Изобилието от изкопаеми горива приключи
В по-голямата част от последните пет години най-използваната дума в енергийния бранш беше " обилие ". Индустрия, която от дълго време се стреми да ограничи производството на изкопаеми горива, с цел да резервира високите цени, внезапно се оказа в положение на свръхпредлагане, защото взривът на шистовия рандеман в Америка намали цената на петрола по целия свят, а източниците на чиста сила, като вятър и слънчева сила, се конкурираха с други горива, употребявани за произвеждане на сила, като въглища и природен газ.
През последните седмици обаче дефицитът на сила, а не изобилието от нея, притегли вниманието на света. На пръв взор неговите прояви са най-вече несвързани. Обърканите водачи на коли във Англия страдат от дефицит на водачи на камиони, които да доставят бензин. Прекъсванията на тока в елементи от Китай отчасти се дължат на опитите на страната да ограничи нездравословните излъчвания. Намаляването на запасите от въглища в електроцентралите в Индия е обвързвано със скок в цената на вноса на суровината.
Ефектите отпо-малкоинвестиции
И въпреки всичко един главен фактор се чака да утежни дефицита още повече през идващите няколко години: спадът в вложенията в петролни кладенци, находища на природен газ и въглищни мини. Това частично е " махмурлук " от интервала на обилие, като годините на несъразмерни вложения водят до по-голяма финансова дисциплинираност. Това също е резултат от възходящия напън за декарбонизация. Тази година дефицитът на вложения е една от главните аргументи цените и на трите енергийни първични материали да скочат. Петролът доближи 82 $ за барел след срещата на 4 октомври на Организацията на страните - експортьорки на нефт (ОПЕК), на която съдружници като Русия, част от алианса на ОПЕК+, се опълчиха на апелите за увеличение на добива.
Потенциално инфлационните разтърсвания няма да са положителни за свят, който към момента получава по-голямата част от силата си от изкопаеми горива. Но това може най-малко да форсира прекосяването към по-екологични и по-евтини източници на сила. Високата инфлация няма да е добра за свят, който към момента получава по-голямата част от силата си от изкопаеми горива. Но това може най-малко да форсира прекосяването към по-екологични и по-евтини източници на сила. Капитал - брой 41
Да стартираме с петрола, промишленост, която се нуждае от непрекъснати реинвестиции, единствено с цел да резервира настоящето си положение. Основно предписание е, че петролните компании би трябвало да харчат към четири пети от финансовите си разноски всяка година единствено с цел да избегнат изчерпването на запасите си. Въпреки това годишните финансови вложения в промишлеността са спаднали от 750 милиарда $ през 2014 година (когато цените на петрола надхвърляха 100 $ за барел) до почти 350 милиарда $ тази година, счита Саад Рахим от комерсиалната компания Trafigura. Американската банка Goldman Sachs твърди,
че при огромните планове в този интервал количеството нефт, което би трябвало да се държи в запаса, е намаляло от еквивалента на производството за 50 години на производството за 25 години.
Пандемията направи по този начин, че този дефицит да не бъде видян за известно време. Но откакто международната стопанска система стартира да се възвръща, беше единствено въпрос на време да стартира да се появява натискът.
В ерата на декаборнизацията
Промишлеността нормално би реагирала на мощното търсене и по-високите цени с инвестиция за извличане на повече нефт. Но това е по-трудно в ерата на декарбонизацията. За начало огромните петролни компании от частния бранш като ExxonMobil и Royal Dutch Shell са притиснати от вложителите да третират вложенията в петрол и газ като риба, хваната преди седмица.
Това е по този начин или тъй като техните акционери считат, че търсенето на нефт в последна сметка ще доближи своя връх, което ще направи дълготрайните планове неефективни, или тъй като избират да държат дялове в компании, които поддържат прехода към чиста сила. Въпреки че цените се повишават, вложенията в нефт наподобява малко евентуално да се усилят. The Economist прегледа прогнозите за финансовите разноски за 250-те най-големи международни производители на първични материали през 2022 година спрямо 2019 година Докато минните компании и тези в селското стопанство предвиждат огромно нарастване на финансовите разноски, вложенията в сила се чака да спаднат с още 9%. Вместо това петролните компании връщат непотребни пари на акционерите.
