КРИБ поиска спешна среща с премиера Денков заради въвеждане на минимален допълнителен данък
В писмо, изпратено от КРИБ през днешния ден до акад., министър-председател на република България, се насочва молба за незабавна среща по отношение на въвеждане на най-малък спомагателен налог в България със законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане № 49-302-01-68, импортиран на 7.11.2023г. от Министерски съвет, оповестиха от пресцентъра на КРИБ.
Молбата за незабавна среща е във връзка разискване на плануваните за гласоподаване правила за въвеждане на в допълнение облагане с най-малък ефикасен налог от 15% в България.
Предвид значимостта на препоръчаните промени в данъчната рамка на страната от 2024 година би трябвало да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за основна стопанска активност според Директива (ЕС) 2022/2523 и в сходство с метода на всички останали държави-членки на Европейски Съюз.
По-долу са показани причините на бизнеса, изложени и в границите на публичното разискване на законопроекта и работата на Комисията по бюджет и финанси към Народно събрание.
Всички мнения на бизнеса съдържат две съществени послания. Първото е, че бизнесът поддържа въвеждането на световен най-малък налог съгласно Директивата. Второто обръщение – бизнесът упорства плануваните в Директивата данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Към сегашния миг няма друга държава-членка на Европейски Съюз, която да не е въвела данъчните облекчения по Директивата.
Изготвеният от Министерство на финансите и импортиран от Министерски съвет Законопроект, не планува въвеждане на изключението за основна стопанска активност с всички последствия от сходен фискален метод, а точно:
Риск от утежняване на капиталовата среда
Основно преимущество на България при привличането на задгранични вложения е конкурентният й данъчен режим. Предложените рестриктивни разпореждания в Законопроекта ще нарушат доста тази конкурентност.
Въвеждането на механизма на световния най-малък налог ще докара до спомагателна данъчна тежест за членовете на огромни задгранични и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда по отношение на техните съперници от по-малки групи.
Въвеждането на спомагателни усложнения наподобява прекалено и с предстоящи неподходящи последствия за стопанската среда като цяло.
През последните години страната ни регистрира продължителен недостиг на задгранични вложения спрямо други пазари в района на Централна и Източна Европа. Последователната данъчна политика за използване на по-конкурентна ставка на облагане на корпоративните облаги е едно от основните преимущества при избора на българската стопанска система като капиталова локация.
Въвеждането на световен най-малък налог от 15% лишава този резултат за огромните групи като изравнява равнището на облагане с това в редица други страни, с които се намираме в директно състезание за привличане на вложения. Един от дребното принадлежности, с които може отчасти да се резервира това преимущество в наш интерес, е точно въвеждането на облекчение за вложенията в действителната стопанска активност. Обратно – отводът това да бъде направено ще бъде пояснен като явен сигнал за смяна в политиката по стимулиране на капиталовия напредък.
България ще бъде изключение от даването на облекчение в Европейски Съюз
Облекчението за действителна основна стопанска активност е планувано в Директивата, с цел да разреши на държави-членки като България да запазят атрактивността си като капиталови дестинации във връзка с тези компании, които ще финансират построяването на дълготрайни материални активи и развиването на локални фрагменти.
Всички останали държави-членки на Европейски Съюз са планували данъчното облекчение за основна стопанска активност в направените законопроекти за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2523 в националните им законодателства.
Икономически нецелесъобразно е България да вкара правила, отличаващи се от практиките в държавите-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейски Съюз, защото това би могло да докара до предстоящи отрицателни последствия за капиталовия климат.
С оглед изложените нагоре съображения бизнесът упорства изключението за основна стопанска активност, планувано в Директива (ЕС) 2022/2523 да бъде въведено в ЗКПО. Това не би понижило в забележителен размер предстоящите приходи в бюджета и в същото време би запазило конкурентната позиция на България като привлекателна капиталова дестинация.
Последвайте канала на
Молбата за незабавна среща е във връзка разискване на плануваните за гласоподаване правила за въвеждане на в допълнение облагане с най-малък ефикасен налог от 15% в България.
Предвид значимостта на препоръчаните промени в данъчната рамка на страната от 2024 година би трябвало да изразим пред Вас настояването на бизнеса за въвеждането на изключение за основна стопанска активност според Директива (ЕС) 2022/2523 и в сходство с метода на всички останали държави-членки на Европейски Съюз.
По-долу са показани причините на бизнеса, изложени и в границите на публичното разискване на законопроекта и работата на Комисията по бюджет и финанси към Народно събрание.
Всички мнения на бизнеса съдържат две съществени послания. Първото е, че бизнесът поддържа въвеждането на световен най-малък налог съгласно Директивата. Второто обръщение – бизнесът упорства плануваните в Директивата данъчни облекчения да бъдат въведени и в България. Към сегашния миг няма друга държава-членка на Европейски Съюз, която да не е въвела данъчните облекчения по Директивата.
Изготвеният от Министерство на финансите и импортиран от Министерски съвет Законопроект, не планува въвеждане на изключението за основна стопанска активност с всички последствия от сходен фискален метод, а точно:
Риск от утежняване на капиталовата среда
Основно преимущество на България при привличането на задгранични вложения е конкурентният й данъчен режим. Предложените рестриктивни разпореждания в Законопроекта ще нарушат доста тази конкурентност.
Въвеждането на механизма на световния най-малък налог ще докара до спомагателна данъчна тежест за членовете на огромни задгранични и национални групи, които ще оперират в по-неблагоприятна данъчна среда по отношение на техните съперници от по-малки групи.
Въвеждането на спомагателни усложнения наподобява прекалено и с предстоящи неподходящи последствия за стопанската среда като цяло.
През последните години страната ни регистрира продължителен недостиг на задгранични вложения спрямо други пазари в района на Централна и Източна Европа. Последователната данъчна политика за използване на по-конкурентна ставка на облагане на корпоративните облаги е едно от основните преимущества при избора на българската стопанска система като капиталова локация.
Въвеждането на световен най-малък налог от 15% лишава този резултат за огромните групи като изравнява равнището на облагане с това в редица други страни, с които се намираме в директно състезание за привличане на вложения. Един от дребното принадлежности, с които може отчасти да се резервира това преимущество в наш интерес, е точно въвеждането на облекчение за вложенията в действителната стопанска активност. Обратно – отводът това да бъде направено ще бъде пояснен като явен сигнал за смяна в политиката по стимулиране на капиталовия напредък.
България ще бъде изключение от даването на облекчение в Европейски Съюз
Облекчението за действителна основна стопанска активност е планувано в Директивата, с цел да разреши на държави-членки като България да запазят атрактивността си като капиталови дестинации във връзка с тези компании, които ще финансират построяването на дълготрайни материални активи и развиването на локални фрагменти.
Всички останали държави-членки на Европейски Съюз са планували данъчното облекчение за основна стопанска активност в направените законопроекти за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2523 в националните им законодателства.
Икономически нецелесъобразно е България да вкара правила, отличаващи се от практиките в държавите-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и раз и Европейски Съюз, защото това би могло да докара до предстоящи отрицателни последствия за капиталовия климат.
С оглед изложените нагоре съображения бизнесът упорства изключението за основна стопанска активност, планувано в Директива (ЕС) 2022/2523 да бъде въведено в ЗКПО. Това не би понижило в забележителен размер предстоящите приходи в бюджета и в същото време би запазило конкурентната позиция на България като привлекателна капиталова дестинация.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