България не е обещала да затваря въглищни централи. Представителят на ЕК в България пред Свободна Европа
В Плана за Възстановяване и резистентност (ПВУ) на България не е заложено затварянето на въглищни централи, а единствено намаляването на излъчвания от произвеждане на електрическа енергия.
Това сподели ръководителят на представителството на ЕК (ЕК) в България Цветан Кюланов в изявление за Свободна Европа.
Подобни изказвания бяха отправени от.
В същото време България не е предала проектите си по Фонда за обективен преход, откъдето могат да бъдат получени средства за районите, които са най-силно подвластни от въглищата – Стара Загора, Перник и Кюстендил . Така стотици милиони евро, които са предопределени за подкрепяне на хората от тези места, могат да бъдат изгубени.
„ Ако проектите не бъдат финализирани до края на тази година, тогава част от средствата, които са планувани за 2021 и 2022 година, ще бъдат изгубени “, сподели още Кюланов.
Представителят на Европейската комисия сподели още, че България не може да изнася съветски нефт, внасян по силата на от европейското ембарго против съветския нефт. Темата е настояща, тъй като рафинерията „ Лукойл Нефтохим България “ и служебното държавно управление желаят от България да бъдат изнасяни петролни артикули, създадени от съветски нефт.
„ Идеята на това изключение е да се доставя нефт в България, а не той да бъде изнасян за други страни членки или трети страни “, сподели Цветан Кюланов.
Думите му пристигнаха, откакто по-рано представител на Комисията също заяви, че, в това число в случай че той е модифициран. Кюланов сподели също, че Комисията не счита и да преразгледа изискванията по изключението за България, защото все още „ няма потребност “ за това.
, че рафинерията ѝ в Бургас, в която се преработва съвсем цялото гориво за България, ще затвори, в случай че страната не издейства от Европейския съюз опция за експорт на петролни артикули, създадени с съветски нефт.
Служебното държавно управление не вижда проблем в настояването, стига то да докара до това съветската компания вероятно да трансферира цялата си икономическа действия в България и да стартира да заплаща налозите от активността си в цялостен размер. Нещо, което.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
-България получи изключение от европейското ембарго за съветски нефт, с цел да може да обезпечи достъп до горива за популацията. Правителството твърди, че страната може да изнася модифицирани от съветски нефт артикули в целия Европейски Съюз и че възбраната важи единствено за износа на суровия нефт. Вярно ли е това?
-Това, което можем да кажем по въпроса, е в действителност, че концепцията на дерогацията е да се доставя нефт на България и българското население поради характерната географска локация и достъпа до Черно море . Всъщност Комисията се съгласи на това изключени от регламента.
Идеята на това изключение е да се доставя нефт в България, а не той да бъде изнасян за други страни членки или трети страни.
В тази връзка в действителност концепцията на това изключение е да се доставя нефт в България, а не той да бъде изнасян за други страни членки или трети страни.
-Това значи ли, че България ще наруши ембаргото, в случай че въпреки всичко позволи износа на създадените от съветски нефт артикули?
-В допълнение на регламента Комисията разгласява и специфични насоки, които коментират процеса и процедурата и там също е разказано това, което загатнах – дизайна на изключенията е подобен, че да се доставя нефт на популацията на страната членка, която е наранена от това изключение, а не той да бъде препродаван.
-Всъщност тезата на държавното управление е, че износа на модифицирани артикули не нарушава ембаргото, тъй като те са създадени на територията на България и по този начин са с генезис от България, което надлежно не нарушава ембаргото. Това правилно ли е? Можете ли да обясните какво значи това един артикул да е с генезис от България, когато е създаден в България?
-Чисто като процедура първата отговорност за следене за това дали ембаргото се съблюдава е, несъмнено, върху българските проверяващи и правораздавателни органи. След това и Комисията в случаи на съмнения за редовно нарушаване на ембаргото, може да стартира своите процедури и ще стартира своите процедури, с цел да ревизира тъкмо какво, по кое време, за какво се е случило и надлежно има и правото да стартира процедура по налагане на наказания на страните, които нарушават ембаргото. Било то България, било то която и да е друга страна членка.
-Можете ли да кажете малко повече за този механизъм за надзор, с който да се подсигурява, че в случай че възбраната остане, ще има надзор, който да подсигурява, че тя ще се съблюдава и няма да има нарушавания или контрабанда?
