работни места те си купиха нови разкош придобивки. Делът на държавната индустрия може да се усилва не посредством национализация, от която толкоз доста ги е боязън отрочетата на комунизма (Борисов, Доган и Хр. Иванов), а посредством нови вложения и закупуване на мажоритарен пакет от акции от страна на страната. Българската страна би могло да влага във високотехнологични производства, в преработващата индустрия, употребяваща най-вече локални първични материали, производството и търговията на медикаменти и горива, в банковото дело. Създаването на мощна държавна компания за произвеждане, търговия (вътрешна и външна) и със лична мрежа от аптеки и лаборатории за проучване може мощно да повлияе върху редовността в снабдяването с медикаменти, преустановяване на реекспорта на недостигащи медикаменти, както и в ценовото ниво на търговията с лекарствени средства и медицински проучвания. В банковия бранш през 2022 година са осъществени към 2 милиарда лв. облаги, от които към 1.5 милиарда лева са изнесени в чужбина, а те са получени от множеството такси, плащани от потребителите и ниските нива на налозите на банковия бранш. Развитието на всеобща банкова мрежа на ББР и/или изкупуването на някоя от частните български банки ще разреши огромна част от изнасяната в чужбина банкова облага да остане в страната.
Изключително значимо е стимулирането, планирането и регулирането от и посредством страната на избрани обществено значими производства. На първо място следва да бъде доста държавното стимулиране на производството от земеделските кооперации и дребните и междинни аграрни компании на производството на плодове и зеленчуци, тъй че да се спре вноса на некачествени задгранични зеленчуци и плодове и да се развие производството на обичайни български сортове. Стимулирането следва да се разпростре и върху производството на редица храни, изключително обвързваните с преправка на български първични материали като пшеница, слънчоглед, рапица и така нататък Да се спрат всевъзможни финансови и материални помощи, данъчни и нормативни облекчения за офшорните компании, да се приключи допускането на офшорни компании до търгове за публични поръчки. Да се вкара мораториум върху приватизацията.
Крайно време е да бъде преструктурирана данъчната система . Предлаганото в Основните насоки е малко и нерешително. Сегашната данъчна система е извънредно дясна –ниски данъчни ставки за бизнеса и доста висок дял в държавния бюджет на косвените налози (предимно ДДС) към 75% за косвените налози и единствено 25% за директните налози. Това е най-лошото съответствие в Европейски Съюз. В същото време корпоративният налог е от най-ниските в Европейски Съюз – единствено 10%, към три пъти по-нисък, в сравнение с в най-развитите европейски страни. През последните години у нас върви доста постоянно понижаване на главния доход от Данък добавена стойност посредством намаление на ставките за някои действия. Това понижава общите благоприятни условия за финансиране на значимите обществени действия.
Преструктурирането на данъчната система би могло да бъде по посока на постигане на междинните европейски нива, т.е. корпоративен налог 20-25%, като в началото се тръгне от ставката 15% желана от българските профсъюзи и предлагана от Групата на 20 –те най-развити страни в света, в случай че ставката е в Полша (19%), Чехия (19%), Словакия (15% ниска и 21% висока), Хърватия (едрия бизнес 18%), Словения (17%), Румъния 16%, Литва (15%) и други При ниската данъчна ставка на корпоративния налог (10%) българският бизнес като цяло (с някои дребни изключения) няма интерес към въвеждането на нови по-производителни, енергоспестяващи и суровинно спестяващи технологии и техника. Поради това и българската стопанска система като цяло е с най-голямата енергоемкост, което в последна сметка се отразява на нейната конкурентноспособност.
Драстични са разминаванията и с налога на физическите лица. Средно за Европейски Съюз той е 32-37%, при 10% в България и 56.6% в Швеция. Това което отличава този налог в България е още безпределно ниската ставка за богатите, приравнена с тази на бедните. Доминираща е практиката в Европейски Съюз на прогресивното данъчно облагане (Австрия над 11000 евро е 20% и 55% за над 1 млн. евро; Гърция от 9% при под 10 000 евро до 44% за над 40 000 евро, Унгария от 9 до 18%; Словения с 16%, 27% и 31% и др.) на физическите лица. В редица страни е въведен необлагаем най-малко (Кипър (19500 евро), Австрия 12 000 евро; Естония 654 евро; Латвия до 500 евро и др.). В програмата би трябвало да се желае използването на правилата за правдивост и взаимност с въвеждането на прогресивно подоходно облагане и необлагаем най-малко. Поради големите неравенства в приходите и огромната беднотия в България би било добре Българска социалистическа партия да си сложи като програмна цел необлагаем най-малко от най-малко 50% от размера на междинната работна заплата и прогресивна ставка с внезапно повишаване към високите приходи като тези над 10 пъти междинната месечна заплата да стане примерно 40% от брутното заплащане за месеца.
Срамни са безпределно ниските стойности на налог дял – единствено 5%. В европейската процедура той е доста по-висок – Австрия (25%), Хърватия (15%), Чехия (15%), Унгария (15%), Словакия (7%), Румъния (5%). За вдишване на по-голяма данъчна тежест от богатите е вярно да се вкара спомагателен налог, именуван нормално налог лук с. В него да се включат повишени ставки за придобиване и прилагане на персонални или фирмени самолети, яхти, вертолети, първокласни коли, жилища на 300 кв. м повърхност, вили над 120 кв. м., дворци с басейни и фитнес зали, първокласни украшения и аксесоари и така нататък
Добра е концепцията в Основните насоки за въвеждане на налог върху финансовите преводи при краткотрайни финансови интервенции. В банковото дело би трябвало да има и други регулации. Първата от тях е въвеждане на диференцирано по-висока ставка на корпоративния налог при облагане на облагите на банките и застрахователните сдружения, както е това в редица европейски страни. Втората е държавно контролиране за понижаване на опцията на банките да вкарват случайно и самоцелни такси за всичко от клиентите. Досега банките не събират такси единствено за дишането на клиентите.
Промените в налога за акциза би трябвало да се концентрират върху повишение на ставките за алкохол и цигари. Да се приключи практиката на понижаване на Данък добавена стойност, защото българския бизнес няма позор в спекулативното ценообразуване. Следва да се промени и практиката посредством държавния бюджет да се отделя незначителна част за финансиране на общините, където са действителните проблеми на популацията. Помощите за общините да не са раздават по партиен принцип, а съгласно правилото за витално значими потребности. Чрез увеличение на размера на отчисленията за общините и за междуселищната пътна инфраструктура може да бъде избавена националната селищна система.
