В Пето районно управление (РУ) на столичната полиция още тече

В Пето районно ръководство (РУ) на столичната полиция още тече инспекция около убийството на психолога Иван Владимиров-Нав. Тъжната констатация е, че ситуацията наподобява на поговорката " След дъжд - качулка ". Иван Владимиров-Нав беше убит от съседа си, който е някогашен служител на реда Румен Тонев след дългогодишна съседска омраза.

 

Месеци преди този момент Владимиров обществено описа за множеството подавани сигнали против Тонев и обществено предсказа, че е вероятен съдбовен край. Сигналите са подавани в Пето районно управление (на МВР), а в този момент началникът на районното подреди инспекция, при която чиновници на Пето да ревизират дали инцидентно в не е бездействано по тях. Парадокс след абсурд. Куриоз след куриоз, в които за жалост то млади, възпитани и образовани хора си отиват по толкоз безразсъден и възмутителен метод .

 

, че подозренията към безпристрастността на такава процедура мъчно могат да бъдат разсеяни, само че по-притеснителното е, че не става дума за случаен случай, а за всеобща процедура. Полицията се саморазследва за полицейско принуждение, тя проверява и изказванията на личните си чиновници, че са станали жертва на похищения. Практиката демонстрира, че тези каузи постоянно се преплитат – когато арестуван се оплаче, че е обичай, служителите на реда декларират, че са били обиждани и атакувани от него и противоположното.

 

Наскоро е изработен пробив в това отношение и той си заслужава да бъде разказан, с цел да се постави завършек на практиката „ Пето да проверява дали бият в Пето “.

 

Оплаквания за обиди и пердах и две каузи все в Пето

 

По проблема, по който беше изработен този пробив, занапред ще стартира дело за безчинство в Софийския областен съд (СРС), само че преди този момент то е минало малко по-дълъг път.

Става дума за случай от март 2021 година, когато съгласно обвиняването двама служители на реда патрулирали с кола в ж.к. „ Сухата река “ и като минавали около квартално заведение чули крясъци към тях: „ Абе я се върнете, ушеви, простаци, тъпанари “. Полицаите подминали постепенно заведението, само че не видели кой е изрекъл думите към тях и се върнали, като пред заведението забелязали трима мъже, които изглеждали очевидно пияни. Поискали им документите за инспекция, само че те споделили, че не ги носят и почнали да се държат демонстративно вулгарно и да ги псуват.

 

Един от тях даже споделил на униформените, че имат една минута, с цел да си тръгнат, само че по-късно извикал сина си, с цел да му донесе документите. След това мъжът почнал да упреква служителите на реда, че го злепоставят пред сина му и траял да ги наскърбява. Тогава двамата униформени решили да му сложат белезници и да го задържат, при което почнала битка, а в нея се намесили и другите двама мъже от компанията. Накрая и тримата били арестувани след идване на полицейско подкрепление.

 

Един от арестуваните обаче твърди, че е бил пребит от служителите на реда в патрулката и по-късно в районното ръководство, а униформените „ скалъпили историята “ с хулиганството, с цел да го сплашат и да отдръпна обвиняванията си към тях. Още на идващия ден след ареста той е бил освободен и е освидетелстван от доктор. В удостоверението се показва, че мъжът е с изчезнал зъб и има хематоми, охлузвания по главата и кръвонасядания. Според заключението на лекаря уврежданията са получени от твърди тъпи предмети и може да са резултат от побой, както твърди потърпевшият.

 

Въпреки че потърпевшите от закононарушението са служители на реда от Пето районно ръководство, а един от обвинените твърди, че те пък са му нанесли побой, делото за хулиганството е поверено на проверяващи от Пето районно ръководство.

 

По сигнала на арестувания, че служителите на реда са го били, прокуратурата на две инстанции приема, че това не се е случило, като показва, че такива са изказванията единствено на тримата обвинени. Останалите разпитани са самите служители на реда и очевидка от заведението, която следила задържането и отричала да е упражнено принуждение. Според изказванието на мъжа обаче той е бил обичай в полицейската кола, а по-късно и в районното и е разумно дамата да не е видяла нищо.

 

Същият обвинен е отправил искане и за отказ на проверяващите служители на реда от Пето районно ръководство, само че прокуратурата го е отхвърлила. В постановлението се споделя, че от обстоятелството, че против служителите на реда от 5 районно управление (на МВР) са били осъществени хулиганските дейности, не можело да се презумира съображение за отказ на проверяващите от 5 районно управление (на МВР) заради тяхната преднамереност.

 

Така делото влиза в СРС, който отхвърля настояванията на отбраната за преустановяване, като приема, че подозренията към безпристрастното водене на следствието може да бъдат преодолени в правосъдната фаза, защото съдът може да повтори процесуалноследствени дейности, а други да не вземе поради, в случай че са осъществени в несъгласие с Наказателно-процесуален кодекс.

