Подлез на ужаса: дете едва не се наниза на стърчащо желязо пред МОЛ „България
В подлеза пред един от най-оживените търговски центрове в София — МОЛ „ България “, хората не слизат, а безусловно рискуват живота си. Потресаваща фотография, оповестена от Фатима Кирилова в обществените мрежи, демонстрира счупена железна шахта, превърната в капан за крайници, колички и човешко достолепие.
По думите на очевидката, дете се е спънало и едвам не се е наболо на стърчащото желязо. Сцената звучи като предизвестие, само че в действителност е всекидневие в столицата – шахти, решетки и капаци, които от дълго време не извършват функционалността си, с изключение на да чакат идната си жертва.
На фотографията ясно се вижда по какъв начин решетката е счупена, огъната и пропаднала, а под нея – отпадъци, наслойка и давност. Няма предупредителна лента, няма табела, няма даже позор. Мястото, през което минават деца, възрастни хора и стотици пешеходци всеки ден, наподобява повече на ловджийски капан, в сравнение с градска инфраструктура.
И до момента в който се хвалим с „ умни градове “, поправки за милиони и съвременни планове, действителността зее – безусловно. Капаци и решетки изчезват, покриват се краткотрайно с кашони или тухли, а институциите – мълчат.
Колко още деца би трябвало „ замалко “ да се пребият, с цел да разбере някой, че градската среда не е развалина, по която просто се разминаваме? И кой ще изясни на идващия родител, че дупката, в която е стъпило детето му, „ не е наша отговорност “?
Снимката на Фатима Кирилова е най-красноречивият документ за безхаберието, което ни заобикаля – и припомня, че дупките в настилката са единствено отражение на по-дълбоки дупки – в контрола, отговорността и съвестта.
По думите на очевидката, дете се е спънало и едвам не се е наболо на стърчащото желязо. Сцената звучи като предизвестие, само че в действителност е всекидневие в столицата – шахти, решетки и капаци, които от дълго време не извършват функционалността си, с изключение на да чакат идната си жертва.
На фотографията ясно се вижда по какъв начин решетката е счупена, огъната и пропаднала, а под нея – отпадъци, наслойка и давност. Няма предупредителна лента, няма табела, няма даже позор. Мястото, през което минават деца, възрастни хора и стотици пешеходци всеки ден, наподобява повече на ловджийски капан, в сравнение с градска инфраструктура.
И до момента в който се хвалим с „ умни градове “, поправки за милиони и съвременни планове, действителността зее – безусловно. Капаци и решетки изчезват, покриват се краткотрайно с кашони или тухли, а институциите – мълчат.
Колко още деца би трябвало „ замалко “ да се пребият, с цел да разбере някой, че градската среда не е развалина, по която просто се разминаваме? И кой ще изясни на идващия родител, че дупката, в която е стъпило детето му, „ не е наша отговорност “?
Снимката на Фатима Кирилова е най-красноречивият документ за безхаберието, което ни заобикаля – и припомня, че дупките в настилката са единствено отражение на по-дълбоки дупки – в контрола, отговорността и съвестта.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