Потребна е за българското общество решителна смяна на обществената система , в този момент функционираща на два противопоказни правилото: остатъчен – колкото пари има единствено толкоз неща ще работим за здравето, образованието и богатството на хората; търговски – в областта на здравето, образованието, културата и възпитанието и обществените грижи, където съвсем всичко е превърнато в пазар. Промените в обществената система могат да се осъществят посредством коренната смяна на данъчно-осигурителната система, по-голям взаимен принос от богатите (чрез налозите и осигурителните вноски) за обучение, опазване на здравето, просвета, просвета, спорт, туризъм и отдих. Потребно е неотложно анулиране в образованието на неолибералния принцип – парите следват ученика и студента, който докара до всеобща функционална неначетеност на българските възпитаници и студенти.
Афишираните в Основните насоки правила за еднакъв достъп до обучение и опазване на здравето не работят. В опазването на здравето има еднакъв достъп единствено при незабавната помощ най-много за тежко потърпевшите при някакви произшествия – автомобилни, техногенни и така нататък Ако имаш парици и не си голтак, дрипльо, бедняк, т.е. злощастник, можеш с парици да си купиш по-квалифициран хирург, да си избереш и да платиш в частен кабинет високата такса за консултация при хабилитиран доктор, да си купиш ефикасни медикаменти, а не някакви си долнопробни генерици и така нататък или просто да нямаш пари за даже обикновени лекарствени средства. В опазването на здравето трябват решителни ограничения. Огромната част от отделените пари за здраве е от персоналните доходи на популацията, а от здравната каса текат реки от пари за частните лечебни заведения и кабинети на висококвалифицираните лекари. Крайно време е остарялата концепция на Българска социалистическа партия за отхвърли от комерсиалния принцип в опазването на здравето да се осъществя. Държавната и общинска здравна система е потребно да се модернизира и посредством нея да се обезпечи своевременен безвъзмезден достъп до здравни грижи посредством финансиране от здравната каса. Частните лечебни заведения да се финансират от частните си клиенти, а не посредством операции от здравната каса. В държавните, университетските и общински лечебни заведения би трябвало да има единни цени на медикаментите, обезпечавани единствено посредством централни търгове. Българското опазване на здравето е пред срив заради дефицит на лекари и медицински сестри. Потребна е нова система на заплащането на техния труд, облекчени благоприятни условия за специализация и доста по-високи трудови хонорари за получилите компетентност и унищожаване на безбожните такси за избор на доктор, посредством които се ускорява неравенството сред пациентите. Недопустима е повече практиката пациентите да заплащат на лекари, лечебни заведения и медицински лаборатории потребителска такса за това, че имат потребност от лекарска помощ.
Пенсионната система е обвързвана с данъчната система посредством плащаните осигуровки. Парите били малко за пенсии. Малко са тъй като малко се внасят. В България държавното публично обезпечаване (ДОО) е в общ размер на 24.3% от облагаемия приход. Той е доста по-нисък от междинните европейски нива, даже тези на някогашните социалистически страни, където в Словения е 38.2%, в Латвия – 34%, Естония – 33%, Чехия – 32%, Румъния обществените осигуровки са 25% и 10% здравни и така нататък Солидарността като главен принцип на пенсионната система изисква по-високи размери на съпричастност към тези, които в предишното са осигурявали израстването и образованието на днешните работещи най-малко на някакво средноевропейско ниво. Увеличаването на пенсионните и здравни осигуровки може да стане с по един % в продължение на 5-6 години с цел да се доближи средноевропейското ниво, най-малко това в някогашните социалистически страни. Крайно налага се увеличението на оптималния застрахователен предел от 3400 лв. на 50 000 лв. (размера на заплатите в Нексо). По този метод богатите донори на десните партии ще дават и повече пари за елементарните хора, както и народните представители, министрите, високоплатените шефове на лечебни заведения, водещи публицисти и така нататък Ниските здравни и пенсионни осигуровки са в интерес най-вече на едрия български и най-много на задграничния транснационален капитал. В Програмата на Българска социалистическа партия би следвало, в случай че тя желае да е лява партия, да запише пенсионни и здравни осигуровки според от приходите. Ниският таван на осигуровките лимитира опциите на пенсионерите за безвъзмездна здравна помощ и приходи за прехрана. Българска социалистическа партия не трябва да се отхвърля от вярното искане обществените заплащания да са част от пенсионната система. Крайно време е всички чиновници в централните ведомства, войска, полиция, служби за сигурност и така нататък да са равни с останалите жители на страната и да си заплащат цялостния размер на осигуровките.
Най-важното звено в социално-икономическата сфера на обществото е превъзмогването на бедността . Не бива да забравяме мисълта на Виктор Юго, че „ раят на богатите е изработен от пъкъла на бедните “. За да се преодолее този „ пъкъл на бедните “ следва да се подхващат ограничения като: увеличение на нивото на минималната работна заплата, отбягване на сивата стопанска система, административни и правосъдни наказателни наказания за укриващите заплащания по ДОО, отбрана на социално-икономическите ползи на наемните служащи посредством групови трудови контракти и недопускане до присъединяване в публични търгове предприятия и компании на едрия и междинния бизнес с наемен личен състав над 12 души, в които няма професионална организация и подписан групов трудов контракт на фирмено ниво. По-високите приходи ще лимитират трудовата емиграция от България, водят до повишение на раждаемостта и възобновяването на българската нация. Постигнатите нива на повишение на обществените помощи за младите майки, младите фамилии, безплатните детски градини, учебници и други са положителни, само че огромна част от тях са към този момент „ изядени “ от инфлацията. По-важното е обезпечаване на по-високи приходи и по-бърза акомодация и реализация на младежите в живота.
