Чудото на България - пещера Магурата и рисунките от приказки...
В почивните дни краката ни сами ни водят на открито. Независимо от времето продължаваме да търсим нови и нови места. Или да си припомняме познати такива. В България те са толкоз доста, че всеки ден в продължение на 365 дни няма по какъв начин да бъдеш на едно и също място.
Магурата (от 1942 година до 24 октомври 1972 година публично Рабишка пещера, тъй като се намира на южния скат на карстовия хълм Рабишка могила, в Западния Предбалкан) ни посреща със своите рисунки (още от палеолита) от първобитни хора и многочислени прилепи. Разположена е на към 18 км северозападно от град Белоградчик и на към 1.5 км северозападно от село Рабиша.
Образуването на Магурата е почнало преди към 15 милиона години. Тя е една от най-големите пещери в България - общата дължина на откритите до момента галерии е към 2500 метра. Образуванията в нея: сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета и пещерни бисери, са впечатляващи. „ Големият сталактон ", да вземем за пример, е с височина 20 м и диаметър на основата 4 м, а сталагмитът " Падналият бор " е с дължина 11 м и диаметър 6 метра. Изходът ѝ се назовава Вратача.
Първите следи от човешко наличие в Магурата датират от 8 хиляди години прочие Хр. Хората са я населявали до раннобронзовата ера. В по този начин наречената Триумфална зала са непокътнати забити в земята дървени колове на 25 сантиметра един от различен. Те са били преплетени с пръти и измазани с глина, примесена със плява. Във всяко жилище е имало пещ, употребена освен за подготвяне на храна, само че и за изпичане на керамични съдове. Доказват го откритите фрагменти от паници, гърнета и чаши.
Защитена от ЮНЕСКО като естествена забележителност, пещерата прилича подземна катедрала и е една от най-ярките туристически атракции в Източна Европа.
Онова, което я прави в действителност неповторима, са извънредно добре непокътнатите антични рисунки, които нямат аналог освен в България. Подобни на тях са открити само във Франция, Италия и на Иберийския полуостров.
В паметните подиуми дамите са нарисувани с по-голям растеж от мъжете, тъй като това е било времето на матриархата. Различните композиции отразяват всекидневието на тогавашните хора, както и примитивните им показа за устройството на света.
Изображенията са от разнообразни столетия и е невероятно да бъдат разказани: танцуващи женски и мъжки фигури, мъже на лов и маскирани хора, които вземат участие в неразбираеми за нас ритуали, самобитни „ шахматни пана ", фантастично стълпотворение от хора, животни, геометрични фигури, изображения на слънца и звезди. Изминали са хилядолетия, а рисунките, сътворени с гуано /тор/ от прилепи, са все по този начин ярки. Сигурно по тази причина назовават Магурата " Осмото знамение на света ".
В една от нишите на Слънчевата зала са скрити по-различни от останалите рисунки, които слагат въпроси, към момента не получили еднопосочен отговор. Върху скалния скат са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със мощно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Възможно ли е жителите на пещерата да са се срещали с пришълци от космоса, които по-късно са обожествили? Тази догадка има последователи.
Сред рисунките има още една любопитна група от няколко взаимно свързани подиуми. На първата - танцуващи мъж и жена в присъщи пози -жената е по-голяма и с вдигнати над главата ръце, а мъжът е шаблонизиран и по-малък. Интересното е, че сред тази сцена и прилежащата, на равнището на главите им, е нарисувана гъба, а на идната мъжът към този момент е в еротична поза и на неговата глава и тази на дамата има ореол.
Предполага се, че жителите на пещерата са употребявали гъба с психотропно влияние, от която са изпадали в транс. Галерията с неповторимите праисторически скални рисунки е в левия клон на пещерата, на 200 м от входа й. В нея непрекъснатата температура е 13 градуса. Там се събират колониите прилепи и подът е затрупан с гуано (тор от прилепи). Тя е най-значимата за прилепите пещера в Северозападна България. Целогодишно се населява от общо 8 типа, всички предпочитани за запазване в Европа.
В Слънчевата зала с огромна акуратност е изрисуван /според някои учени/ годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата ера. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което дава отговор на една година по Грегорианския календар).
В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и други животни.