 

Указанията на градския съд и реакцията на прокуратурата

 

Определението е атакувано в Софийския градски съд (СГС), който го анулира и приключва делото, като го връща на прокуратурата с ясни инструкции да води проверяващите от 5 районно управление (на МВР) и да обезпечи без значение следствие (пълния текст на определението на Софийски градски съд виж тук).

 

Съдебният състав с ръководител и докладчик Мирослава Тодорова и членове Христинка Колева и Иво Хинов акцентира, че изказванията на обвинения, че е бил обичай от служителите на реда, не могат да бъдат преценени изначално като голословни, тъй като навреме е бил освидетелстван, а заключението на лекаря е, че пострадванията му може да са резултат от полицейско принуждение.

 

„ Изтъкнатите условия основават подозрения в обективността на органите по следствие, тъй като в случай че институционално те са се сложили в положение на нарушаване във връзка с следствия жител, обосновано е оспорена и способността им да бъдат безпристрастни по определяне на обстоятелствата, защото събирането на доказателства, опровергаващи обвиняването, биха злепоставили самото полицейско ръководство “, написа градският съд.

 

Той отбелязва, че изказванията за полицейско принуждение също е трябвало да бъдат обект на самостоятелна инспекция, с цел да не бъде позволено нарушаване на съществени човешки права, за които Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) е открил систематичен проблем в България.

 

Съдът цитира и неоправдателното решение “Костадинов против България ” (пълния му текст виж тук), по което съдът в Страсбург установи липса на гаранции за обективност на следствието на полицейско принуждение, защото практиката е то да се разпорежда на полицията. Европейски съд по правата на човека приема, че тя не може да се преглежда като задоволително самостоятелна от позиция на униформените, чието държание е било предмет на следствие.

 

„ Процесният случай, прегледан в светлината на изтъкнатото наказание на българската страна за несъответстваща реакция на сигнал за полицейско принуждение, която сама по себе си съставлява нарушаване на главното човешко право по член 3 Европейска конвенция за правата на човека, демонстрира, че за органите на следствието от 5 РУ-СДВР са съществували учредения за отказ по член 29, алинея 2 Наказателно-процесуален кодекс, с цел да бъдат изключени всевъзможни подозрения в справедливостта на наказателния развой във връзка с подс. К. за обвиняването, инкриминиращо негови дейности против полицейски чиновници от 5 РУ-СДВР “, декларира Софийски градски съд.

 

И акцентира, че обективното следствие на изказванията на подсъдимия за осъществено против него закононарушение, както и обективното следствие на изказванията, че той е направил закононарушение, ориентирано против полицейски чиновници, са и единствената ефикасна форма на отбрана на полицейската известност при положение на неоснователни обвинявания.

 

В определението си той показва още, че прокуратурата е подценила недоволствата на подсъдимия за полицейско принуждение и по този начин е позволила следствието да се води от служители на реда, чиято безпристрастност е обосновано оспорена, а това лимитира и правата на подсъдимия и неговата отбрана.

 

В умозаключение градският съд отхвърля и тезата на районния съд, че дейностите по следствието могат да бъдат повторени или изключени, в случай че са осъществени от незапознат орган.

 

„ Съгласно член 191 Наказателно-процесуален кодекс по делата от общ темперамент наложително се организира досъдебно произвеждане, което безспорно значи, че в случай че досъдебното произвеждане е негодно, липсва съображение за започване на правосъдната фаза на наказателния развой “, се споделя в окончателното определение на Софийски градски съд.

 

С него правосъдното произвеждане е прекъснато „ с връщане на делото на прокурора, за който поражда задължението да извърши съответното процесуално деяние, осигуряващо неутрален и самостоятелен орган по следствието, посредством отклоняване на проверяващите органи при 5 РУ-СДВР “.

 

„ След като делото е върнато на СРП, прокурор Кирил Въжаров неотложно е изпратил искане до Софийската градска прокуратура с оглед осъществяване на обективно следствие и според напътствията на съда, следствието по случая да бъде извършено от следовател при Следствен отдел към окръжна прокуратура – СГП, няколко дни по-късно следствието е поето и извършено от следовател„, оповестиха за „ Лекс “ от държавното обвиняване.

 

Т.е. освен 5 районно управление (на МВР) е отведено от случая, каквото е експлицитното напътствие на съда, само че и следствието е предоставено на орган отвън системата на Министерство на вътрешните работи, с цел да няма подозрения за безпристрастното му осъществяване.

 

Този пробив дава вяра, че методът на Софийски градски съд и СРП може да стартира да са ползва изначално по делата, в които са забъркани служители на реда. Остава ни да се надяваме, че най-сетне ще стартира зачитането и спазването на закона, с цел да може да живеем умерено в естествена и почтена страна.