Четвъртата група въпроси е за действието на духовно-културната сфера на българското общество. В образованието извършената от Д. Вълчев и Орешарски икономическа-печалбарска промяна утежни качеството на подготовка и в този момент родителите, които желаят по-добро обучение на децата, би трябвало да заплащат за спомагателни школи, частни уроци и така нататък А децата, чиито родители са безработни или са „ работещи небогати “ са предопределени да бъдат с незадоволително обучение и в обществената стълбица на живота да получат слугинското място. В съдържателно-възпитателно отношение трябват основни промени, които да са свързани с усвояването на фундаментални познания и умения, позволяващи по-широки благоприятни условия за реализация в живота, а освен и не толкоз тясна професионална подготовка за потребностите на някои сфери на бизнеса. Необходимо е превъзмогване на нихилистичното отношение към българската история, език, литература, народностни обичаи и родната природа в образователните стратегии и учебниците за междинните учебни заведения и университетите. Осигуряването на българското обучение с учители може да стане посредством отпадане на таксите за образование по учителските специалности, нараснали нива на стипендии и при подписан контракт за работа в българско учебно заведение най-малко 8-10 години. Подобен метод може да се вкара и за висшето обучение по медицина за лекари, медицински сестри, фелдшери и лаборанти. Необходимо е уверено възстановяване на материално-техническите условия за развиване на физическата просвета и спорт измежду учениците и студентите.
Сред българите има доста кадърни хора, на които би трябвало да бъде даден път в българската просвета, а не да вървят немили-недраги по други краища на света. Потребно е доста увеличение на средствата за просвета и научни проучвания в Българска академия на науките, университетите и на профилираните научни и научно-приложни институти.
Създаването на нови научни и духовно-културни български артикули в този момент е уверено подценено. Разпространението на познания, просвета, провеждането на културен отдих и развлечения е безпределно комерсиализирано посредством търсенето на облага на всяка скъпа, подценяване и разрушение на част от българското историческо и духовно-културно, в това число и архитектурно завещание. Изискват се нови по-големи размери на държавното финансиране и засилен надзор от държавните органи за запазване на историческото и духовно-културно завещание, полезности на българския обичай, традиции и обичаи.
Засилването на публичното начало в духовно-културното и физическото развиване и отдих на популацията следва да бъде развивано от страната посредством взаимна активност с публичните организации. Сега редица от тези организации са превърнати в клики, посредством които се употребяват публични средства. Би могло посредством закон да се вкара таван за заемане на управителни длъжности в духовно-културни просветни, спортни и други публични организации и придвижвания примерно до 10 години. Особено място в духовно-културната сфера имат средствата за всеобща информация (СМИ), неведнъж заслужено определяни като СМРАД (Средства за всеобща реклама, пропаганда и дезинформация). По създание се образува обединен ръководен дезинформиращ поток от внушения, вести, известия, обстоятелства, премесени с нагла реклама. Уж няма цензура, само че информацията е еднопосочна с англосаксонска неолиберално глобалистка антируска и антикомунистическа ориентировка. В нея господства платената информация директно посредством притежателя или посредством изобилните от определени компании реклами, както и от автоцензурата на публицистите. В партийните малките екрани и вестници има наложена властническа публицистична политика на недопускане на друго даже вътрешнопартийно мнение. Основните малките екрани служат като средство за манипулиране на обществото. В държавната регулация на медиите би трябвало да има средства и способи посредством които да се обезпечава действителна независимост на словото.
Петата група въпроси е за така наречен „ социално-екологичен прогрес “ . Това е някакво изобретение, посредством което се измества центъра на социалистическата политика – вместо заслужен живот, високо витално ниво, заслужено систематизиране на благосъстоянието, социално-икономическо тъждество и така нататък Екологията е значима, само че преди този момент човек би трябвало да има опция да се нахрани, да се лекува, да се облече, да се подслони в собствен дом, да се погрижи за своите деца и възрастни родители. За актуалния безпаричен българин основното е не интереса на графинята Урсула какво е световното стопляне, по какъв начин се съблюдават правата на кучетата и на трансексуалните и така нататък За неолибералите е по-важно бедните поданици на градовете да заплащат 37% от цената на парното като екологичен налог (в София се употребява чистия природен газ, който не замърсява естествената среда, само че екологичният европейски налог е натрапен с цел да обеднеят софиянци), фиктивен от немеца Вайцзекер и натрапен от предшествениците на Урсула. За бедните и за междинната класа е значима околната среда на техния живот, не световното стопляне по астрономически и галактически аргументи. За хората е значимо да имат постоянно и чиста вода, чист въздух, чиста почва с чисти биопродукти за храна, зеленина и тишина край дома и така нататък Вторачването в световното стопляне измества крещящите проблеми на социално-икономическото неравноправие. Дори и изобщо да не се употребяват в България въглища, въздухът от това няма да стане по-чист. Защото в света има обща (глобално-природна) атмосферна циркулация. Още повече че най-големите в света консуматори на въглища не стопират тяхната приложимост както това вършат колониално подвластните политици на България. Германия строи и пуска в деяние нови Топлоелектрическа централа, Япония изследва опциите за създаване на нови 13 Топлоелектрическа централа и така нататък Полша и Русия не имат намерение за затварят своите Топлоелектрическа централа. Само българските политици са по-католици от папата. Животновъдството замърсява не по-малко от въглищните централи, само че никой във Англия, Нидерландия, Дания, Франция и така нататък не желае да ликвидира говедовъдството. Ако създателите на Основните насоки желаят да се подобрят общите международни екологични проблеми би трябвало да отстояват построяването на АЕЦ „ Белене “, на хидрокаскадата Горна Арда, слагането на филтри на българските топлоцентрали, решителното понижаване на енергоемкостта на българските производства, възобновяване на ПАВЕЦ „ Чаира “ и така нататък
В умозаключение, тази публикация е единствено едно документално размишление по въпроси, които поражда у създателя един документ. Акцентът е на слабостите, тъй като, те в бъдеща стратегия би трябвало да се преодоляват. Статията няма претенциите да дефинира програмните насоки на Българска социалистическа партия, нито в нея да са прегледани всички вероятни аспекти на една бъдеща стратегия. Това е грижа на членовете на Българска социалистическа партия, на тези от тях, които се вълнуват от обществените въпроси в българското общество.