-Процедурата е както за останалите регламенти и останалите европейски правила. Имаме първа стъпка – вътрешни правораздавателни органи, които би трябвало да наблюдават за спазването на българското и европейското законодателство. В случай че това не се случва, или че в Комисията постъпят сигнали, или че тя сама забележи съмнения или нарушение, се стартира процедура по налагане на наказания, която към този момент службите на Комисията и ОЛАФ ревизират какво и за какво се се случило и дали би трябвало да се наложат наказания. Крайната инстанция е съдът, която към този момент има право да реши дали в действителност има нарушаване или не?
-А има ли по какъв начин България вероятно да контракти изискванията по изключението за това ембарго?
-Към момента няма такава опция, тъй като концепцията на изключението е тази, която описахме първоначално. Така че до момента в който не се получи някаква обстановка, която да постанова такова предоговаряне, не виждаме потребността за това все още.
-Да поговорим за Плана за възобновяване. Европейската комисия към този момент утвърди първия транш от 1,37 милиарда евро. Кога се чака да постъпят парите по българските сметки и какво още би трябвало да се случи?
-Процедурата тече вътрешно в европейските институции. Вече имаме и утвърждението на сътрудниците от Съвета. Така че чисто механически парите би трябвало да дойдат декември месец в България. Конкретна дата не мога да се наемам, само че при всички положения някъде в средата на декември месец чакаме парите да стигнат до България.
-Основната част от проекта и една от огромните глави е обвързвана със бранш „ Енергетика “. Една от промените в нея е обвързвана с намаляването на излъчванията от произвеждане на електрическа енергия. В България две партии – ГЕРБ и „ Възраждане “ настояват, че това значи затваряне на въглищните централи от 2026 година Има ли такова нещо? Трябва ли да се затварят въглищни централи съгласно Плана за възобновяване?
-Това, което е залегнало в Палана за възобновяване, е понижаване на въглеродните излъчвания с 40%, базова година 2019, период за понижаване – до края на 2025 година Това е задължението, който България е поела и който Комисията и Съвета са одобрили като ангажимент на България, с цел да одобрят, спомняте си при започване на годината, и Плана като подобен. Това са уговорките. Конкретно в Плана са записани и стъпките по какъв начин да се реализиран тези 40%.
Това, което е залегнало в Палана за възобновяване, е понижаване на въглеродните излъчвания с 40%
Другото, което е значимо да отбележим тук, съгласно мен е в интервала след 2025 година, когато по този начин или другояче регламентът в Плана за възобновяване ще изтече, по какъв начин страните членки стигат досега на цялостната декарбонизация и досега на климатичната индиферентност. Защото знаете, че подобен ангажимент е стихотворец още преди основаването на проектите. Така че това, което България има ангажимент в Плана, е с изключение на тези 40% в действителност да начертае пътеката от 2026 година до която година в последна сметка се избере в бъдеще, която по проект е записано, че не би трябвало да е по-късно от 2038 година – по какъв начин стигаме от 40 до 100% понижаване на тези излъчвания.
- А можете ли малко елементи да ни дадете какви тъкмо са стъпките по Плана на България, които са заложени за постигането на това понижени от 40% по отношение на 2019 година
-40-те % са разграничени по години в Плана като има задължения за 2022, 23-та, 24-та и 25-та година. Ако си припомням вярно за 2022 година първото понижение е към 8%, идващото към 10 и по този начин последователно стигаме общо до 40% понижение.
-Искала ли е Европейска комисия в процеса на одобрение на Плана да бъдат поставени периоди за понижаване на тези излъчвания, или това е нещо, което е решено от София непосредствено?
-ЕК има за база на оценка на Плановете за възобновяване своите характерни рекомендации за всяка страна. В случая на България една характерните рекомендации споделя, че България би трябвало да се грижи към плавна декарбонизация на своята стопанска система. В тази връзка в договарянията ние сме следили тази рекомендация да бъде изпълнена.
Ангажиментите, знаете в българския проект в неговата чернова прекара много време и много промени. От наша страна по време на договарянията това е било, което е водещо – да има проект за декарбонизация. Вече съответните елементи по какъв начин тя се реализира сме работили продуктивно с няколко на брой държавни управления, с цел да достигнем до извънредно утвърждения вид на Плана.
