Цвета Шуманова: За мен е гордост да славя България и родното творчество
В Пловдив през 1917 година приключва гимназия и три години е учителка в родното си село. Всички виждат в нея девойче с гений и сръчни ръце. Плете, бродира, тъче. Тази пристрастеност я води в Дрезден, в Модната академия, а в Лайпциг специализира изобразяване и машинно плетачество. Връща се в България, получава майсторско удостоверение и работи като учителка в института “Евдокия и Надежда” в София. Енергията й е неизтощима, отдадеността на изкуството - неизчерпаема. Заминава за Берн и записва да учи медицина. Едновременно учи и работи. Ръководи частни класове по ръкоделие, бродиране и декоративно изобразяване. Парите са проблем и тя стопира ученето. Междувременно получава тапия за рентгенов механик в Цюрих.
Връща се в България и среща банскалията Константин Георгиев, наследник на македонски бунтовник, който от 20 година живее в Америка
Бизнесът му просперира и той е доста богат човек. Омъжва се за него и отпътуват през 1933 година за град Корфийлд. Носи със себе си сбирка красиви бродерии. Купува си стан и тъче родопски тъкани. Бродира фолклорни претекстове на блузи, кърпи, шевици, вплита в тях хубостта на Родопския край. Рисува копия на Владимир Димитров - Майстора, прави статуи на мъже и дами.
Времето е смъртно рисково. Назрява международна война. Кризата е пагубна за доста индустриалци. Предприятието на мъжа й банкрутира. Остава любовта към Родината, която ги крепи.
Цвета прави повече от 100 изложения. Феминистки сдружения, колежи и учебни заведения се интересуват от творчеството й. Участва в радиосказки и телевизионни излъчвания.
“В мен е било горделивост да величая България и родното творчество”, споделя тя.
Тази неуморима жена 50 година разпространява българското изкуство. Радват я блестящи награди, пресата е във удивление от нейното творчество. Цвета Шуманова не не помни Родината си. В душата й трепка безконечната обич към нея. 17 пъти идва в България. През 1972 година прави галерия във Велинград. Подарява експонатите на хората. През 1978 година се построява родопски музей. Поради бюрократични аргументи не е можела да подарява на родния град.
Създава се фондация “13 века България”, където отиват като подарък от нея 15 хиляди тъкани, бродерии, статуи, плетива “в памет на майка си и татко си, другар на Алеко Константинов”. В памет на мъжа си, рано умрял, показва любовта и признателността си към него.
Леля Цвета доста разчитала на запознанството си с Людмила Живкова, с която се срещнали на нейна галерия във Вашингтон през 1968 година Освен носиите хората с удивление гледали и българския байрак, ушит от нея. Преждевременната непредвидена гибел на дъщерята на Първия поставя нож на нейните упования и очаквания. Цвета Шуманова
умира на 10 юни 1986 година
През целия си живот в далечната страна тя е мечтала да се върне в България. В края на живота реализира фантазията си. Живее при родственик. Какво ли е станало с къщата в Калифорния? Тя идва с 3 стана, които след гибелта й отишли в Сливен в техникума по текстил, и още 4 стана, които взима Художествената академия, секция текстил.
При връщането си в България тя носи огромни дарения, от нея и брачна половинка й - 10 хиляди $ за Банско, родният град на мъжа й, за основаване на зъболекарски кабинет и 15 хиляди $ за Велинград. В Банско е изработен зъболекарски кабинет, само че парите за Велинград отиват във фонда “13 века България”.
Разпитвах някои държавни чиновници защо са употребявани тези пари, само че нямаше отговор.
“Проверете в “13 века България” - беше избавителният, измиващ ръцете отговор. Няма помен и спомен от осъществяване на тези пари.
Слязох в мазето да видя нейни експонати. Изключително бедна експозицийка. Това ли остана от 15-те хиляди експоната, които донесе от Калифорния? Скоро и нея няма да я има заради мощно корозивния плесен и влага в мазето.
Предложих да създадат диплянки и да ги раздават на посетителите на художествената изложба - на изложения и представяния на книги.
