В покрайнините на румънския град Клуж-Напока, в сърцето на Трансилвания,

В покрайнините на румънския град Клуж-Напока, в сърцето на Трансилвания, се намира една от най-загадъчните и населявани от духове гори на планетата – Хоя Бачу (Hoia-Baciu). Това малко парче антична гора от дълго време е обект на митове, клюки и научно необясними феномени. Местните я назовават „ Бермудския триъгълник на Трансилвания “, отбелязва Guardian.

Според разкази, в Хоя Бачу са изчезвали хора, животни и даже цели стада. Смята се, че в гората съществува „ портал към друго измерение “ – изказване, което продължава да притегля любопитни откриватели, ловци на духове и фенове на паранормалното от целия свят.

Притегателна точка

Първите сведения за странни случки датират отпреди епохи – гората е кръстена на локален пастир, за който се споделя, че е липсващ в далечното минало, дружно с 200 от овцете си. Мястото придобива международна популярност през 1968 година, когато военният механик Емил Барнеа снима тайнствен обект, провесен над кръгла поляна в центъра на Хоя Бачу. Снимките му, показващи летяща паница с форма на бутон, обикалят света и трансформират мястото в магнит за уфолози и паранормални откриватели. 

В идващите десетилетия гората става притегателна точка за йоги, шамани и откриватели на паранормални феномени от целия свят, любопитни да изпитат странните сили, отекващи в гората.  Появяват се доста неразбираеми фотоси на хипотетични свръхестествени феномени и извънземни обекти. Кадрите са завладяващи, само че въпреки всичко не съставляват безапелационно доказателство, а постоянно се оказват и пагубни за снималите ги.  Барнеа да вземем за пример не получава никакво заплащане, макар че фотосите му обикалят целия свят. След публикуването им той губи работата си в армията, защото комунистическият режим по това време не гледа с положително око на нищо, което припомня на мистицизъм или подкопава „ научното мислене “.

„ Много от старите откриватели, които се пробваха да проучат гората, в последна сметка се озоваха в психиатрични клиники, “ твърди пред Guardian екскурзоводът Мариус Лазин. „ Дали режимът ги е изпратил там или в действителност им се е случило нещо в Хоя Бачу? “

Отделно от това се популяризират истории за устройства, които стопират да работят при влизане в гората, и за хора, които изпадат в крайни прочувствени положения – от под паника боязън до възторг. 

Една от най-известните митове споделя за петгодишно момиче, което изчезнало по време на фамилен пикник и се появило пет години по-късно, без да е остаряло, с облекла, останали изцяло чисти, и без никакъв спомен какво се е случило.

Макар това да е едно от най-известните паранормални места в света, самата гора в действителност е застрашена. Западните покрайнини на Клуж-Напока – съвременен софтуерен център с над 400 000 души, постоянно именуван „ Силициевата котловина на Източна Европа “ – се разрастват. Строителните бизнесмени упорстват за позволение да изсекат дърветата и да изградят жилищни блокове. С изключение на няколко хектара, където порастват редки за района средиземноморски дъбове, гората не е публично предпазена.

Мариус Лазин пробва да промени това. Освен екскурзовод, той е и съосновател на компанията Hoia-Baciu Project, която цели да разпространява гората като естествена и културна забележителност и да убеди управляващите да я защитят. Проектът предлага дневни и нощни турове, йога сесии, лекции за паранормални феномени, лов на съкровища, escape игри – и даже, за изключително смелите, нощувки в палатка.

Гората, която се съпротивлява на науката

Най-забележителната специфичност на Хоя Бачу са нейните дървета – усукани, извити и деформирани по чудноват метод. Някои са изкривени като спирали, други се извиват на дъги или се издигат под неестествени ъгли. Учените оферират разнообразни пояснения – мощни ветрове, радиация или замърсяване на почвата, само че нито една доктрина не дава финален отговор.

В центъра на гората има необикновена кръгла поляна без никакви дървета – „ сърцето “ на легендите. Според локални водачи точно там е снимана известната фотография на Барнеа. При обиколките, проведени от плана Hoia-Baciu Project, посетителите получават специфични уреди за премерване на електромагнитни полета и биват насърчавани да проведат лично изследване на мястото.

 Лазин, който провежда турове из гората към този момент повече от десетилетие, признава, че даже и след толкоз години мястото не стопира да го смущава. „ Някои имат вяра, че тук има врата към различен свят. Аз просто знам, че когато си самичък в тъмното, въображението ти стартира да работи доста интензивно. “

Трансилвания постоянно е била земя на легенди – от вампирските митове за граф Дракула до преданията за зли, немъртви същества, които стават от гробовете си, с цел да тормозят локалните хора. Но даже на този декор Хоя Бачу се откроява като място, където границата сред действителното и въображаемото е изключително размита.

Причините могат да бъдат геоложки, атмосферни или просто плод на човешкото въображение, само че едно е несъмнено – за тези, посетили гората, прекарването остава дълго откакто светлините на фенерите угаснат.