- Понеже казахте за този повсеместен развой към индиферентност, която би трябвало да бъде реализиран до 2038 година, в миналото поставяно ли е изискването в Плана да има обмисляне за затваряне на въглищните централи?
-Това, което има заложено в Плана, сега работи една „ Комисия за енергиен преход “, която е конструкция, основана от Министерския съвет и която има за цел аналитично да показа своите хрумвания и рекомендации по какъв начин това би станало най-добре като резултат за стопанската система, като резултат за обществото. И по-късно роля на Министерския съвет е да утвърди този проект и да го даде на Народното събрание за ратификация. В тази връзка този ангажимент по какъв начин стигаме от 2026 до 2038 година би трябвало да бъде показан преди България да получи своето второ заплащане по Плана т.е. в идващите няколко месеца.
-А какво ще се случи, в случай че България не реализира тази цел от 40% от понижаване на излъчванията от произвеждане на електрическа енергия?
-Както всички задължения, които са признати като вложения и промени, неизпълнението на Плана по правилник води до неспособност Комисията да направи съответните заплащания. Когато стигнем до този миг ще би трябвало да погледнем деликатно какви са били уговорките, какво е реализирано, има ли отчасти реализиран резултат.
Оценката – до каква степен сме стигнали, ще стартира да се прави още в този момент, когато идва времето за второто заплащане
Но оценката – до каква степен сме стигнали, ще стартира да се прави още в този момент, когато идва времето за второто заплащане, тъй като, както загатнах, част от уговорките, в това число за пътя след 2026 година, по какъв начин ще се стигне до 2038 година би трябвало да бъде изяснено в идващите месеци.
-Може ли да се предоговори към този момент контрактуваното. Имаше такива хрумвания – и ГЕРБ и „ Възраждане “ го споделиха в Народното събрание? Може ли към този момент контрактуваният План и нещата, тръгнали като заплащания, да се предоговорят, какъв брой време ще отнеме, ще има ли някакви санкции или прекъсване на пари?
-Предоговарянето на Плановете е заложено като опция в регламента. Предоговарянето на каквито и да е елементи значи предоговаряне на целия проект, което е един трудоемък развой и един нескончаем развой. Плановете по този начин или другояче ще бъдат преразгледани, откакто регламента за RePower EU – новата самодейност на Комисията за понижаване на зависимостта от съветски енергийни източници бъде утвърден, което чакаме да стане при започване на идната година.
Предоговарянето на каквито и да е елементи значи предоговаряне на целия проект
Така че около това има опция да се преразгледат и останалите неща. Третата опция е, в случай че една страна членка реши да вземе и заеми, които са налични по Плана за възобновяване.Така че едно такова преразглеждане е допустимо, само че желая да припомня, че основа за нашата оценка ще бъдат нашите характерни рекомендации за страната. Една от тях е проект за декарбонизация.
-Един от способите, които Европейски Съюз предлага за реализиране на задачите към декарбонизацията, е посредством Фонда за обективен преход, особено за общините, подвластни от въглищната енергетика. По него се превеждат 1,1 милиарда евро за България. По данни на Центъра за проучване на демокрацията обаче териториалните проекти за Стара Загора, Перник и Кюстендил още не са подготвени. Вярно ли е това?
-Териториалните проекти за трите района, които са покрити по този фонд за България не са финализирани и това е нещо, по което би трябвало да се работи интензивно, тъй като това е един доста добър и потребен финансов запас, който може да помогне на страната да обезпечи нови, по-добри работни места за хората, които по този начин или другояче живеят и работят в тези райони. Така че нашата цел е в действителност да завършваме тези проекти за преход допустимо най-скоро, с цел да може те и да стартират да се извършват в скоро време.
- Можете ли да дадете образец – хората, които работят в Топлоелектрическа централа " Бобов дол " или Топлоелектрическа централа " Марица-Изток ", по какъв начин те биха могли да бъдат наети на нови места? Какво се планува за хората, без значение дали работят в някои от тези централи или имат бизнес, обвързван с тях?