Тези стратегии могат да бъдат подложени на критика, оценени, възхвалявани, ругани и така нататък Но на практика, в партийната тактика и тактичност те съвсем не се съблюдаваха. Уж партията остана социалистическа по име, по членска маса и привъженици, социалдемократическа по стратегия и правилник, а управлението ѝ мина на социаллиберални позиции, рекламирани в Западна Европа от Блеър и Шрьодер като третия път (няма ляво, няма дясно, има единствено демократично дясно). Първанов и Калфин станаха главните играчи, в преодоляване от Българска социалистическа партия на този социаллиберален трети път. Социаллибералната идея и социалдемократическия вид на лявото към този момент не си служат с понятията буржоазия, работническа класа, класова битка, класови ползи, употреба на труда от капитала и така нататък Тях ги няма и в в този момент настоящите стратегия и правилник на Българска социалистическа партия. Пред управлението на Българска социалистическа партия след 2005 година и основно с дейното присъединяване на президента Първанов, зам. министър-председателя Калфин, икономическия министър Овчаров (и неговите заместници), седесарят и депесар финансов министър Орешарски, Петър Димитров и други бе създадена и одобрена нова извънредно дясна данъчна система. Тя е в услуга богатите, защитавани от крайнодесните юпита на Кобурготски и на изнудвачите от Движение за права и свободи. Такава идея не произтичаше от Програмата на Българска социалистическа партия, само че никой от управителните дейци (на този етап) не се интересуваше от нея. Тази традиция продължи през идващите десетилетия. Вместо да се съблюдава одобрената стратегия на Българска социалистическа партия като основа на партийната тактика, тактичност и действителна политика на власт се мина към нови безцелни извършения по тематиката посредством Визия за България (71 страници), прочетена от няколко дейци на Българска социалистическа партия, политолози и социолози. Тази процедура продължи от 2017 година насам във всички предизборни партийни стратегии на Българска социалистическа партия. Без опора на относително лявата стратегия на Българска социалистическа партия, и с безпринципна колаборация с извънредно десните партии, Българска социалистическа партия влезе в коалиционно-олигархическото ръководство на десните партии („ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “) и не помни за личната си „ Визия за България “. Тази колаборация на управлението с десните партии и разбиране на дясна идеология и дясна процедура отблъсна от Българска социалистическа партия голяма маса от гласоподаватели.
Идеята за приемане от конгреса на Българска социалистическа партия не на нова стратегия и нов правилник, а единствено на съществени насоки е тактически апаратно-чиновнически метод с цел да се запази настоящето управление за най-малко още една година. В съдържателно отношение предлаганите за конгреса „ Основни насоки “ в някои аспекти са единствено фразеологично леви на първи прочит, изключително тезата за изхабения неолиберализъм. Те, както се прокламира в тях „ би трябвало да се отразяват новите условия “ и на думи отричането на „ всевластието на пазара “ във „ всички публични сфери “, само че не споделят по какъв начин да се промени този пазар, по какъв начин да се върне „ загубата на стопански суверенитет “. Когато е казано „ а “ като рецензия на неолиберализма, би трябвало да се каже и „ б “, т.е. по какъв начин този пазар като средство за реализиране на мизерни приходи за работещите и големи облаги посредством неограничена далавера, да се промени или най-малко отчасти да се контролира. Програмата би трябвало малко и ясно да каже от кое място потегля партията, в каква конюнктура работи в този момент и по-подробно да обясни по какъв начин ще работи с цел да промени обществото и себе си в бъдеще в посока към по-доброто.
Първата група въпроси, на които следва да отговори новата стратегия на Българска социалистическа партия е „ Каква партия е Българска социалистическа партия? “. В текста на Основните насоки е категорично очебийно, че социалистическата партия би трябвало „ да остане ясна, предвидима и поредна мощ, която внушава сигурност и подготвеност “. Това значи продължение на неолибералната политика на „ трохи за бедните “ и „ пачки за богатите “ по модела на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Политическа партия и Демократична България, т.е. Българска социалистическа партия отново да взе участие в дясно ръководство с цел да има единствено трохи за бедните. Такъв метод ще докара до още по-голямо отдръпване на лявомислещите хора от Българска социалистическа партия, на хората на наемния труд, на младежите и обезсърчение у възрастните членове на Българска социалистическа партия. В новата стратегия следва да проличава ясно, че Българска социалистическа партия е за смяна на неолибералното статукво, че тя се връща към изконните социалистически хрумвания, идеали и полезности и изоставя пътя на социално-икономическата колаборация в полза на бизнеса. Програмата би трябвало да отразява, показва и отстоява ползите на хората на наемния труд, на хората, които получават приходи посредством труд, а не посредством капитал. Интересите на капитала (едрия и междинния бизнес) се пазят от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, Политическа партия и Демократична България. Когато Българска социалистическа партия се подрежда паралелно с тях и взе участие в провеждането на техните десни политики в полза на капитала, тя губи своята социалистическа еднаквост.
Азбучна истина е, че политиката е израз на ползи. В обществото ползите са многообразни, само че те се групират по избрани признаци. Общоприето е, че социалистическите и социалдемократическите партии показват и пазят ползите на хората на труда. Сегашната политическа рецесия в България и големия спад на престижа на политическите партии и Народното събрание се дължи на обстоятелството, че всички партии в него пазят с преимущество ползите на едрия олигархичен капитал и междинния и дребния бизнес (хотелиери, ресторантьори, търговци на медикаменти и т.н.). Българска социалистическа партия би трябвало да пази ползите на хората на наемния труд (в държавния и честния бранш, в администрацията, образованието, опазването на здравето, културата), на работещите самоосигуряващи се и на дребния фамилен бизнес, при който притежателят взе участие с персонален продуктивен труд, а не печели посредством наемане на работна ръка. Сега в Основните насоки Българска социалистическа партия е показана като партия на всички (без 1-2 % от едрия бизнес), т.е. на никой.
Втората група въпроси са свързани със социалистическите полезности . Изведени като съществени са единствено три от тях: независимост, правдивост и взаимност. Като съществени следва да се вкарат още и тъждество, народна власт и миролюбие. Свободата при неолиберализма е единствено независимост за гласоподаване, избор, сдружаване, на напредване, на заселване и други Целево се премълчават детайлите на социално-икономическа независимост, която в България всъщност я няма. В изискванията на безработица нямаш независимост на избор на работа, нямаш независимост на избор на изискванията на работа, тях ги дефинира капиталиста-работодател. Безработният, бедният работещ, пенсионерът и студентът нямат свободата на избор като консуматори. Те образуват своята „ потребителска кошница “ единствено за това без което не могат да живеят. Бедният е неразполагаем („ нямаш ли парици, ти си просто диване и си какво ли още не “ – дядо П. Славейков). Бедният в България е свободен да си продаде гласа на изборите за ГЕРБ или Движение за права и свободи, бедният е свободен да гласоподава по напътствие на притежателя на компанията (корпоративен вот), бедният е свободен да не си купува някои медикаменти, тъй като няма пари, свободен е да не си избира дипломиран доктор и така нататък Българската неолиберална независимост я докара до нейната диаметралност – робството на личността („ плебеи на труда “, както се пее в Интернационала), които са толкоз доста свободни, че по заповед на притежателя (твърде постоянно олигарх) на компанията служащият излиза на дирижиран митинг против държавното управление, овладяно от други олигарси, стачкува, стачкува по заповед, под опасността, че може и да остане без работа, в случай че не играе по свирката на „ работодателя “. Българите са несвободни и на национално ниво, като място в Европейски Съюз. Те директно или непряко са подложени на безпределно голям брой и прекомерно постоянно изменящи се европейско-чиновнически наставления (поддирективи, тълкувания на венециански комисии и т.н.), регламенти на синекурни служители от Европейски Съюз, проекти за възобновяване, заявления и недодялан политически шантаж като този за С. Македония от Макрон и Урсула.
