В петък стават точно 60 години от избухването на т.нар.

В петък стават тъкмо 60 години от експлоадирането на така наречен Карибска рецесия, изправила планетата за първи път на ръба на нуклеарна (и Трета световна) война на 14 октомври 1962 година Лично почувствах плашещата тръпка от надвисналата заплаха, когато през октомври, само че на 2015 година, се озовах в парка на хаванския хотел Насионал – тогавашната цитадела на кубинската столица над океана, където има освен галерия навън на фотоси от това време, само че и откъдето се влиза в музея на злокобното събитие – тогавашните подземни траншеи, прокопани за защита на Острова на свободата.



Дамата, която води екскурзиите из хотела – от жилището на именития мафиот Лъки Лучано, обвързван със стаята на не по-малко именития артист и артист Франк Синтра – точно той прави Холивуд културно-масовия отдел на Демократическата партия и Кенеди – президент (именно в неговия мандат е Карибската криза), през бара, където Чърчил се е научил да пуши пури и са му станали запазена марка и до въпросните окопи, където самата тя е била една от защитничките.



Винаги разказите от първо лице на директни участници в нещо историческо са доста по-вълнуващи от сухите летописи, тъй че персоналните мемоари на непокътнатата, макар годините си горда дама бяха в действителност потапящи в оня свят на Студената война, който през 2015 година, макар анексирането на Крим от Русия година по-рано, ми беше комплицирано да си показва, че може още веднъж да стане действителност.