“Ние всяка година вършим възпоменателна галерия за нея” - беше извинителният отговор.
Безотговорното отношение на съвременниците към творчеството и благородното дарителство на един човек, цялостен живот милял за Родината си надалеч от нея, ще докара в края на краищата до цялостната му давност. Жалко!
Нели БЕКЯРОВА, Пловдив
/вестник "Над 55 "/
Връща се в България и среща банскалията Константин Георгиев, наследник на македонски бунтовник, който от 20 година живее в Америка
Бизнесът му просперира и той е доста богат човек. Омъжва се за него и отпътуват през 1933 година за град Корфийлд. Носи със себе си сбирка красиви бродерии. Купува си стан и тъче родопски тъкани. Бродира фолклорни претекстове на блузи, кърпи, шевици, вплита в тях хубостта на Родопския край. Рисува копия на Владимир Димитров - Майстора, прави статуи на мъже и дами.
Времето е смъртно рисково. Назрява международна война. Кризата е пагубна за доста индустриалци. Предприятието на мъжа й банкрутира. Остава любовта към Родината, която ги крепи.
Цвета прави повече от 100 изложения. Феминистки сдружения, колежи и учебни заведения се интересуват от творчеството й. Участва в радиосказки и телевизионни излъчвания.
“В мен е било горделивост да величая България и родното творчество”, споделя тя.
Тази неуморима жена 50 година разпространява българското изкуство. Радват я блестящи награди, пресата е във удивление от нейното творчество. Цвета Шуманова не не помни Родината си. В душата й трепка безконечната обич към нея. 17 пъти идва в България. През 1972 година прави галерия във Велинград. Подарява експонатите на хората. През 1978 година се построява родопски музей. Поради бюрократични аргументи не е можела да подарява на родния град.
Създава се фондация “13 века България”, където отиват като подарък от нея 15 хиляди тъкани, бродерии, статуи, плетива “в памет на майка си и татко си, другар на Алеко Константинов”. В памет на мъжа си, рано умрял, показва любовта и признателността си към него.
Леля Цвета доста разчитала на запознанството си с Людмила Живкова, с която се срещнали на нейна галерия във Вашингтон през 1968 година Освен носиите хората с удивление гледали и българския байрак, ушит от нея. Преждевременната непредвидена гибел на дъщерята на Първия поставя нож на нейните упования и очаквания. Цвета Шуманова
умира на 10 юни 1986 година
През целия си живот в далечната страна тя е мечтала да се върне в България. В края на живота реализира фантазията си. Живее при родственик. Какво ли е станало с къщата в Калифорния? Тя идва с 3 стана, които след гибелта й отишли в Сливен в техникума по текстил, и още 4 стана, които взима Художествената академия, секция текстил.
При връщането си в България тя носи огромни дарения, от нея и брачна половинка й - 10 хиляди $ за Банско, родният град на мъжа й, за основаване на зъболекарски кабинет и 15 хиляди $ за Велинград. В Банско е изработен зъболекарски кабинет, само че парите за Велинград отиват във фонда “13 века България”.
Разпитвах някои държавни чиновници защо са употребявани тези пари, само че нямаше отговор.
“Проверете в “13 века България” - беше избавителният, измиващ ръцете отговор. Няма помен и спомен от осъществяване на тези пари.
Слязох в мазето да видя нейни експонати. Изключително бедна експозицийка. Това ли остана от 15-те хиляди експоната, които донесе от Калифорния? Скоро и нея няма да я има заради мощно корозивния плесен и влага в мазето.
Предложих да създадат диплянки и да ги раздават на посетителите на художествената изложба - на изложения и представяния на книги.
“Ние всяка година вършим възпоменателна галерия за нея” - беше извинителният отговор.
Безотговорното отношение на съвременниците към творчеството и благородното дарителство на един човек, цялостен живот милял за Родината си надалеч от нея, ще докара в края на краищата до цялостната му давност. Жалко!
Нели БЕКЯРОВА, Пловдив
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