Водещо място в социалистическите полезности би трябвало да има равенството . Сега в главните насоки акцентът е подложен в битката с неравенството. А водещото е не да се борим със следствието (неравенството), а да се образува и организира политика, която предпоставя възможно тъждество, без да се изпада в изкуствено тъждество (уравновиловка). На социалистическата партия ѝ подхожда да е за политика, която да опонира на неолибералния лобизъм. Ярък образец за лобизъм водещ до неравноправие са гласуваните намалявания на Данък добавена стойност за ресторантьори, хотелиери, хлебари, брашнари. Те вместо да понижат цената на създавания и всеобщо потребяван артикул, резервират и усилват цените и посредством това ограбват потребителите и държавния бюджет.
Равенството би трябвало да стане главен принцип и за собствеността – частна, държавна, общинска, кооперативна, да се отстранен сегашните основополагащи за неолиберализма многочислени преимущества на частната благосъстоятелност, които са в интерес на замогването на богатите. Неолиберализмът е въвел тази система за неравномерен достъп до публични услуги в интерес на богатите и срещу бедните, маскирана посредством красивите думи „ еднакъв достъп “. Неолиберализмът е общество на неравенствата, а в България те доближиха галактически височини. Днес в „ демократична “ и „ евроатлантическа “ България размерът на неравенството доближи до 8 – най-високото в Европейски Съюз. Съсредоточаването на вниманието като изразни послания за битка с неравенствата е по националния израз „ след дъжд – качулка “.
Справедливостта е съществена социалистическа полезност, когато се показват и пазят ползите на хората на наемния труд, изключително този на производителния труд. Тя се демонстрира във всички действия. В политиката справедливостта е с особена значимост при разпределението на богатства, запаси, услуги и така нататък Тя е изключително значима в хода на стопанската активност. Новосъздаденото в процеса на стопанската активност благосъстояние е от капитала на притежателя и труда на наемния служащ. Работодателят (бизнесмен, буржоа, капиталист, господар и т.н.) заплаща на наемния служащ (служител и т.н.) избраната едностранно от него цена на труда (заплата). Колкото е по-ниска заплатата, толкоз е по-висока облагата и размерът на добитото благосъстояние от притежателя на капитала на компанията. Поради това в България има „ работещи небогати “. Тази неправда при разпределението на новосъздаденото във компанията благосъстояние може и би трябвало да се предотвратява посредством нормативната уредба и при нарушение да се преследва от контролните органи на страната. Втората значима икономическа и обществена неправда е разпределението на национално ниво на творби Брутният вътрешен продукт сред бизнеса, труда и страната посредством налозите. Тези съществени въпроси ги няма в Основните насоки.
Солидарността е израз на съпричастността към ориста и нивото на живот на близък, на другите хора в обществото. Неолиберализмът е общество на примат на индивидуализма, на частния (личния) себелюбив интерес, който поражда несправедливото систематизиране на богатствата и ресурсите, само че и лимитира свободата на другите хора. Десните партии са изразителите на егоизма на бизнеса. Социалистическите партии са колективистични, учредени на солидарността – човек за индивида е другар и приятел. Най-значим симптом за взаимност в обществото е методът на разпределението на приходите и разноските в държавния бюджет. Социалистическата партия следва да желае принос към бюджета на основата на солидарността на всички съгласно техните приходи. От размера на ставките за пенсионни осигуровки се дефинира солидарността сред поколенията.
Демокрацията също е съществена социалистическа полезност, без значение от претенциите на неолибералите, че единствено те са демократи. Живеем в света на отвратителна неолиберална псевдодемокрация. В света има слепване на транснационалния и локален капитал с политическата власт, на световната и локалната олигархия. Този олигархичен модел е прекомерно мощно проявен в България. Съдебната система е приравнена на лакей на политико-олигархическата власт в България с присъединяване на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, а неотдавна и с Политическа партия. Корупцията убива демокрацията на всички нива. Водената от десните „ борба “ с корупцията значително е борба коя олигархическа група да владее правосъдната система и посредством нея безнаказано да ограбва бедните хора в страната.
Демокрацията се убива посредством въведените разнообразни „ секрети “: на полицейското и правосъдното следствие, на множеството други секрети – банкова, класифицирана, комерсиална, фирмена, служебна, журналистическа и така нататък Каква независимост, когато не можеш да си кажеш мнението за дадена стока, услуга, компания?
Тема най-вече за Устава е въпросът за вътрешно-партийната народна власт, само че главните положения за нея би трябвало да са заложени в Програмата. Трябва да се избегне под маската на демокрацията да се образува личностно-групова властническа власт, която не търпи в Българска социалистическа партия разнообразни отзиви, разнообразни гласувания и автономия на управителните дейци, щом те не мислят в компактен синхрон с управителното ядро. Авторитаризмът, персоналната власт и образуването на властогонска котерия към водача е присъща за ГЕРБ (Борисов) и Движение за права и свободи (Доган), в миналото бе присъща и за Командира на Съюз на демократичните сили. Тя е извънредно несъответствуваща за лява партия като Българска социалистическа партия и това състояние следва да бъде вписано в бъдещата нова Програма на Българска социалистическа партия.
