В пиесата са преплетени личните истории на осъденитеВ последните дни

В пиесата са преплетени персоналните истории на наказаните


В последните дни на отиващата си 2017 година Драматичният спектакъл в Монтана замръкна обкръжен от униформени, а близо до входа му дебнеше патрулка на Министерство на вътрешните работи.
Актьорът Любен Кънев в ролята си на офицер от Министерство на вътрешните работи в сериала “Под прикритие ”
Стълпотворението от пазители на реда не бе поради посещение на депутати, министри или други ВИП персони, а заради група пандизчии, превзели не с щурм, а напряко с щурм сцената на театъра. За пръв път обаче наказаните младежи не бяха герои на криминалните хроники, а на пиеса –и то за техния живот. Девет момчета от единствения в България затвор за малолетни в Бойчиновци изнесоха в Монтана представлението “Забравените ”, създадено особено за тях от артиста Любен Кънев.

“Инициативата ми е един учебен план в Поправителния дом в Бойчиновци. Целта ми е да спомагам за адаптирането в обществото ни на попадналите зад решетките младежи. Пиесата демонстрира положителното в тези момчета, с цел да го видят първо те, а след това и публиката и да им подадем ръка! ”, споделя Кънев. Младият артист, прочут с изявите си на театралната сцена и  във филма   ”Под прикритие ”, за пръв път попаднал в пандиза в Бойчиновци преди две години, когато се готвел за ролята на пандизчия в личната си пиеса “Аквариумни хора ”. И останал покъртен – не от изискванията за живот там, които не са по-различни от всяко общежитие у нас, а от орисите на заключените момчетата – някои още деца, множеството израсли без майчина милувка, забравени от близки, загърбени от обществото. “Тези момчета имат потребност от схващане и топлина. Докато живях близо месец в Поправителния дом, се сближих с тях и те сами желаеха да се върна и да създадем нещо дружно. Така се роди постановката “Забравените ”, споделя екранното “ ченге под прикритие ”.
Сцена от постановката “Забравените ”
В пиесата са преплетени персоналните истории на момчетата, наказани най-често за обири, само че и за тежки закононарушения, в това число лишаване на човешки живот. Всеки от пандизчиите споделя от сцената своята история и парче по парче от разрушените им ориси се ражда постановката “Забравените ”. Спектакълът стартира със съня на 15 годишният Шуки – Шукрадин Асенов от Никопол, бранш по интернати и трудововъзпитателни учебни заведения, крал пари и движимости и най-после попаднал в пандиза за година и пет месеца. Шуки в никакъв случай не е имал същинско детство и играчки и сънува, че играе с марионетки, които имат лицата на приятелите му от Поправителния дом – Ахмет, Асен, Стефан, Марсел, Мартин… Той ги подрежда и върти както си желае, трансформира ги в неми скулптури и в действителни хора. А когато оживеят, всеки от тях се обажда по телефона на майка, татко или брат, с цел да им каже, че скоро излиза на независимост и че ги обича. Дума, която малко на брой от момчетата в килиите в Бойчиновци са чували и казвали в живота си.

Репетициите траяли много дни – от заран до вечер, до момента в който момчетата запаметят репликите си и се трансфорат в колектив. Но повторенията не ги изтормозили – с изключение на, че им посочил непознатия свят на изкуството, Любен Кънев ги учил да се движат, да дишат и мечтаят. Пък и всеки два дни в репетиции им се броели за три от присъдата и по този начин свободата се приближавала от ден на ден. Цялата палитра от мечти, трупани в живота на младежите по улици и бордеи и в опасания с телени мрежи Поправителен дом сякаш са събрани в изповедта от сцената на 17 годишния Мухамед – Мухи – момче с дяволити, чак лукави искри в погледа, което с всяка дума и жест желае да бъде център на внимание. Мухи мечтае да отглежда пчели, само че за това трябват пари, каквито в никакъв случай не е имал. Затова се надява да откри злато, с което да си купи кошери,бизнесът му да се разрасне, да завоюва доста и да си купи остров. А след това да открие момиче, което ще го обича и да основат семейство и деца. “Тази режисура – от построяването, през подготовките до изиграваното й на сцената търсеше светлото в тези момчета. Мисля, че самите те го откриха в себе си! ”, споделя Любен  Кънев.
Затворът за малолетни в Бойчиновци.
Чули към този момент овациите на публиката и срещнали за пръв път утвърждението в очите на хората, част от момчетата споделят,че желаят да се занимават с потребни за себе си и другите неща, когато излязат на независимост. А неколцина даже декларират, че желаят да станат артисти. “За това се желае доста труд и гений, само че няма невъзможни неща. Ще оказвам помощ на всеки, който желае! ”, окуражава ги Кънев. И ги светва,че даже един Робърт де Ниро е имал доста тежки проблеми в живота, само че ги е преодолял, въпреки че малко на брой от новоизлюпените артисти знаят кой е Де Ниро.   ”Тези деца са направили закононарушения, това е несъмнено, само че тези неточности не трябва да ги дефинират като нарушители за цялостен живот. Всеки от нас може да сгреши и да попадне на тяхното място. Смятам че човек намерил душевното си равновесие, осъзнал грешката си и изискал амнистия, има право да продължи напред и да бъде подсилен! ”, декларира артистът. Доказателството за смяната в момчетата от пандиза е и фактът, че те сами поискали парите от представлението им в театъра на Монтана да отидат за благотворителна идея. Събраните от билети над 300 лв. ще бъдат дарени за лекуването на болно дете. “Инициативата на Любен Кънев е доста добра и даде чудесни резултати. Освен, че момчетата се забавляваха, те открита един нов за тях свят. Надявам се да продължи с общата ни работа! ”, съобщи шефът на пандиза в Бойчиновци Светослав Пенов.

Момчетата и техния режисьор и другар, който те с почитание назовават “Бате Любо ”, също считат да не стопират креативната си активност. “Планирам да изиграем спектакъла и на други подиуми в страната и в София, може би и в Народния спектакъл. Ще беседвам с Министерството на правораздаването да представим постановката си и в другите затвори в България! ”, споделя Кънев.