-В другите страни се подхващат разнообразни подходи и по тази причина тези териториални проекти са толкоз значими, тъй като те показват визията на страната и на общините и районите – по какъв начин желаят да наподобява стопанската система, откакто този преход е осъществен. […] Ако ще се влага във възобновими енергийни източници, част от хората могат да бъдат заети в подготовка, създаване и поддръжка на тези източници. Ако се върви в посока реколтивация на земя, където има алуминий, рудници, тогава още веднъж част от тези хора могат да бъдат заети там.
Ако желаят да развиват някаква напълно друга промишленост, тогава би трябвало да се създадат стратегия за образование на хората, да се какви благоприятни условия и умения има налични, за какви има дефицит, и да се създадат съответните стратегии, в случай че бизнесът е податлив да влага в някаква друга посока. Така че ние стоим отсреща, с цел да помогнем на страните – откакто имат тази изясненост, тази визия, да им помогнем да я осъществят.
-Има ли краен период, в който тези проекти би трябвало да бъдат изпратени при вас и има ли риск от загуба на средства за 2021 и 2022 година?
-Ако проектите не бъдат финализирани до края на тази година, тогава част от средствата, които са планувани за 2021 и 2022 година, ще бъдат изгубени. Но това, върху което би трябвало интензивно да работим е в действителност да имаме ясната визия, след което да можем да завършваме тези проекти.
Ако проектите не бъдат финализирани до края на тази година, тогава част от средствата, които са планувани за 2021 и 2022 година, ще бъдат изгубени
Надяваме се това да стане тази година, само че в случай че не стане – да е допустимо най-скоро през идната, с цел да си приказваме повече за опциите по тези фондове, в сравнение с за това какъв брой още пари бихме изгубили вероятно. Това важи и за Справедливия преход, това важи и за Плана за възобновяване като цяло.
-По Плана за възобновяване казахте, че декември ще дойдат парите от първия транш, само че за идващия транш има заложени промени, които са в бранш " Справедлива България " – по-точно законови промени, включващи надзор над основния прокурор, механизъм за краткотрайното му премахване. Какъв е обаче срокът, в който тези промени би трябвало да бъдат признати от Народното събрание?
- Относно тематиката за върховенството на правото, преди всичко законодателните промени, свързани с промяната на антикорупционната комисия, са част от проекта за второ заплащане. След това към този момент за са част от проекта за третото заплащане. Второто и третото заплащане индикативно би трябвало да бъдат подадени първоначално и в края на 2023 година
Така че, доколкото тези ограничения изискват и парламентарно деяние, би трябвало да имаме поради и обстановката в България. Тоест, до момента в който има работещ парламент, той би трябвало оптимално дейно да работи по приемането на тези промени в законите.
-А в случай че не се стигне до такива решения в Народното събрание, тъй като там сега обстановката е доста сложна с образуването на болшинства за каквото и да е, може ли да се осуети приемането на средствата и въобще реализирането на останалите елементи от проекта?
-Знаете, измежду 27 страни в Европейски Съюз постоянно има страна, която е с нестабилна политическа конюнктура – преди избори, след избори, с парламент, без парламент, тъй че всички тези неща са част от живота и те не би трябвало да стопират [изпълнението на мерките]. В дейностите [по плана] има изясненост какво би трябвало да се прави още от пролетта, откогато проектът е утвърден. Има изясненост и по кое време би трябвало да се прави.
Доколкото ние като комисия, дружно с българската администрация, работим дейно всички законодателни промени да бъдат готови и да имат задоволително положително качество, с цел да минат през Народното събрание, не би трябвало да е проблем Народното събрание да ги одобри задоволително бързо, с цел да се оправим и със периодите.
-В момента България версията на проекта, която е от април 2022 година, а имало ли е предходни версии на проекта, които са били съгласувани с Европейска комисия?
-Черновата на проекта беше импортирана на 15 октомври 2021 година, в случай че не се неистина, от служебното държавно управление на Стефан Янев . След това, тъй като предстояха избори в България, се споразумяхме да не взимаме прекомерно бързо решение за неговото одобрение. И, откакто новият парламент излъчи постоянен кабинет, в договаряния с постоянния кабинет финализирахме проекта. Черновата, която е импортирана на 15 октомври, е обществен документ, крайният утвърден документ – също, тъй че през тях може да се наблюдава еволюцията. Един проект е, няма разнообразни версии на проекта, несъмнено, той е бил променян в хода, основано на договарянията.
