Денисовата пещера е пълна с ДНК на древни хора
В почвени проби от алтайската Денисова пещера учените са разкрили микроскопични частици, извънредно богати на антична ДНК. Тяхното разкриване е помогнало на учените да свържат изкопаемата ДНК с останките на неандерталците, открити в тази пещера, оповестява ТАСС. Описанието на проучването е оповестено в научното списание PNАS.
" Древната ДНК, която по-рано извлякохме от почвата на Денисовата пещера, е съсредоточена навътре в микроскопични частици и не е отмерено разпределена по почвата. Това разкри произхода на тази антична ДНК и уточни при какви условия най-често се съхранява ", споделя Вера Алдеас от Университета на Алгарве във Фаро (Португалия).
Учени " разопаковаха " мумията на Аменхотеп I. Ето какво откриха
Учени са изследвали мумията на Аменхотеп I благодарение на компютърен томограф и са удостоверили нейната достоверност. Изследователите са ре...
Прочети повече
Откриването на незнаен до момента тип Homo sapiens - така наречен денисовци - беше оповестено от антрополозите преди 10 години. Археолозите, работещи в Денисовата пещера в Алтай, са разкрили останките им от средата на 80-те години на предишния век, само че чак доста по-късно учените разбрали, че това е нов тип. Това се е случило с помощта на обстоятелството, че откривателите са съумели да извлекат и проучат фрагменти от генома на денисовците, непокътнати в зъби и кокалчета на пръсти.
Съжителствали ли са нашите предшественици с динозаврите
Първоначално откривателите на денисовците считали, че античните поданици на Алтай са родственици на неандерталците, живели в Денисовата пещера преди към 50 хиляди години. Впоследствие станало ясно, че денисовците са се появили доста по-рано и са обособен подвид хора, а следи от тяхната ДНК са се съхранили в геномите на актуалните полинезийци, индианците от Южна Америка и редица нации от Югоизточна Азия.
Преди четири години учени под управлението на Матиас Майер са разкрили в грунта на Денисовата пещера фрагменти от ДНК на неандерталци. Тяхното проучване помогнало на учените да потвърдят, че Homo neanderthalensis са я заселили по-късно от денисовците. Алдеас, Майер и техните сътрудници са изследвали доста задълбочено пробите от пещерната почва в вярата да схванат по какъв начин в нея са попаднали фрагменти от геномите на разнообразни неандерталци и кроманьонци.
Палеогенетиците изучили също и мостри от седименти от няколко десетки други пещери и стоянки на антични хора, събрани от техни сътрудници през последните години в разнообразни райони на Евразия.
Ранните хора ловували най-големите животни до цялостното им измиране Eднажден - началото на Новата година за прабългарите
Еднаж-ден – Иди-наш-ден. За античните българи това е бил най-важният ден в годината. Денят на зимното слънцестоене е честван от...
Прочети повече
Учените сравнили какъв брой фрагменти от ДНК на неандерталци и кроманьонци, както и фрагменти от генома на разнообразни животни има в тези почвени проби. Оказало се, че изкопаемата ДНК на антични хора и бозайници е съсредоточена в обособени микроскопични частици на почвата, а не е отмерено разпределена по цялата ѝ дебелина, както очаквали палеогенетиците.
Изследователите открили също, че тези проби са директно свързани с жителите на Денисовата пещера и тези стоянки на антични хора, откъдето били извлечени почвените проби. По-специално Алдеас и нейните сътрудници съумели да свържат ДНК фрагменти от почвата на Денисовата пещера с откъс от неандерталска кост, открит покрай мястото на взимане на проби от почвата.
Както допускат учените, откритите от тях частици с висок % ДНК са микроскопични фрагменти от кости на антични хора и животни, както и на техни фосилизирани изпражнения. Това изобретение доста опростява търсенето и идентифицирането на изкопаема ДНК в почвата на пещерите, а също по този начин разрешава на учените да употребяват тези останки, с цел да дефинират пола, външния тип и други характерности на античните жители на тези места.
Накити на 45 000 години откриха в Денисовата пещера
В допълнение към това учените са разкрили, че съсредоточеният темперамент на отлаганията на изкопаема ДНК в почвата разрешава да се търсят следи от нея даже в тези проби, които са били съхранявани в складовете на музеи и институти в продължение на няколко десетилетия. В близко бъдеще Майер и сътрудниците му възнамеряват да проучват огромен брой сходни почвени проби, които доста ще обогатят разбирането на антрополозите и палеогенетиците за популациите на античните хора, надяват се учените.