Друг фактор, възпрепятстващ вложенията в нефт, е държанието на страните от ОПЕК+. Половината десетилетие на релативно ниски цени по време на " ерата на изобилието ", което доближи най-високата си точка с ценовия срив при започване на пандемията, сътвори съществени проблеми на държавните бюджети. Това понижи и средствата за вложения. С възобновяване на цените целта на държавните управления не е разширение на потенциала за произвеждане на нефт, а подсилване на националните бюджети. Освен това държавните производители са внимателни, обезпокоени, че ново разгръщане на случаите на ковид-19 може да удари още веднъж търсенето. И както споделя Осуалд Клинт от капиталовата компания Bernstein, мнозина се чудят " за какво просто не използваме тази висока цена за известно време ". Във всеки случай, даже растежът на цените в последна сметка да въодушеви вложения, ще са нужни няколко години, с цел да се усили доста производството.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Право 3 Свят
По-ниските вложения в петролни планове имат резултат на преливане върху добива на природен газ, който постоянно е спомагателен артикул от сондажите за недопечен нефт. Към това се прибавя дефицит на терминали за полутечен природен газ (LNG) за превозване на газ от места, където той остава релативно елементарен за достъп (Америка), до тези, където е по-оскъден (Азия и Европа). Предвид дългото време, належащо за построяването на уреди, неналичието на авариен потенциал в Америка се чака да продължи най-малко до 2025 година
Инвестициите във въглища за отопление са най-слабите от всички. Дори в Китай и Индия, които имат огромни планове за нови електроцентрали на въглища, настроението против най-мръсното изкопаемо гориво се промени. И въпреки всичко, защото Китай евентуално има студена зима и Индия се бори с проблем с доставките, въглищата може в последна сметка за последно да се търсят доста.
Всичко това слага производителите на изкопаеми горива в затруднено състояние. Спадът на вложенията може да разреши на някои вложители в петрол, газ и въглища да се държат като бандити. Но колкото по-дълго цените остават високи, толкоз по-голяма е вероятността преходът към чиста сила в последна сметка да погребе промишлеността за изкопаеми горива. А потребителите би трябвало да се приготвят за още дефицит. Времето на изобилието изтече.
През последните седмици обаче дефицитът на сила, а не изобилието от нея, притегли вниманието на света. На пръв взор неговите прояви са най-вече несвързани. Обърканите водачи на коли във Англия страдат от дефицит на водачи на камиони, които да доставят бензин. Прекъсванията на тока в елементи от Китай отчасти се дължат на опитите на страната да ограничи нездравословните излъчвания. Намаляването на запасите от въглища в електроцентралите в Индия е обвързвано със скок в цената на вноса на суровината.
Ефектите отпо-малкоинвестиции
И въпреки всичко един главен фактор се чака да утежни дефицита още повече през идващите няколко години: спадът в вложенията в петролни кладенци, находища на природен газ и въглищни мини. Това частично е " махмурлук " от интервала на обилие, като годините на несъразмерни вложения водят до по-голяма финансова дисциплинираност. Това също е резултат от възходящия напън за декарбонизация. Тази година дефицитът на вложения е една от главните аргументи цените и на трите енергийни първични материали да скочат. Петролът доближи 82 $ за барел след срещата на 4 октомври на Организацията на страните - експортьорки на нефт (ОПЕК), на която съдружници като Русия, част от алианса на ОПЕК+, се опълчиха на апелите за увеличение на добива.
