В Пирин до Илинденци изгоря гора – 47 пъти повече от всички лифтове и влекове в Банско
В Пирин до Илинденци изгоря гора – 47 пъти повече от всички лифтове и влекове в Банско. Освен това съгласно Европейска организация по околна среда България е на второ място в Европейския съюз по опожарени горски територии през 2024 година, със наранени над 319 квадратни километра. Това са големи площи, равни на територията на цялостен град като Париж, изгорели единствено за една година.
На този декор построяването на нови лифтове и писти наподобява незначително като влияние върху природата. Ако успеем да опазим горите в Пирин, Рила, Стара планина и Родопите от пожари, всяка година бихме могли да строим по два курорта като Банско, Пампорово или Боровец, без това да оставя негативен отпечатък върху околната среда.
Това са обстоятелствата.
Поради човешка немарливост или друга причина пожарът край село Илинденци, в полите на Национален парк „ Пирин “, изпепели 47 000 декара гори. Това е тъкмо 47 пъти повече от територията, на която са ситуирани всички лифтове и влекове, в това число кабинковата линия в ски зона Банско. Цялата инфраструктура и лифтови уреди, обслужващи туристите и скиорите в курорта, заемат към 1000 декара.
Повече от две десетилетия зелените неправителствени организации (НПО) и техните деятели саботират построяването на втора кабина в Банско. Основният аргумент на еколозите е, че ще се изсичат гори и това ще навреди на „ Пирин “ като обект на ЮНЕСКО. Проектът за втората кабина планува тя да е дълга 6 километра, от които 1,5 км минават през безлесни територии. Общо трасето заема 54 декара, а за построяването му би трябвало да бъдат отстранени към 2000 дървета.
За съпоставяне – пожарите над Илинденци унищожиха над 1 милион дървета. Според уеб страницата „ Гората.бг “, за интервала 2010–2018 година в България са изгорели над 50 милиона дървета. Оттогава до момента евентуално са най-малко още толкоз – към 100 милиона, поради покачвания интензитет на пожарите през последните години.
Пожарите нанасят големи вреди върху горите в страната. Вредите от тези умишлени или небрежни дейности върху природата са в пъти по-големи от последствията на целенасочената човешка активност. Дори да се съберат всички вложения от 1990 година насам, те не могат да доведат до изсичането на 100 милиона дървета – колкото са унищожени единствено за 10 години от пожарите.
Конкретно за случая с втората кабина в Пирин поражда въпросът: толкоз ли е ужасно за природата, в случай че в полза на туристите, скиорите и всички, които обичат планината, се позволи построяването ѝ, с цел да няма опашки и очакване с часове? Още повече, че международна процедура е в планините да се построяват просеки за лифтове, които в това време служат и за противопожарни просеки.
Защо институциите в страната – в лицето на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на туризма – от години бездействат и се вършат, че казусът с построяването на лифтове, влекове и спортна инфраструктура в българските планини не може да се реши? Може – само че това изисква воля, предвидливост и отговорност.
Защо, макар че е потвърдено, че зелените Неправителствени организации постоянно работят в услуга на непознати политически и лобистки ползи, страната продължава да се преценява с тях? Защо заради тежките и бюрократични екологични процедури и произлизащата липса на вложения планинските общини в България са измежду най-бедните райони в Европа, до момента в който алпийските са измежду най-богатите?
Защо страната ни, макар прелестните условия за зимен туризъм, изостава от страни като Северна Македония, Косово, Сърбия, Румъния, Турция и даже Гърция? Да не приказваме за алпийските страни. А най-страшният образец за безучастие е разрухата на Витоша.
На този декор построяването на нови лифтове и писти наподобява незначително като влияние върху природата. Ако успеем да опазим горите в Пирин, Рила, Стара планина и Родопите от пожари, всяка година бихме могли да строим по два курорта като Банско, Пампорово или Боровец, без това да оставя негативен отпечатък върху околната среда.
Това са обстоятелствата.
Поради човешка немарливост или друга причина пожарът край село Илинденци, в полите на Национален парк „ Пирин “, изпепели 47 000 декара гори. Това е тъкмо 47 пъти повече от територията, на която са ситуирани всички лифтове и влекове, в това число кабинковата линия в ски зона Банско. Цялата инфраструктура и лифтови уреди, обслужващи туристите и скиорите в курорта, заемат към 1000 декара.
Повече от две десетилетия зелените неправителствени организации (НПО) и техните деятели саботират построяването на втора кабина в Банско. Основният аргумент на еколозите е, че ще се изсичат гори и това ще навреди на „ Пирин “ като обект на ЮНЕСКО. Проектът за втората кабина планува тя да е дълга 6 километра, от които 1,5 км минават през безлесни територии. Общо трасето заема 54 декара, а за построяването му би трябвало да бъдат отстранени към 2000 дървета.
За съпоставяне – пожарите над Илинденци унищожиха над 1 милион дървета. Според уеб страницата „ Гората.бг “, за интервала 2010–2018 година в България са изгорели над 50 милиона дървета. Оттогава до момента евентуално са най-малко още толкоз – към 100 милиона, поради покачвания интензитет на пожарите през последните години.
Пожарите нанасят големи вреди върху горите в страната. Вредите от тези умишлени или небрежни дейности върху природата са в пъти по-големи от последствията на целенасочената човешка активност. Дори да се съберат всички вложения от 1990 година насам, те не могат да доведат до изсичането на 100 милиона дървета – колкото са унищожени единствено за 10 години от пожарите.
Конкретно за случая с втората кабина в Пирин поражда въпросът: толкоз ли е ужасно за природата, в случай че в полза на туристите, скиорите и всички, които обичат планината, се позволи построяването ѝ, с цел да няма опашки и очакване с часове? Още повече, че международна процедура е в планините да се построяват просеки за лифтове, които в това време служат и за противопожарни просеки.
Защо институциите в страната – в лицето на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на туризма – от години бездействат и се вършат, че казусът с построяването на лифтове, влекове и спортна инфраструктура в българските планини не може да се реши? Може – само че това изисква воля, предвидливост и отговорност.
Защо, макар че е потвърдено, че зелените Неправителствени организации постоянно работят в услуга на непознати политически и лобистки ползи, страната продължава да се преценява с тях? Защо заради тежките и бюрократични екологични процедури и произлизащата липса на вложения планинските общини в България са измежду най-бедните райони в Европа, до момента в който алпийските са измежду най-богатите?
Защо страната ни, макар прелестните условия за зимен туризъм, изостава от страни като Северна Македония, Косово, Сърбия, Румъния, Турция и даже Гърция? Да не приказваме за алпийските страни. А най-страшният образец за безучастие е разрухата на Витоша.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