Третата група въпроси е за социално-икономическите съществени положения за действие на страната. В основата на страната е методът на действие на стопанската система. Тя в решаваща степен зависи от собствеността върху средствата за произвеждане. В неолибералната страна с приоритет и всестранни привилегии е частната благосъстоятелност. В България тя е доведена до неуместен дял в стопанството на страната – над 90%. Тази отрицателна конструкция би трябвало да се промени посредством увеличение на държавната, общинската и кооперативната благосъстоятелност, тъй че за 7-8 години държавната благосъстоятелност да доближи до 35-45% дял в националната стопанска система, толкоз, колкото е в този момент тя в Полша, Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Естония, Франция и така нататък и доста по-ниско от Швеция. Ковид пандемията разкри преимуществата на държавната благосъстоятелност освен в опазването на здравето, а и в редица икономически действия. В изискванията на рецесия държавните предприятия отделят в държавния бюджет 100% от облагата си и от нея дясното комисионерско държавно управление на Петков и Василев, с безмълвното присъединяване на министрите от Българска социалистическа партия трансферира общонародни държавни пари към частните некадърници под маската на грижа за работните места. Вместо работни места те си купиха нови разкош придобивки. Делът на държавната индустрия може да се усилва не посредством национализация, от която толкоз доста ги е боязън отрочетата на комунизма (Борисов, Доган и Хр. Иванов), а посредством нови вложения и закупуване на мажоритарен пакет от акции от страна на страната. Българската страна би могло да влага във високотехнологични производства, в преработващата индустрия, употребяваща най-вече локални първични материали, производството и търговията на медикаменти и горива, в банковото дело. Създаването на мощна държавна компания за произвеждане, търговия (вътрешна и външна) и със лична мрежа от аптеки и лаборатории за проучване може мощно да повлияе върху редовността в снабдяването с медикаменти, преустановяване на реекспорта на недостигащи медикаменти, както и в ценовото ниво на търговията с лекарствени средства и медицински проучвания. В банковия бранш през 2022 година са осъществени към 2 милиарда лв. облаги, от които към 1.5 милиарда лева са изнесени в чужбина, а те са получени от множеството такси, плащани от потребителите и ниските нива на налозите на банковия бранш. Развитието на всеобща банкова мрежа на ББР и/или изкупуването на някоя от частните български банки ще разреши огромна част от изнасяната в чужбина банкова облага да остане в страната.
Изключително значимо е стимулирането, планирането и регулирането от и посредством страната на избрани обществено значими производства. На първо място следва да бъде доста държавното стимулиране на производството от земеделските кооперации и дребните и междинни аграрни компании на производството на плодове и зеленчуци, тъй че да се спре вноса на некачествени задгранични зеленчуци и плодове и да се развие производството на обичайни български сортове. Стимулирането следва да се разпростре и върху производството на редица храни, изключително обвързваните с преправка на български първични материали като пшеница, слънчоглед, рапица и така нататък Да се спрат всевъзможни финансови и материални помощи, данъчни и нормативни облекчения за офшорните компании, да се приключи допускането на офшорни компании до търгове за публични поръчки. Да се вкара мораториум върху приватизацията.
Крайно време е да бъде преструктурирана данъчната система . Предлаганото в Основните насоки е малко и нерешително. Сегашната данъчна система е извънредно дясна –ниски данъчни ставки за бизнеса и доста висок дял в държавния бюджет на косвените налози (предимно ДДС) към 75% за косвените налози и единствено 25% за директните налози. Това е най-лошото съответствие в Европейски Съюз. В същото време корпоративният налог е от най-ниските в Европейски Съюз – единствено 10%, към три пъти по-нисък, в сравнение с в най-развитите европейски страни. През последните години у нас върви доста постоянно понижаване на главния доход от Данък добавена стойност посредством намаление на ставките за някои действия. Това понижава общите благоприятни условия за финансиране на значимите обществени действия.
Преструктурирането на данъчната система би могло да бъде по посока на постигане на междинните европейски нива, т.е. корпоративен налог 20-25%, като в началото се тръгне от ставката 15% желана от българските профсъюзи и предлагана от Групата на 20 –те най-развити страни в света, в случай че ставката е в Полша (19%), Чехия (19%), Словакия (15% ниска и 21% висока), Хърватия (едрия бизнес 18%), Словения (17%), Румъния 16%, Литва (15%) и други При ниската данъчна ставка на корпоративния налог (10%) българският бизнес като цяло (с някои дребни изключения) няма интерес към въвеждането на нови по-производителни, енергоспестяващи и суровинно спестяващи технологии и техника. Поради това и българската стопанска система като цяло е с най-голямата енергоемкост, което в последна сметка се отразява на нейната конкурентноспособност.
Драстични са разминаванията и с налога на физическите лица. Средно за Европейски Съюз той е 32-37%, при 10% в България и 56.6% в Швеция. Това което отличава този налог в България е още безпределно ниската ставка за богатите, приравнена с тази на бедните. Доминираща е практиката в Европейски Съюз на прогресивното данъчно облагане (Австрия над 11000 евро е 20% и 55% за над 1 млн. евро; Гърция от 9% при под 10 000 евро до 44% за над 40 000 евро, Унгария от 9 до 18%; Словения с 16%, 27% и 31% и др.) на физическите лица. В редица страни е въведен необлагаем най-малко (Кипър (19500 евро), Австрия 12 000 евро; Естония 654 евро; Латвия до 500 евро и др.). В програмата би трябвало да се желае използването на правилата за правдивост и взаимност с въвеждането на прогресивно подоходно облагане и необлагаем най-малко. Поради големите неравенства в приходите и огромната беднотия в България би било добре Българска социалистическа партия да си сложи като програмна цел необлагаем най-малко от най-малко 50% от размера на междинната работна заплата и прогресивна ставка с внезапно повишаване към високите приходи като тези над 10 пъти междинната месечна заплата да стане примерно 40% от брутното заплащане за месеца.
Срамни са безпределно ниските стойности на налог дял – единствено 5%. В европейската процедура той е доста по-висок – Австрия (25%), Хърватия (15%), Чехия (15%), Унгария (15%), Словакия (7%), Румъния (5%). За вдишване на по-голяма данъчна тежест от богатите е вярно да се вкара спомагателен налог, именуван нормално налог лук с. В него да се включат повишени ставки за придобиване и прилагане на персонални или фирмени самолети, яхти, вертолети, първокласни коли, жилища на 300 кв. м повърхност, вили над 120 кв. м., дворци с басейни и фитнес зали, първокласни украшения и аксесоари и така нататък
Добра е концепцията в Основните насоки за въвеждане на налог върху финансовите преводи при краткотрайни финансови интервенции. В банковото дело би трябвало да има и други регулации. Първата от тях е въвеждане на диференцирано по-висока ставка на корпоративния налог при облагане на облагите на банките и застрахователните сдружения, както е това в редица европейски страни. Втората е държавно контролиране за понижаване на опцията на банките да вкарват случайно и самоцелни такси за всичко от клиентите. Досега банките не събират такси единствено за дишането на клиентите.