Магурата е измежду 12-те облагородени (достъпни и пригодени за посещения) пещери в страната. Тя е обект № 14 от Стоте национални туристически обекта. В отклонение на пещерата се създава пенливо вино заради идеалните за това условия - доста близки до тези в региона Шампания във Франция.
Магурата (от 1942 година до 24 октомври 1972 година публично Рабишка пещера, тъй като се намира на южния скат на карстовия хълм Рабишка могила, в Западния Предбалкан) ни посреща със своите рисунки (още от палеолита) от първобитни хора и многочислени прилепи. Разположена е на към 18 км северозападно от град Белоградчик и на към 1.5 км северозападно от село Рабиша.
Образуването на Магурата е почнало преди към 15 милиона години. Тя е една от най-големите пещери в България - общата дължина на откритите до момента галерии е към 2500 метра. Образуванията в нея: сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета и пещерни бисери, са впечатляващи. „ Големият сталактон ", да вземем за пример, е с височина 20 м и диаметър на основата 4 м, а сталагмитът " Падналият бор " е с дължина 11 м и диаметър 6 метра. Изходът ѝ се назовава Вратача.
Първите следи от човешко наличие в Магурата датират от 8 хиляди години прочие Хр. Хората са я населявали до раннобронзовата ера. В по този начин наречената Триумфална зала са непокътнати забити в земята дървени колове на 25 сантиметра един от различен. Те са били преплетени с пръти и измазани с глина, примесена със плява. Във всяко жилище е имало пещ, употребена освен за подготвяне на храна, само че и за изпичане на керамични съдове. Доказват го откритите фрагменти от паници, гърнета и чаши.
Защитена от ЮНЕСКО като естествена забележителност, пещерата прилича подземна катедрала и е една от най-ярките туристически атракции в Източна Европа.
Онова, което я прави в действителност неповторима, са извънредно добре непокътнатите антични рисунки, които нямат аналог освен в България. Подобни на тях са открити само във Франция, Италия и на Иберийския полуостров.
В паметните подиуми дамите са нарисувани с по-голям растеж от мъжете, тъй като това е било времето на матриархата. Различните композиции отразяват всекидневието на тогавашните хора, както и примитивните им показа за устройството на света.
Изображенията са от разнообразни столетия и е невероятно да бъдат разказани: танцуващи женски и мъжки фигури, мъже на лов и маскирани хора, които вземат участие в неразбираеми за нас ритуали, самобитни „ шахматни пана ", фантастично стълпотворение от хора, животни, геометрични фигури, изображения на слънца и звезди. Изминали са хилядолетия, а рисунките, сътворени с гуано /тор/ от прилепи, са все по този начин ярки. Сигурно по тази причина назовават Магурата " Осмото знамение на света ".
В една от нишите на Слънчевата зала са скрити по-различни от останалите рисунки, които слагат въпроси, към момента не получили еднопосочен отговор. Върху скалния скат са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със мощно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Възможно ли е жителите на пещерата да са се срещали с пришълци от космоса, които по-късно са обожествили? Тази догадка има последователи.
Сред рисунките има още една любопитна група от няколко взаимно свързани подиуми. На първата - танцуващи мъж и жена в присъщи пози -жената е по-голяма и с вдигнати над главата ръце, а мъжът е шаблонизиран и по-малък. Интересното е, че сред тази сцена и прилежащата, на равнището на главите им, е нарисувана гъба, а на идната мъжът към този момент е в еротична поза и на неговата глава и тази на дамата има ореол.
Предполага се, че жителите на пещерата са употребявали гъба с психотропно влияние, от която са изпадали в транс. Галерията с неповторимите праисторически скални рисунки е в левия клон на пещерата, на 200 м от входа й. В нея непрекъснатата температура е 13 градуса. Там се събират колониите прилепи и подът е затрупан с гуано (тор от прилепи). Тя е най-значимата за прилепите пещера в Северозападна България. Целогодишно се населява от общо 8 типа, всички предпочитани за запазване в Европа.
В Слънчевата зала с огромна акуратност е изрисуван /според някои учени/ годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата ера. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което дава отговор на една година по Грегорианския календар).
В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и други животни.
Магурата е измежду 12-те облагородени (достъпни и пригодени за посещения) пещери в страната. Тя е обект № 14 от Стоте национални туристически обекта. В отклонение на пещерата се създава пенливо вино заради идеалните за това условия - доста близки до тези в региона Шампания във Франция.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