Това сподели ръководителят на представителството на ЕК (ЕК) в България Цветан Кюланов в изявление за Свободна Европа.
Подобни изказвания бяха отправени от.
В същото време България не е предала проектите си по Фонда за обективен преход, откъдето могат да бъдат получени средства за районите, които са най-силно подвластни от въглищата – Стара Загора, Перник и Кюстендил . Така стотици милиони евро, които са предопределени за подкрепяне на хората от тези места, могат да бъдат изгубени.
„ Ако проектите не бъдат финализирани до края на тази година, тогава част от средствата, които са планувани за 2021 и 2022 година, ще бъдат изгубени “, сподели още Кюланов.
Представителят на Европейската комисия сподели още, че България не може да изнася съветски нефт, внасян по силата на от европейското ембарго против съветския нефт. Темата е настояща, тъй като рафинерията „ Лукойл Нефтохим България “ и служебното държавно управление желаят от България да бъдат изнасяни петролни артикули, създадени от съветски нефт.
„ Идеята на това изключение е да се доставя нефт в България, а не той да бъде изнасян за други страни членки или трети страни “, сподели Цветан Кюланов.
Думите му пристигнаха, откакто по-рано представител на Комисията също заяви, че, в това число в случай че той е модифициран. Кюланов сподели също, че Комисията не счита и да преразгледа изискванията по изключението за България, защото все още „ няма потребност “ за това.
, че рафинерията ѝ в Бургас, в която се преработва съвсем цялото гориво за България, ще затвори, в случай че страната не издейства от Европейския съюз опция за експорт на петролни артикули, създадени с съветски нефт.
Служебното държавно управление не вижда проблем в настояването, стига то да докара до това съветската компания вероятно да трансферира цялата си икономическа действия в България и да стартира да заплаща налозите от активността си в цялостен размер. Нещо, което.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Можете да слушате.
Ето цялостния текст на изявлението:
-България получи изключение от европейското ембарго за съветски нефт, с цел да може да обезпечи достъп до горива за популацията. Правителството твърди, че страната може да изнася модифицирани от съветски нефт артикули в целия Европейски Съюз и че възбраната важи единствено за износа на суровия нефт. Вярно ли е това?
-Това, което можем да кажем по въпроса, е в действителност, че концепцията на дерогацията е да се доставя нефт на България и българското население поради характерната географска локация и достъпа до Черно море . Всъщност Комисията се съгласи на това изключени от регламента.
Идеята на това изключение е да се доставя нефт в България, а не той да бъде изнасян за други страни членки или трети страни.
В тази връзка в действителност концепцията на това изключение е да се доставя нефт в България, а не той да бъде изнасян за други страни членки или трети страни.
-Това значи ли, че България ще наруши ембаргото, в случай че въпреки всичко позволи износа на създадените от съветски нефт артикули?
-В допълнение на регламента Комисията разгласява и специфични насоки, които коментират процеса и процедурата и там също е разказано това, което загатнах – дизайна на изключенията е подобен, че да се доставя нефт на популацията на страната членка, която е наранена от това изключение, а не той да бъде препродаван.
-Всъщност тезата на държавното управление е, че износа на модифицирани артикули не нарушава ембаргото, тъй като те са създадени на територията на България и по този начин са с генезис от България, което надлежно не нарушава ембаргото. Това правилно ли е? Можете ли да обясните какво значи това един артикул да е с генезис от България, когато е създаден в България?
-Чисто като процедура първата отговорност за следене за това дали ембаргото се съблюдава е, несъмнено, върху българските проверяващи и правораздавателни органи. След това и Комисията в случаи на съмнения за редовно нарушаване на ембаргото, може да стартира своите процедури и ще стартира своите процедури, с цел да ревизира тъкмо какво, по кое време, за какво се е случило и надлежно има и правото да стартира процедура по налагане на наказания на страните, които нарушават ембаргото. Било то България, било то която и да е друга страна членка.
-Можете ли да кажете малко повече за този механизъм за надзор, с който да се подсигурява, че в случай че възбраната остане, ще има надзор, който да подсигурява, че тя ще се съблюдава и няма да има нарушавания или контрабанда?