Опровергаха думите на Плутарх, че в Древна Спарта болните деца са хвърляни в бездна
В своята биография „ Животът на Ликург “, написана към 100 година н.е., гръцкият мъдрец Плутарх споделя по какъв начин античните спартанц...
Прочети повече
Още от ИНТЕРЕСНО:
" Древната ДНК, която по-рано извлякохме от почвата на Денисовата пещера, е съсредоточена навътре в микроскопични частици и не е отмерено разпределена по почвата. Това разкри произхода на тази антична ДНК и уточни при какви условия най-често се съхранява ", споделя Вера Алдеас от Университета на Алгарве във Фаро (Португалия).
Учени " разопаковаха " мумията на Аменхотеп I. Ето какво откриха
Учени са изследвали мумията на Аменхотеп I благодарение на компютърен томограф и са удостоверили нейната достоверност. Изследователите са ре...
Прочети повече
Откриването на незнаен до момента тип Homo sapiens - така наречен денисовци - беше оповестено от антрополозите преди 10 години. Археолозите, работещи в Денисовата пещера в Алтай, са разкрили останките им от средата на 80-те години на предишния век, само че чак доста по-късно учените разбрали, че това е нов тип. Това се е случило с помощта на обстоятелството, че откривателите са съумели да извлекат и проучат фрагменти от генома на денисовците, непокътнати в зъби и кокалчета на пръсти.
Съжителствали ли са нашите предшественици с динозаврите
Първоначално откривателите на денисовците считали, че античните поданици на Алтай са родственици на неандерталците, живели в Денисовата пещера преди към 50 хиляди години. Впоследствие станало ясно, че денисовците са се появили доста по-рано и са обособен подвид хора, а следи от тяхната ДНК са се съхранили в геномите на актуалните полинезийци, индианците от Южна Америка и редица нации от Югоизточна Азия.
Преди четири години учени под управлението на Матиас Майер са разкрили в грунта на Денисовата пещера фрагменти от ДНК на неандерталци. Тяхното проучване помогнало на учените да потвърдят, че Homo neanderthalensis са я заселили по-късно от денисовците. Алдеас, Майер и техните сътрудници са изследвали доста задълбочено пробите от пещерната почва в вярата да схванат по какъв начин в нея са попаднали фрагменти от геномите на разнообразни неандерталци и кроманьонци.
Палеогенетиците изучили също и мостри от седименти от няколко десетки други пещери и стоянки на антични хора, събрани от техни сътрудници през последните години в разнообразни райони на Евразия.
Ранните хора ловували най-големите животни до цялостното им измиране Eднажден - началото на Новата година за прабългарите
Еднаж-ден – Иди-наш-ден. За античните българи това е бил най-важният ден в годината. Денят на зимното слънцестоене е честван от...
Прочети повече
Учените сравнили какъв брой фрагменти от ДНК на неандерталци и кроманьонци, както и фрагменти от генома на разнообразни животни има в тези почвени проби. Оказало се, че изкопаемата ДНК на антични хора и бозайници е съсредоточена в обособени микроскопични частици на почвата, а не е отмерено разпределена по цялата ѝ дебелина, както очаквали палеогенетиците.
Изследователите открили също, че тези проби са директно свързани с жителите на Денисовата пещера и тези стоянки на антични хора, откъдето били извлечени почвените проби. По-специално Алдеас и нейните сътрудници съумели да свържат ДНК фрагменти от почвата на Денисовата пещера с откъс от неандерталска кост, открит покрай мястото на взимане на проби от почвата.
Както допускат учените, откритите от тях частици с висок % ДНК са микроскопични фрагменти от кости на антични хора и животни, както и на техни фосилизирани изпражнения. Това изобретение доста опростява търсенето и идентифицирането на изкопаема ДНК в почвата на пещерите, а също по този начин разрешава на учените да употребяват тези останки, с цел да дефинират пола, външния тип и други характерности на античните жители на тези места.
Накити на 45 000 години откриха в Денисовата пещера
В допълнение към това учените са разкрили, че съсредоточеният темперамент на отлаганията на изкопаема ДНК в почвата разрешава да се търсят следи от нея даже в тези проби, които са били съхранявани в складовете на музеи и институти в продължение на няколко десетилетия. В близко бъдеще Майер и сътрудниците му възнамеряват да проучват огромен брой сходни почвени проби, които доста ще обогатят разбирането на антрополозите и палеогенетиците за популациите на античните хора, надяват се учените.
Опровергаха думите на Плутарх, че в Древна Спарта болните деца са хвърляни в бездна
В своята биография „ Животът на Ликург “, написана към 100 година н.е., гръцкият мъдрец Плутарх споделя по какъв начин античните спартанц...
Прочети повече
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