„Марагидик – какви са легендите зад името на тази улица в Пловдив
В Пловдив има улица с забавното име „ Марагидик “, по която мнозина минават всеки ден. Но замисляли ли сте се какво значи това име и каква история се крие зад него? Марагидик не е просто дума – това е името на емблематичен връх в Стара планина, обгърнат в митове и обвързван с героични времена. Каква е неговата връзка с историята и за какво точно той е въодушевил наименованието на тази улица в Пловдив? Нека надникнем в предишното и разкрием тайните зад това име.
„ Марагидик “ (или „ Мара Гидик “) се пояснява по няколко метода, само че най-разпространеното пояснение е, че идва от турски език, където:
„ Мара “ може да се свърже с персонално име (както в легендата за княгиня Мара, сестра на цар Иван Шишман).
„ Гидик “ (от тур. gıdık) значи " прекрасен, гальовен, прелестен " или в някои диалекти " висок връх ".
Така „ Марагидик “ би могло да се преведе като „ Хубавата Мара “ или „ Върхът на Мара “.
Връх Марагидик, прочут още като „ Русалка “, се издига на 1889 метра надморска височина в Средна Стара планина, над град Априлци. Разположен северно от централното било, върхът предлага впечатляващи гледки към поречието на река Видима, град Априлци, част от Северния Джендем и Предбалкана. Западно от Марагидик се намира седловината, през която Русалийският проход свързва Северна и Южна България.
Легендата за „ Хубавата Мара “
Името „ Мара Гидик “ се превежда като „ Хубавата Мара “ (Кера Тамара - на среднобългарски: кeра Ѳамарь, на турски: Tamara Hatun, цялостно име: Тамара Мария) и е обвързвано с поверие за княгиня Мара, сестра на цар Иван Шишман. Според легендата, обречена за харема на султан Мурад, тя минава през тези места на път за Одрин. Княгинята поискала да види родината си от върха, изкачила се и, обзета от тъга по поробената земя, сълзите ѝ дали начало на река Тъжа. Така върхът и проходът източно от него получили името Марагидик.
Кера Тамара е омъжена за турския султан Мурад I. Още през 1371 година, откакто цар Иван Александър умира, а българският трон е ангажиран от брата на Кера Тамара, Иван Шишман, в Търново идва посолство от султан Мурад I, което да уреди връзките с новия цар. Султанът, на който явно са известни както хубостта, по този начин и вдовството на Кера Тамара, я желае за брачна половинка като залог за мира сред двете страни[3]. Цар Иван Шишман съумява да отклони настояването му и протака това решение близо седем години. По този мотив в Българска анонимна хроника от 15 век написа:
„...И се качи на престола Шишман, синът на Александър. Аморат (Мурат) изпрати до него да му даде своята сестра за него, и той не пожела да даде своята сестра, кралица Кера Тамара...
Има и друга легенда, която също има доста последователи.
Според преданието, Крали Марко и сестра му Мара живеели в естетика в региона на върха. Марко обитавал местността Поленци, а Мара – самия връх. Двамата споделяли всичко – от секира за сечене на дърва до менче за готвене. Мара била извънредно красива и мощна госпожица, която обичала да посреща изгрева от върха, огласяйки планината с песните си. Много млади момци се опитвали да привлекат вниманието ѝ, само че тя оставала недостъпна.
Един ден, до момента в който Крали Марко чакал сестра си за обяд, забелязал, че тя бяга, преследвана от злодея Муса Кеседжия. Въпреки предизвестията на Марко, Муса траял преследването. Разярен, Крали Марко хвърлил тежкия си боздуган с такава мощ, че той пробил планината, пробвайки се да отбрани сестра си. Тази история изяснява и някои от географските особености на региона.
В чест на този емблематичен връх, в Пловдив съществува улица „ Марагидик “, ситуирана в централната част на града. Тя се намира наоколо до значими обекти и е елементарно налична посредством градския превоз. Най-близките автобусни спирки включват „ Площад Шахбазян “ и „ Бул. Източен 1 - Запад “.