-Процедурата е както за останалите регламенти и останалите европейски правила. Имаме първа стъпка – вътрешни правораздавателни органи, които би трябвало да наблюдават за спазването на българското и европейското законодателство. В случай че това не се случва, или че в Комисията постъпят сигнали, или че тя сама забележи съмнения или нарушение, се стартира процедура по налагане на наказания, която към този момент службите на Комисията и ОЛАФ ревизират какво и за какво се се случило и дали би трябвало да се наложат наказания. Крайната инстанция е съдът, която към този момент има право да реши дали в действителност има нарушаване или не?
-А има ли по какъв начин България вероятно да контракти изискванията по изключението за това ембарго?
-Към момента няма такава опция, тъй като концепцията на изключението е тази, която описахме първоначално. Така че до момента в който не се получи някаква обстановка, която да постанова такова предоговаряне, не виждаме потребността за това все още.
-Да поговорим за Плана за възобновяване. Европейската комисия към този момент утвърди първия транш от 1,37 милиарда евро. Кога се чака да постъпят парите по българските сметки и какво още би трябвало да се случи?
-Процедурата тече вътрешно в европейските институции. Вече имаме и утвърждението на сътрудниците от Съвета. Така че чисто механически парите би трябвало да дойдат декември месец в България. Конкретна дата не мога да се наемам, само че при всички положения някъде в средата на декември месец чакаме парите да стигнат до България.
-Основната част от проекта и една от огромните глави е обвързвана със бранш „ Енергетика “. Една от промените в нея е обвързвана с намаляването на излъчванията от произвеждане на електрическа енергия. В България две партии – ГЕРБ и „ Възраждане “ настояват, че това значи затваряне на въглищните централи от 2026 година Има ли такова нещо? Трябва ли да се затварят въглищни централи съгласно Плана за възобновяване?
-Това, което е залегнало в Палана за възобновяване, е понижаване на въглеродните излъчвания с 40%, базова година 2019, период за понижаване – до края на 2025 година Това е задължението, който България е поела и който Комисията и Съвета са одобрили като ангажимент на България, с цел да одобрят, спомняте си при започване на годината, и Плана като подобен. Това са уговорките. Конкретно в Плана са записани и стъпките по какъв начин да се реализиран тези 40%.
Това, което е залегнало в Палана за възобновяване, е понижаване на въглеродните излъчвания с 40%
Другото, което е значимо да отбележим тук, съгласно мен е в интервала след 2025 година, когато по този начин или другояче регламентът в Плана за възобновяване ще изтече, по какъв начин страните членки стигат досега на цялостната декарбонизация и досега на климатичната индиферентност. Защото знаете, че подобен ангажимент е стихотворец още преди основаването на проектите. Така че това, което България има ангажимент в Плана, е с изключение на тези 40% в действителност да начертае пътеката от 2026 година до която година в последна сметка се избере в бъдеще, която по проект е записано, че не би трябвало да е по-късно от 2038 година – по какъв начин стигаме от 40 до 100% понижаване на тези излъчвания.
- А можете ли малко елементи да ни дадете какви тъкмо са стъпките по Плана на България, които са заложени за постигането на това понижени от 40% по отношение на 2019 година
-40-те % са разграничени по години в Плана като има задължения за 2022, 23-та, 24-та и 25-та година. Ако си припомням вярно за 2022 година първото понижение е към 8%, идващото към 10 и по този начин последователно стигаме общо до 40% понижение.
-Искала ли е Европейска комисия в процеса на одобрение на Плана да бъдат поставени периоди за понижаване на тези излъчвания, или това е нещо, което е решено от София непосредствено?
-ЕК има за база на оценка на Плановете за възобновяване своите характерни рекомендации за всяка страна. В случая на България една характерните рекомендации споделя, че България би трябвало да се грижи към плавна декарбонизация на своята стопанска система. В тази връзка в договарянията ние сме следили тази рекомендация да бъде изпълнена.
Ангажиментите, знаете в българския проект в неговата чернова прекара много време и много промени. От наша страна по време на договарянията това е било, което е водещо – да има проект за декарбонизация. Вече съответните елементи по какъв начин тя се реализира сме работили продуктивно с няколко на брой държавни управления, с цел да достигнем до извънредно утвърждения вид на Плана.
