Писателят Мартин Касабов: Обичам да пиша за вълнуващи герои, които да ме водят в неочаквана посока
В писането потеглям от облици, които ме вълнуват. Виждам го като анимация, не като игрален филм. Обичам да се вълнувам, желая героите да ме водят, да се развличам с тях, да ме изненадват с решенията, които взимат, само че най-после се изисква много редакция, с цел да стане всичко хомогенно и обвързвано. Това сподели писателят и ревюист Мартин Касабов в предаването " Сториборд " на Радио " Фокус ".
Той е създател на сборника " Когато великани ходеха по Земята " и на приказния " Момчето, което завърза Луната за Земята " – неговия дебютен роман, чиято столична премиера се състоя на 15 октомври. В началото на " Момчето, което завърза Луната за Земята " има автобиографични детайли, свързани с авторовото детство – спомените за грижите на майка му, когато той е бил болен, и неприятното чувство за завзет дом при грабеж в жилището му. " Комбинирах тези неща в моята книга. Героят дете през приказките на майка му лека-полека попада в тази приказка и става съавтор, пробва се да я пренапише ", описа Касабов.
Книгата послужи за насочна точка на Касабов и на Благой Д. Иванов, водещия на " Сториборд ", с цел да могат двамата да се насочат към тематиката за магическия натурализъм и да предстаят в ефир няколко основни кино образеца, свързани с въпросното креативно направление. " Бърдмен " на Алехандро Гонсалес Иняриту е филм, който съгласно Касабов остарява доста добре. " Той е много нападателен филм, той удря. В него се разчита на вътрешния, на психологическия свят на героя. Това е ключът към по-въображаемите неща ", изясни той. Пример за вълшебен натурализъм е и психологическият трилър " Враг " на Дени Вилньов. " Почти докрая усещаш, че нещо не е както би трябвало, само че не си сигурен. И още веднъж финалната сцена прекатурва доста неща ", разяснява Касабов.
Според него анимето е благородна почва за магическия натурализъм в киното. Като образци за това той уточни филмите на Хаяо Миядзаки, а Иванов от своя страна уточни аниметата " Гробът на светулките " на Исао Такахата и " Перфектно синьо " на Сатоши Кон. Касабов предложи и " Огледало " на Андрей Тарковски и aнтологичния " Токио! ", по който е работил Мишел Гондри.
Водещият на предаването загатна и филмите " Голяма риба " на Тим Бъртън, " Животът на Пи " на Анг Лий и " Лабиринтът на фавна “ на Гийермо дел Торо. " Знаем, че това, което се случва в тях, е единствено и само въображение, опит за бягство от действителността на героя в опит да се приспособява към някаква доста сложна обстановка... само че дали са вълшебен натурализъм или нещо друго? ", разяснява Иванов и се включи с още един любопитен образец: " Take Shelter " на Джеф Никълс. " Там имаме прекрасен край, при който в действителност разбираме дали основният воин си фантазира, или не. Това е един от тези редки случаи, при които нещо ти се споделя непосредствено, само че нямаш нищо срещу ", добави водещият.
" Поляната с дивите ягоди " на Ингмар Бергман съгласно него също е ослепителен образец за вълшебен натурализъм. " В избрани филми на Уди Алън, който знаем, че е мощно повлиян от Бергман, можем също да открием вълшебен натурализъм ", добави Иванов.
Той е създател на сборника " Когато великани ходеха по Земята " и на приказния " Момчето, което завърза Луната за Земята " – неговия дебютен роман, чиято столична премиера се състоя на 15 октомври. В началото на " Момчето, което завърза Луната за Земята " има автобиографични детайли, свързани с авторовото детство – спомените за грижите на майка му, когато той е бил болен, и неприятното чувство за завзет дом при грабеж в жилището му. " Комбинирах тези неща в моята книга. Героят дете през приказките на майка му лека-полека попада в тази приказка и става съавтор, пробва се да я пренапише ", описа Касабов.
Книгата послужи за насочна точка на Касабов и на Благой Д. Иванов, водещия на " Сториборд ", с цел да могат двамата да се насочат към тематиката за магическия натурализъм и да предстаят в ефир няколко основни кино образеца, свързани с въпросното креативно направление. " Бърдмен " на Алехандро Гонсалес Иняриту е филм, който съгласно Касабов остарява доста добре. " Той е много нападателен филм, той удря. В него се разчита на вътрешния, на психологическия свят на героя. Това е ключът към по-въображаемите неща ", изясни той. Пример за вълшебен натурализъм е и психологическият трилър " Враг " на Дени Вилньов. " Почти докрая усещаш, че нещо не е както би трябвало, само че не си сигурен. И още веднъж финалната сцена прекатурва доста неща ", разяснява Касабов.
Според него анимето е благородна почва за магическия натурализъм в киното. Като образци за това той уточни филмите на Хаяо Миядзаки, а Иванов от своя страна уточни аниметата " Гробът на светулките " на Исао Такахата и " Перфектно синьо " на Сатоши Кон. Касабов предложи и " Огледало " на Андрей Тарковски и aнтологичния " Токио! ", по който е работил Мишел Гондри.
Водещият на предаването загатна и филмите " Голяма риба " на Тим Бъртън, " Животът на Пи " на Анг Лий и " Лабиринтът на фавна “ на Гийермо дел Торо. " Знаем, че това, което се случва в тях, е единствено и само въображение, опит за бягство от действителността на героя в опит да се приспособява към някаква доста сложна обстановка... само че дали са вълшебен натурализъм или нещо друго? ", разяснява Иванов и се включи с още един любопитен образец: " Take Shelter " на Джеф Никълс. " Там имаме прекрасен край, при който в действителност разбираме дали основният воин си фантазира, или не. Това е един от тези редки случаи, при които нещо ти се споделя непосредствено, само че нямаш нищо срещу ", добави водещият.
" Поляната с дивите ягоди " на Ингмар Бергман съгласно него също е ослепителен образец за вълшебен натурализъм. " В избрани филми на Уди Алън, който знаем, че е мощно повлиян от Бергман, можем също да открием вълшебен натурализъм ", добави Иванов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