Промените в налога за акциза би трябвало да се концентрират върху повишение на ставките за алкохол и цигари. Да се приключи практиката на понижаване на Данък добавена стойност, защото българския бизнес няма позор в спекулативното ценообразуване. Следва да се промени и практиката посредством държавния бюджет да се отделя незначителна част за финансиране на общините, където са действителните проблеми на популацията. Помощите за общините да не са раздават по партиен принцип, а съгласно правилото за витално значими потребности. Чрез увеличение на размера на отчисленията за общините и за междуселищната пътна инфраструктура може да бъде избавена националната селищна система.
Потребна е за българското общество решителна смяна на обществената система , в този момент функционираща на два противопоказни правилото: остатъчен – колкото пари има единствено толкоз неща ще работим за здравето, образованието и богатството на хората; търговски – в областта на здравето, образованието, културата и възпитанието и обществените грижи, където съвсем всичко е превърнато в пазар. Промените в обществената система могат да се осъществят посредством коренната смяна на данъчно-осигурителната система, по-голям взаимен принос от богатите (чрез налозите и осигурителните вноски) за обучение, опазване на здравето, просвета, просвета, спорт, туризъм и отдих. Потребно е неотложно анулиране в образованието на неолибералния принцип – парите следват ученика и студента, който докара до всеобща функционална неначетеност на българските възпитаници и студенти.
Афишираните в Основните насоки правила за еднакъв достъп до обучение и опазване на здравето не работят. В опазването на здравето има еднакъв достъп единствено при незабавната помощ най-много за тежко потърпевшите при някакви произшествия – автомобилни, техногенни и така нататък Ако имаш парици и не си голтак, дрипльо, бедняк, т.е. злощастник, можеш с парици да си купиш по-квалифициран хирург, да си избереш и да платиш в частен кабинет високата такса за консултация при хабилитиран доктор, да си купиш ефикасни медикаменти, а не някакви си долнопробни генерици и така нататък или просто да нямаш пари за даже обикновени лекарствени средства. В опазването на здравето трябват решителни ограничения. Огромната част от отделените пари за здраве е от персоналните доходи на популацията, а от здравната каса текат реки от пари за частните лечебни заведения и кабинети на висококвалифицираните лекари. Крайно време е остарялата концепция на Българска социалистическа партия за отхвърли от комерсиалния принцип в опазването на здравето да се осъществя. Държавната и общинска здравна система е потребно да се модернизира и посредством нея да се обезпечи своевременен безвъзмезден достъп до здравни грижи посредством финансиране от здравната каса. Частните лечебни заведения да се финансират от частните си клиенти, а не посредством операции от здравната каса. В държавните, университетските и общински лечебни заведения би трябвало да има единни цени на медикаментите, обезпечавани единствено посредством централни търгове. Българското опазване на здравето е пред срив заради дефицит на лекари и медицински сестри. Потребна е нова система на заплащането на техния труд, облекчени благоприятни условия за специализация и доста по-високи трудови хонорари за получилите компетентност и унищожаване на безбожните такси за избор на доктор, посредством които се ускорява неравенството сред пациентите. Недопустима е повече практиката пациентите да заплащат на лекари, лечебни заведения и медицински лаборатории потребителска такса за това, че имат потребност от лекарска помощ.
Пенсионната система е обвързвана с данъчната система посредством плащаните осигуровки. Парите били малко за пенсии. Малко са тъй като малко се внасят. В България държавното публично обезпечаване (ДОО) е в общ размер на 24.3% от облагаемия приход. Той е доста по-нисък от междинните европейски нива, даже тези на някогашните социалистически страни, където в Словения е 38.2%, в Латвия – 34%, Естония – 33%, Чехия – 32%, Румъния обществените осигуровки са 25% и 10% здравни и така нататък Солидарността като главен принцип на пенсионната система изисква по-високи размери на съпричастност към тези, които в предишното са осигурявали израстването и образованието на днешните работещи най-малко на някакво средноевропейско ниво. Увеличаването на пенсионните и здравни осигуровки може да стане с по един % в продължение на 5-6 години с цел да се доближи средноевропейското ниво, най-малко това в някогашните социалистически страни. Крайно налага се увеличението на оптималния застрахователен предел от 3400 лв. на 50 000 лв. (размера на заплатите в Нексо). По този метод богатите донори на десните партии ще дават и повече пари за елементарните хора, както и народните представители, министрите, високоплатените шефове на лечебни заведения, водещи публицисти и така нататък Ниските здравни и пенсионни осигуровки са в интерес най-вече на едрия български и най-много на задграничния транснационален капитал. В Програмата на Българска социалистическа партия би следвало, в случай че тя желае да е лява партия, да запише пенсионни и здравни осигуровки според от приходите. Ниският таван на осигуровките лимитира опциите на пенсионерите за безвъзмездна здравна помощ и приходи за прехрана. Българска социалистическа партия не трябва да се отхвърля от вярното искане обществените заплащания да са част от пенсионната система. Крайно време е всички чиновници в централните ведомства, войска, полиция, служби за сигурност и така нататък да са равни с останалите жители на страната и да си заплащат цялостния размер на осигуровките.
Най-важното звено в социално-икономическата сфера на обществото е превъзмогването на бедността . Не бива да забравяме мисълта на Виктор Юго, че „ раят на богатите е изработен от пъкъла на бедните “. За да се преодолее този „ пъкъл на бедните “ следва да се подхващат ограничения като: увеличение на нивото на минималната работна заплата, отбягване на сивата стопанска система, административни и правосъдни наказателни наказания за укриващите заплащания по ДОО, отбрана на социално-икономическите ползи на наемните служащи посредством групови трудови контракти и недопускане до присъединяване в публични търгове предприятия и компании на едрия и междинния бизнес с наемен личен състав над 12 души, в които няма професионална организация и подписан групов трудов контракт на фирмено ниво. По-високите приходи ще лимитират трудовата емиграция от България, водят до повишение на раждаемостта и възобновяването на българската нация. Постигнатите нива на повишение на обществените помощи за младите майки, младите фамилии, безплатните детски градини, учебници и други са положителни, само че огромна част от тях са към този момент „ изядени “ от инфлацията. По-важното е обезпечаване на по-високи приходи и по-бърза акомодация и реализация на младежите в живота.