Улица „ Марагидик “ освен свързва разнообразни точки в града, само че и припомня за богатото културно и историческо завещание на България, отразявайки връзката сред естествените забележителности и градската среда.
„ Марагидик “ (или „ Мара Гидик “) се пояснява по няколко метода, само че най-разпространеното пояснение е, че идва от турски език, където:
„ Мара “ може да се свърже с персонално име (както в легендата за княгиня Мара, сестра на цар Иван Шишман).
„ Гидик “ (от тур. gıdık) значи " прекрасен, гальовен, прелестен " или в някои диалекти " висок връх ".
Така „ Марагидик “ би могло да се преведе като „ Хубавата Мара “ или „ Върхът на Мара “.
Връх Марагидик, прочут още като „ Русалка “, се издига на 1889 метра надморска височина в Средна Стара планина, над град Априлци. Разположен северно от централното било, върхът предлага впечатляващи гледки към поречието на река Видима, град Априлци, част от Северния Джендем и Предбалкана. Западно от Марагидик се намира седловината, през която Русалийският проход свързва Северна и Южна България.
Легендата за „ Хубавата Мара “
Името „ Мара Гидик “ се превежда като „ Хубавата Мара “ (Кера Тамара - на среднобългарски: кeра Ѳамарь, на турски: Tamara Hatun, цялостно име: Тамара Мария) и е обвързвано с поверие за княгиня Мара, сестра на цар Иван Шишман. Според легендата, обречена за харема на султан Мурад, тя минава през тези места на път за Одрин. Княгинята поискала да види родината си от върха, изкачила се и, обзета от тъга по поробената земя, сълзите ѝ дали начало на река Тъжа. Така върхът и проходът източно от него получили името Марагидик.
Кера Тамара е омъжена за турския султан Мурад I. Още през 1371 година, откакто цар Иван Александър умира, а българският трон е ангажиран от брата на Кера Тамара, Иван Шишман, в Търново идва посолство от султан Мурад I, което да уреди връзките с новия цар. Султанът, на който явно са известни както хубостта, по този начин и вдовството на Кера Тамара, я желае за брачна половинка като залог за мира сред двете страни[3]. Цар Иван Шишман съумява да отклони настояването му и протака това решение близо седем години. По този мотив в Българска анонимна хроника от 15 век написа:
„...И се качи на престола Шишман, синът на Александър. Аморат (Мурат) изпрати до него да му даде своята сестра за него, и той не пожела да даде своята сестра, кралица Кера Тамара...
Има и друга легенда, която също има доста последователи.
Според преданието, Крали Марко и сестра му Мара живеели в естетика в региона на върха. Марко обитавал местността Поленци, а Мара – самия връх. Двамата споделяли всичко – от секира за сечене на дърва до менче за готвене. Мара била извънредно красива и мощна госпожица, която обичала да посреща изгрева от върха, огласяйки планината с песните си. Много млади момци се опитвали да привлекат вниманието ѝ, само че тя оставала недостъпна.
Един ден, до момента в който Крали Марко чакал сестра си за обяд, забелязал, че тя бяга, преследвана от злодея Муса Кеседжия. Въпреки предизвестията на Марко, Муса траял преследването. Разярен, Крали Марко хвърлил тежкия си боздуган с такава мощ, че той пробил планината, пробвайки се да отбрани сестра си. Тази история изяснява и някои от географските особености на региона.
В чест на този емблематичен връх, в Пловдив съществува улица „ Марагидик “, ситуирана в централната част на града. Тя се намира наоколо до значими обекти и е елементарно налична посредством градския превоз. Най-близките автобусни спирки включват „ Площад Шахбазян “ и „ Бул. Източен 1 - Запад “.
Улица „ Марагидик “ освен свързва разнообразни точки в града, само че и припомня за богатото културно и историческо завещание на България, отразявайки връзката сред естествените забележителности и градската среда.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