- Понеже казахте за този повсеместен развой към индиферентност, която би трябвало да бъде реализиран до 2038 година, в миналото поставяно ли е изискването в Плана да има обмисляне за затваряне на въглищните централи?
-Това, което има заложено в Плана, сега работи една „ Комисия за енергиен преход “, която е конструкция, основана от Министерския съвет и която има за цел аналитично да показа своите хрумвания и рекомендации по какъв начин това би станало най-добре като резултат за стопанската система, като резултат за обществото. И по-късно роля на Министерския съвет е да утвърди този проект и да го даде на Народното събрание за ратификация. В тази връзка този ангажимент по какъв начин стигаме от 2026 до 2038 година би трябвало да бъде показан преди България да получи своето второ заплащане по Плана т.е. в идващите няколко месеца.
-А какво ще се случи, в случай че България не реализира тази цел от 40% от понижаване на излъчванията от произвеждане на електрическа енергия?
-Както всички задължения, които са признати като вложения и промени, неизпълнението на Плана по правилник води до неспособност Комисията да направи съответните заплащания. Когато стигнем до този миг ще би трябвало да погледнем деликатно какви са били уговорките, какво е реализирано, има ли отчасти реализиран резултат.
Оценката – до каква степен сме стигнали, ще стартира да се прави още в този момент, когато идва времето за второто заплащане
Но оценката – до каква степен сме стигнали, ще стартира да се прави още в този момент, когато идва времето за второто заплащане, тъй като, както загатнах, част от уговорките, в това число за пътя след 2026 година, по какъв начин ще се стигне до 2038 година би трябвало да бъде изяснено в идващите месеци.
-Може ли да се предоговори към този момент контрактуваното. Имаше такива хрумвания – и ГЕРБ и „ Възраждане “ го споделиха в Народното събрание? Може ли към този момент контрактуваният План и нещата, тръгнали като заплащания, да се предоговорят, какъв брой време ще отнеме, ще има ли някакви санкции или прекъсване на пари?
-Предоговарянето на Плановете е заложено като опция в регламента. Предоговарянето на каквито и да е елементи значи предоговаряне на целия проект, което е един трудоемък развой и един нескончаем развой. Плановете по този начин или другояче ще бъдат преразгледани, откакто регламента за RePower EU – новата самодейност на Комисията за понижаване на зависимостта от съветски енергийни източници бъде утвърден, което чакаме да стане при започване на идната година.
Предоговарянето на каквито и да е елементи значи предоговаряне на целия проект
Така че около това има опция да се преразгледат и останалите неща. Третата опция е, в случай че една страна членка реши да вземе и заеми, които са налични по Плана за възобновяване.Така че едно такова преразглеждане е допустимо, само че желая да припомня, че основа за нашата оценка ще бъдат нашите характерни рекомендации за страната. Една от тях е проект за декарбонизация.
-Един от способите, които Европейски Съюз предлага за реализиране на задачите към декарбонизацията, е посредством Фонда за обективен преход, особено за общините, подвластни от въглищната енергетика. По него се превеждат 1,1 милиарда евро за България. По данни на Центъра за проучване на демокрацията обаче териториалните проекти за Стара Загора, Перник и Кюстендил още не са подготвени. Вярно ли е това?
-Териториалните проекти за трите района, които са покрити по този фонд за България не са финализирани и това е нещо, по което би трябвало да се работи интензивно, тъй като това е един доста добър и потребен финансов запас, който може да помогне на страната да обезпечи нови, по-добри работни места за хората, които по този начин или другояче живеят и работят в тези райони. Така че нашата цел е в действителност да завършваме тези проекти за преход допустимо най-скоро, с цел да може те и да стартират да се извършват в скоро време.
- Можете ли да дадете образец – хората, които работят в Топлоелектрическа централа " Бобов дол " или Топлоелектрическа централа " Марица-Изток ", по какъв начин те биха могли да бъдат наети на нови места? Какво се планува за хората, без значение дали работят в някои от тези централи или имат бизнес, обвързван с тях?