Четвъртата група въпроси е за действието на духовно-културната сфера на българското общество. В образованието извършената от Д. Вълчев и Орешарски икономическа-печалбарска промяна утежни качеството на подготовка и в този момент родителите, които желаят по-добро обучение на децата, би трябвало да заплащат за спомагателни школи, частни уроци и така нататък А децата, чиито родители са безработни или са „ работещи небогати “ са предопределени да бъдат с незадоволително обучение и в обществената стълбица на живота да получат слугинското място. В съдържателно-възпитателно отношение трябват основни промени, които да са свързани с усвояването на фундаментални познания и умения, позволяващи по-широки благоприятни условия за реализация в живота, а освен и не толкоз тясна професионална подготовка за потребностите на някои сфери на бизнеса. Необходимо е превъзмогване на нихилистичното отношение към българската история, език, литература, народностни обичаи и родната природа в образователните стратегии и учебниците за междинните учебни заведения и университетите. Осигуряването на българското обучение с учители може да стане посредством отпадане на таксите за образование по учителските специалности, нараснали нива на стипендии и при подписан контракт за работа в българско учебно заведение най-малко 8-10 години. Подобен метод може да се вкара и за висшето обучение по медицина за лекари, медицински сестри, фелдшери и лаборанти. Необходимо е уверено възстановяване на материално-техническите условия за развиване на физическата просвета и спорт измежду учениците и студентите.
Сред българите има доста кадърни хора, на които би трябвало да бъде даден път в българската просвета, а не да вървят немили-недраги по други краища на света. Потребно е доста увеличение на средствата за просвета и научни проучвания в Българска академия на науките, университетите и на профилираните научни и научно-приложни институти.
Създаването на нови научни и духовно-културни български артикули в този момент е уверено подценено. Разпространението на познания, просвета, провеждането на културен отдих и развлечения е безпределно комерсиализирано посредством търсенето на облага на всяка скъпа, подценяване и разрушение на част от българското историческо и духовно-културно, в това число и архитектурно завещание. Изискват се нови по-големи размери на държавното финансиране и засилен надзор от държавните органи за запазване на историческото и духовно-културно завещание, полезности на българския обичай, традиции и обичаи.
Засилването на публичното начало в духовно-културното и физическото развиване и отдих на популацията следва да бъде развивано от страната посредством взаимна активност с публичните организации. Сега редица от тези организации са превърнати в клики, посредством които се употребяват публични средства. Би могло посредством закон да се вкара таван за заемане на управителни длъжности в духовно-културни просветни, спортни и други публични организации и придвижвания примерно до 10 години. Особено място в духовно-културната сфера имат средствата за всеобща информация (СМИ), неведнъж заслужено определяни като СМРАД (Средства за всеобща реклама, пропаганда и дезинформация). По създание се образува обединен ръководен дезинформиращ поток от внушения, вести, известия, обстоятелства, премесени с нагла реклама. Уж няма цензура, само че информацията е еднопосочна с англосаксонска неолиберално глобалистка антируска и антикомунистическа ориентировка. В нея господства платената информация директно посредством притежателя или посредством изобилните от определени компании реклами, както и от автоцензурата на публицистите. В партийните малките екрани и вестници има наложена властническа публицистична политика на недопускане на друго даже вътрешнопартийно мнение. Основните малките екрани служат като средство за манипулиране на обществото. В държавната регулация на медиите би трябвало да има средства и способи посредством които да се обезпечава действителна независимост на словото.
Петата група въпроси е за така наречен „ социално-екологичен прогрес “ . Това е някакво изобретение, посредством което се измества центъра на социалистическата политика – вместо заслужен живот, високо витално ниво, заслужено систематизиране на благосъстоянието, социално-икономическо тъждество и така нататък Екологията е значима, само че преди този момент човек би трябвало да има опция да се нахрани, да се лекува, да се облече, да се подслони в собствен дом, да се погрижи за своите деца и възрастни родители. За актуалния безпаричен българин основното е не интереса на графинята Урсула какво е световното стопляне, по какъв начин се съблюдават правата на кучетата и на трансексуалните и така нататък За неолибералите е по-важно бедните поданици на градовете да заплащат 37% от цената на парното като екологичен налог (в София се употребява чистия природен газ, който не замърсява естествената среда, само че екологичният европейски налог е натрапен с цел да обеднеят софиянци), фиктивен от немеца Вайцзекер и натрапен от предшествениците на Урсула. За бедните и за междинната класа е значима околната среда на техния живот, не световното стопляне по астрономически и галактически аргументи. За хората е значимо да имат постоянно и чиста вода, чист въздух, чиста почва с чисти биопродукти за храна, зеленина и тишина край дома и така нататък Вторачването в световното стопляне измества крещящите проблеми на социално-икономическото неравноправие. Дори и изобщо да не се употребяват в България въглища, въздухът от това няма да стане по-чист. Защото в света има обща (глобално-природна) атмосферна циркулация. Още повече че най-големите в света консуматори на въглища не стопират тяхната приложимост както това вършат колониално подвластните политици на България. Германия строи и пуска в деяние нови Топлоелектрическа централа, Япония изследва опциите за създаване на нови 13 Топлоелектрическа централа и така нататък Полша и Русия не имат намерение за затварят своите Топлоелектрическа централа. Само българските политици са по-католици от папата. Животновъдството замърсява не по-малко от въглищните централи, само че никой във Англия, Нидерландия, Дания, Франция и така нататък не желае да ликвидира говедовъдството. Ако създателите на Основните насоки желаят да се подобрят общите международни екологични проблеми би трябвало да отстояват построяването на АЕЦ „ Белене “, на хидрокаскадата Горна Арда, слагането на филтри на българските топлоцентрали, решителното понижаване на енергоемкостта на българските производства, възобновяване на ПАВЕЦ „ Чаира “ и така нататък
В умозаключение, тази публикация е единствено едно документално размишление по въпроси, които поражда у създателя един документ. Акцентът е на слабостите, тъй като, те в бъдеща стратегия би трябвало да се преодоляват. Статията няма претенциите да дефинира програмните насоки на Българска социалистическа партия, нито в нея да са прегледани всички вероятни аспекти на една бъдеща стратегия. Това е грижа на членовете на Българска социалистическа партия, на тези от тях, които се вълнуват от обществените въпроси в българското общество.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