Потенциално инфлационните разтърсвания няма да са положителни за свят, който към момента получава по-голямата част от силата си от изкопаеми горива. Но това може най-малко да форсира прекосяването към по-екологични и по-евтини източници на сила. Високата инфлация няма да е добра за свят, който към момента получава по-голямата част от силата си от изкопаеми горива. Но това може най-малко да форсира прекосяването към по-екологични и по-евтини източници на сила. Капитал - брой 41
Да стартираме с петрола, промишленост, която се нуждае от непрекъснати реинвестиции, единствено с цел да резервира настоящето си положение. Основно предписание е, че петролните компании би трябвало да харчат към четири пети от финансовите си разноски всяка година единствено с цел да избегнат изчерпването на запасите си. Въпреки това годишните финансови вложения в промишлеността са спаднали от 750 милиарда $ през 2014 година (когато цените на петрола надхвърляха 100 $ за барел) до почти 350 милиарда $ тази година, счита Саад Рахим от комерсиалната компания Trafigura. Американската банка Goldman Sachs твърди,
че при огромните планове в този интервал количеството нефт, което би трябвало да се държи в запаса, е намаляло от еквивалента на производството за 50 години на производството за 25 години.
Пандемията направи по този начин, че този дефицит да не бъде видян за известно време. Но откакто международната стопанска система стартира да се възвръща, беше единствено въпрос на време да стартира да се появява натискът.
В ерата на декаборнизацията
Промишлеността нормално би реагирала на мощното търсене и по-високите цени с инвестиция за извличане на повече нефт. Но това е по-трудно в ерата на декарбонизацията. За начало огромните петролни компании от частния бранш като ExxonMobil и Royal Dutch Shell са притиснати от вложителите да третират вложенията в петрол и газ като риба, хваната преди седмица.
Това е по този начин или тъй като техните акционери считат, че търсенето на нефт в последна сметка ще доближи своя връх, което ще направи дълготрайните планове неефективни, или тъй като избират да държат дялове в компании, които поддържат прехода към чиста сила. Въпреки че цените се повишават, вложенията в нефт наподобява малко евентуално да се усилят. The Economist прегледа прогнозите за финансовите разноски за 250-те най-големи международни производители на първични материали през 2022 година спрямо 2019 година Докато минните компании и тези в селското стопанство предвиждат огромно нарастване на финансовите разноски, вложенията в сила се чака да спаднат с още 9%. Вместо това петролните компании връщат непотребни пари на акционерите.
Друг фактор, възпрепятстващ вложенията в нефт, е държанието на страните от ОПЕК+. Половината десетилетие на релативно ниски цени по време на " ерата на изобилието ", което доближи най-високата си точка с ценовия срив при започване на пандемията, сътвори съществени проблеми на държавните бюджети. Това понижи и средствата за вложения. С възобновяване на цените целта на държавните управления не е разширение на потенциала за произвеждане на нефт, а подсилване на националните бюджети. Освен това държавните производители са внимателни, обезпокоени, че ново разгръщане на случаите на ковид-19 може да удари още веднъж търсенето. И както споделя Осуалд Клинт от капиталовата компания Bernstein, мнозина се чудят " за какво просто не използваме тази висока цена за известно време ". Във всеки случай, даже растежът на цените в последна сметка да въодушеви вложения, ще са нужни няколко години, с цел да се усили доста производството.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Политика 3 Право 1 Банки и финанси 2 Право 3 Свят
По-ниските вложения в петролни планове имат резултат на преливане върху добива на природен газ, който постоянно е спомагателен артикул от сондажите за недопечен нефт. Към това се прибавя дефицит на терминали за полутечен природен газ (LNG) за превозване на газ от места, където той остава релативно елементарен за достъп (Америка), до тези, където е по-оскъден (Азия и Европа). Предвид дългото време, належащо за построяването на уреди, неналичието на авариен потенциал в Америка се чака да продължи най-малко до 2025 година
Инвестициите във въглища за отопление са най-слабите от всички. Дори в Китай и Индия, които имат огромни планове за нови електроцентрали на въглища, настроението против най-мръсното изкопаемо гориво се промени. И въпреки всичко, защото Китай евентуално има студена зима и Индия се бори с проблем с доставките, въглищата може в последна сметка за последно да се търсят доста.
Всичко това слага производителите на изкопаеми горива в затруднено състояние. Спадът на вложенията може да разреши на някои вложители в петрол, газ и въглища да се държат като бандити. Но колкото по-дълго цените остават високи, толкоз по-голяма е вероятността преходът към чиста сила в последна сметка да погребе промишлеността за изкопаеми горива. А потребителите би трябвало да се приготвят за още дефицит. Времето на изобилието изтече.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