-В другите страни се подхващат разнообразни подходи и по тази причина тези териториални проекти са толкоз значими, тъй като те показват визията на страната и на общините и районите – по какъв начин желаят да наподобява стопанската система, откакто този преход е осъществен. […] Ако ще се влага във възобновими енергийни източници, част от хората могат да бъдат заети в подготовка, създаване и поддръжка на тези източници. Ако се върви в посока реколтивация на земя, където има алуминий, рудници, тогава още веднъж част от тези хора могат да бъдат заети там.
Ако желаят да развиват някаква напълно друга промишленост, тогава би трябвало да се създадат стратегия за образование на хората, да се какви благоприятни условия и умения има налични, за какви има дефицит, и да се създадат съответните стратегии, в случай че бизнесът е податлив да влага в някаква друга посока. Така че ние стоим отсреща, с цел да помогнем на страните – откакто имат тази изясненост, тази визия, да им помогнем да я осъществят.
-Има ли краен период, в който тези проекти би трябвало да бъдат изпратени при вас и има ли риск от загуба на средства за 2021 и 2022 година?
-Ако проектите не бъдат финализирани до края на тази година, тогава част от средствата, които са планувани за 2021 и 2022 година, ще бъдат изгубени. Но това, върху което би трябвало интензивно да работим е в действителност да имаме ясната визия, след което да можем да завършваме тези проекти.
Ако проектите не бъдат финализирани до края на тази година, тогава част от средствата, които са планувани за 2021 и 2022 година, ще бъдат изгубени
Надяваме се това да стане тази година, само че в случай че не стане – да е допустимо най-скоро през идната, с цел да си приказваме повече за опциите по тези фондове, в сравнение с за това какъв брой още пари бихме изгубили вероятно. Това важи и за Справедливия преход, това важи и за Плана за възобновяване като цяло.
-По Плана за възобновяване казахте, че декември ще дойдат парите от първия транш, само че за идващия транш има заложени промени, които са в бранш " Справедлива България " – по-точно законови промени, включващи надзор над основния прокурор, механизъм за краткотрайното му премахване. Какъв е обаче срокът, в който тези промени би трябвало да бъдат признати от Народното събрание?
- Относно тематиката за върховенството на правото, преди всичко законодателните промени, свързани с промяната на антикорупционната комисия, са част от проекта за второ заплащане. След това към този момент за са част от проекта за третото заплащане. Второто и третото заплащане индикативно би трябвало да бъдат подадени първоначално и в края на 2023 година
Така че, доколкото тези ограничения изискват и парламентарно деяние, би трябвало да имаме поради и обстановката в България. Тоест, до момента в който има работещ парламент, той би трябвало оптимално дейно да работи по приемането на тези промени в законите.
-А в случай че не се стигне до такива решения в Народното събрание, тъй като там сега обстановката е доста сложна с образуването на болшинства за каквото и да е, може ли да се осуети приемането на средствата и въобще реализирането на останалите елементи от проекта?
-Знаете, измежду 27 страни в Европейски Съюз постоянно има страна, която е с нестабилна политическа конюнктура – преди избори, след избори, с парламент, без парламент, тъй че всички тези неща са част от живота и те не би трябвало да стопират [изпълнението на мерките]. В дейностите [по плана] има изясненост какво би трябвало да се прави още от пролетта, откогато проектът е утвърден. Има изясненост и по кое време би трябвало да се прави.
Доколкото ние като комисия, дружно с българската администрация, работим дейно всички законодателни промени да бъдат готови и да имат задоволително положително качество, с цел да минат през Народното събрание, не би трябвало да е проблем Народното събрание да ги одобри задоволително бързо, с цел да се оправим и със периодите.
-В момента България версията на проекта, която е от април 2022 година, а имало ли е предходни версии на проекта, които са били съгласувани с Европейска комисия?
-Черновата на проекта беше импортирана на 15 октомври 2021 година, в случай че не се неистина, от служебното държавно управление на Стефан Янев . След това, тъй като предстояха избори в България, се споразумяхме да не взимаме прекомерно бързо решение за неговото одобрение. И, откакто новият парламент излъчи постоянен кабинет, в договаряния с постоянния кабинет финализирахме проекта. Черновата, която е импортирана на 15 октомври, е обществен документ, крайният утвърден документ – също, тъй че през тях може да се наблюдава еволюцията. Един проект е, няма разнообразни версии на проекта, несъмнено, той е бил променян в хода, основано на договарянията.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