Легендата на босненския футбол Звездан Мисимович пред „Труд“: В училище винаги играех Стоичков
В петък националният тим започва годината с контрола против Босна и Херцеговина. С отбора в Разград евентуално ще дойде Звездан Мисимович, консултант на управлението на футболната федерация в страната.
Плеймейкърът е една от най-големите митове в историята на Босна. Изигра 83 мача с 25 гола. Отказа се незабавно след Мондиал 2014, на който тимът сензационно се класира. Преди това бе част от още едно футболно знамение – първата и единствена в историята купа на „ Волфсбург “ в Бундеслигата.
Преди контролата с България Мисимович даде извънредно изявление за „ Труд “.
– Г-н Мисимович, босненският футбол направи огромен скок. Как го постигнахте?
– Еуфорията след класирането ни за мондиала в Бразилия беше неописуема. Два пъти преди този момент се провалихме в плейофите против Португалия. Не ни се получи и разочарованието беше огромно. Въпреки това доста млади момчета се възпламениха по футбола. И даже стават от ден на ден.
– Какво значи за вас и за вашата страна да участвате на финали на международно?
– Нашата страна е независима относително от рано и по тази причина триумфът подвигна националната ни горделивост. Всички единствено за футбол говореха. Босна и Херцеговина е дребна страна. Само 3,5 милиона души сме. Но всеки един от нас завоюва от класирането ни за мондиала.
– Имахте шанса да играете против Аржентина и Лео Меси навръх „ Маракана “. Как се чувствахте на терена?
– Това е може би най-хубавият мач в цялата ми кариера. За първи път Босна беше на международно. И първият мач тъкмо против Аржентина на именитата „ Маракана “. Какво повече човек може да изиска?
– Разтреперихте ли се?
– Мисля, че съумях да запазя хладнокръвие. Ще ви излъжа, в случай че кажа, че не съм бил нервозен. В интерес на истината ужасно доста се радвах на всяка минута от мача.
– Можеше ли вашият тим да реализира освен това от просто присъединяване в групите на международното състезание?
– Можеше и по какъв начин не! Срещу Нигерия загубихме извънредно нещастно. Вкарахме постоянен гол за 1:0, само че ни го анулираха поради засада. Ако съдийското решение беше вярно, щяхме да излезем от групата.
– Помните ли по какъв начин ви посрещнаха почитателите в Сараево, когато пристигнахте от Бразилия?
– Искам да ви кажа, че почитателите в Босна и Херцеговина са извънредно пламенни. Те поддържат тима си до последния мирис. В дословния смисъл са 12-ият човек на стадиона. Не помня какъв брой бяха на летището. Хиляди…
– На второ място сте по мачове в националния тим на Босна и Херцеговина. Имате 83 дуела, в които сте вкарал 25 гола. Как приемате тази статистика?
– Разбира се, че е доста хубаво да си заслужил толкоз пъти да си национал на родината си. Можех и още да поиграя. Но взех решение, че след международното състезание е най-хубавият миг да кажа „ Стоп “.
– Преди да станете национал на Босна и Херцеговина, сте играл за юношеския тим на някогашна Югославия. Има ли омраза сред футболистите от разпадналата се страна?
– Не, никога. Вие, медиите, обичате прекомерно доста да вдигате октавите по тази тематика. Всички играчи се разбираме чудесно, в огромни европейски тимове сме дружно.
– Но не може да отречете, че сред почитателите има ненавист.
– Има. Но за какво не погледнете европейските шампионати по баскетбол? И там се срещат тимове от някогашна Югославия, само че не се случва нищо ужасно на трибуните. Винаги на стадиона се намират и някои хулигани, само че като цяло не са сериозен проблем.
– Има ли късмет войната да бъде забравена?
– Трябва да бъде забравена. Трябва да гледаме в бъдещето, а не към случилото се в предишното. Само по този начин може да се не помни неприятното.
– Вие сте босненец, а вашата брачна половинка е от Македония. Имало ли е проблем с това?
– Аз съм роден в Мюнхен. Моите родители са босненци, само че са християни. Винаги съм обичал и уважавал корените си. Но най-вече съм обвързван с Германия и Мюнхен.
– Защо се скарахте с треньора Чиро Блажевич? Хърватин, който водеше националния тим на Босна.
– Блажевич ме упрекна, че съм продал мач. Опита да убеди хората, че не желая Босна да се класира. Това бяха страхотни нелепости. Обявих, че няма по какъв начин да играя за тим, на който треньор е Блажевич. Става въпрос за плейофа против Португалия.
– Вярно ли е, че Хасан Салихамиджич ви е предиздвикал да играете за националния тим на Босна и Херцеговина?
– Да, аз се развих в академията на „ Байерн “. След това стигнах до първия тим. Хасан пристигна при мен и ме попита дали не бих играл за националния отбор на Босна. И взех вярното решение.
– Какво е да израснеш в „ Байерн “?
– Това е моят роден тим. Там се научих да играя футбол. Завинаги ще остана прочувствено обвързван с „ Байерн “. Изискванията там са големи. Ули Хьонес ми предложи първи контракт и това бе сбъдната фантазия. Като млад футболист за мен най-важното беше постоянно да играя. В „ Байерн “ нямах такава опция. На моята позиция играеха футболисти като Михаел Балак, Себастиян Дайслер, Мемет Шол… И трябваше да направя идната крачка в кариерата си.
– И станахте първенец с „ Волфсбург “.
– Бих го сравнил с класирането на Босна за финалите на международното състезание. Това беше първата купа в историята на „ Волфсбург “. Завинаги нашите имена ще останат записани в историята. Беше полуда. Участвал съм в две чудеса.
– „ Волфсбург “ беше пред изпадане, само че пристигна Феликс Магат за треньор и станахте първенци. Какъв човек е той? Чували сме, че е доста непоколебим с играчите.
– Медиите описват какъв брой корав треньор е. Просто желае всеки да натиска газта до край и до последния миг. Винаги е доста обективен в решенията си. С доста тимове Магат е печелил трофеи. Фактите приказват най-добре.
– През шампионския сезон направихте 20 асистенции. Знаете ли кой съумя да ви усъвършенства върха?
– Кевин де Бройне. Направи една повече.
– В „ Галатасарай “ нарекохте легендата Георге Хаджи и тогавашен треньор „ измамник “. Защо?
– Без никакви аргументи сподели, че съм осъден. Попитах го единствено „ Защо? “ После разбрах, че е желал да вземе нови футболисти. Но на мен той по този начин и не ми назова съответната причина. Щом не ми сподели истината. Какъв е?
– Знаете ли, че за 11 дни сте изиграл три мача на три разнообразни континента?
– Да. Започнах в Австралия, по-късно в Китай и приключих с националния тим в Аржентина. Първо игра крещу „ Сентрал Коуст “ в Австралия, само че не помня бе мачът в в китайското състезание.
– Накрая да ви попитаме какви мемоари имате от българския футбол?
– Започнах да виждам футбол през 90-те години. Познавам чудесно вашето златно потомство със Стоичков, Костадинов, Лечков, Михайлов… Големи футболисти. Христо Стоичков беше моят кумир. Когато играех в учебния двор, си избирах да бъда Стоичков. В момента знам, че футболът ви е в сложна обстановка. Няма повече футболисти като преди. Бих разгледал целия балкански регион като едно. Винаги сме имали доста огромни гении и съм сигурен, че скоро ще имате отново огромни имена.
– Играл ли сте против български противници?
– С националния тим един път играхме вкъщи в Босна и загубихме с 1:2.
– Един Джеко ли е най-големият футболист на Босна и Херцеговина за всички времена? Или може би Хасан Салихамиджич?
– Трудно е да се каже. Като качества би трябвало да избера Джеко. Но Салихамиджич завоюва Шампионската лига с „ Байерн “. А Един още не е. Но може би ще успее.
Плеймейкърът е една от най-големите митове в историята на Босна. Изигра 83 мача с 25 гола. Отказа се незабавно след Мондиал 2014, на който тимът сензационно се класира. Преди това бе част от още едно футболно знамение – първата и единствена в историята купа на „ Волфсбург “ в Бундеслигата.
Преди контролата с България Мисимович даде извънредно изявление за „ Труд “.
– Г-н Мисимович, босненският футбол направи огромен скок. Как го постигнахте?
– Еуфорията след класирането ни за мондиала в Бразилия беше неописуема. Два пъти преди този момент се провалихме в плейофите против Португалия. Не ни се получи и разочарованието беше огромно. Въпреки това доста млади момчета се възпламениха по футбола. И даже стават от ден на ден.
– Какво значи за вас и за вашата страна да участвате на финали на международно?
– Нашата страна е независима относително от рано и по тази причина триумфът подвигна националната ни горделивост. Всички единствено за футбол говореха. Босна и Херцеговина е дребна страна. Само 3,5 милиона души сме. Но всеки един от нас завоюва от класирането ни за мондиала.
– Имахте шанса да играете против Аржентина и Лео Меси навръх „ Маракана “. Как се чувствахте на терена?
– Това е може би най-хубавият мач в цялата ми кариера. За първи път Босна беше на международно. И първият мач тъкмо против Аржентина на именитата „ Маракана “. Какво повече човек може да изиска?
– Разтреперихте ли се?
– Мисля, че съумях да запазя хладнокръвие. Ще ви излъжа, в случай че кажа, че не съм бил нервозен. В интерес на истината ужасно доста се радвах на всяка минута от мача.
– Можеше ли вашият тим да реализира освен това от просто присъединяване в групите на международното състезание?
– Можеше и по какъв начин не! Срещу Нигерия загубихме извънредно нещастно. Вкарахме постоянен гол за 1:0, само че ни го анулираха поради засада. Ако съдийското решение беше вярно, щяхме да излезем от групата.
– Помните ли по какъв начин ви посрещнаха почитателите в Сараево, когато пристигнахте от Бразилия?
– Искам да ви кажа, че почитателите в Босна и Херцеговина са извънредно пламенни. Те поддържат тима си до последния мирис. В дословния смисъл са 12-ият човек на стадиона. Не помня какъв брой бяха на летището. Хиляди…
– На второ място сте по мачове в националния тим на Босна и Херцеговина. Имате 83 дуела, в които сте вкарал 25 гола. Как приемате тази статистика?
– Разбира се, че е доста хубаво да си заслужил толкоз пъти да си национал на родината си. Можех и още да поиграя. Но взех решение, че след международното състезание е най-хубавият миг да кажа „ Стоп “.
– Преди да станете национал на Босна и Херцеговина, сте играл за юношеския тим на някогашна Югославия. Има ли омраза сред футболистите от разпадналата се страна?
– Не, никога. Вие, медиите, обичате прекомерно доста да вдигате октавите по тази тематика. Всички играчи се разбираме чудесно, в огромни европейски тимове сме дружно.
– Но не може да отречете, че сред почитателите има ненавист.
– Има. Но за какво не погледнете европейските шампионати по баскетбол? И там се срещат тимове от някогашна Югославия, само че не се случва нищо ужасно на трибуните. Винаги на стадиона се намират и някои хулигани, само че като цяло не са сериозен проблем.
– Има ли късмет войната да бъде забравена?
– Трябва да бъде забравена. Трябва да гледаме в бъдещето, а не към случилото се в предишното. Само по този начин може да се не помни неприятното.
– Вие сте босненец, а вашата брачна половинка е от Македония. Имало ли е проблем с това?
– Аз съм роден в Мюнхен. Моите родители са босненци, само че са християни. Винаги съм обичал и уважавал корените си. Но най-вече съм обвързван с Германия и Мюнхен.
– Защо се скарахте с треньора Чиро Блажевич? Хърватин, който водеше националния тим на Босна.
– Блажевич ме упрекна, че съм продал мач. Опита да убеди хората, че не желая Босна да се класира. Това бяха страхотни нелепости. Обявих, че няма по какъв начин да играя за тим, на който треньор е Блажевич. Става въпрос за плейофа против Португалия.
– Вярно ли е, че Хасан Салихамиджич ви е предиздвикал да играете за националния тим на Босна и Херцеговина?
– Да, аз се развих в академията на „ Байерн “. След това стигнах до първия тим. Хасан пристигна при мен и ме попита дали не бих играл за националния отбор на Босна. И взех вярното решение.
– Какво е да израснеш в „ Байерн “?
– Това е моят роден тим. Там се научих да играя футбол. Завинаги ще остана прочувствено обвързван с „ Байерн “. Изискванията там са големи. Ули Хьонес ми предложи първи контракт и това бе сбъдната фантазия. Като млад футболист за мен най-важното беше постоянно да играя. В „ Байерн “ нямах такава опция. На моята позиция играеха футболисти като Михаел Балак, Себастиян Дайслер, Мемет Шол… И трябваше да направя идната крачка в кариерата си.
– И станахте първенец с „ Волфсбург “.
– Бих го сравнил с класирането на Босна за финалите на международното състезание. Това беше първата купа в историята на „ Волфсбург “. Завинаги нашите имена ще останат записани в историята. Беше полуда. Участвал съм в две чудеса.
– „ Волфсбург “ беше пред изпадане, само че пристигна Феликс Магат за треньор и станахте първенци. Какъв човек е той? Чували сме, че е доста непоколебим с играчите.
– Медиите описват какъв брой корав треньор е. Просто желае всеки да натиска газта до край и до последния миг. Винаги е доста обективен в решенията си. С доста тимове Магат е печелил трофеи. Фактите приказват най-добре.
– През шампионския сезон направихте 20 асистенции. Знаете ли кой съумя да ви усъвършенства върха?
– Кевин де Бройне. Направи една повече.
– В „ Галатасарай “ нарекохте легендата Георге Хаджи и тогавашен треньор „ измамник “. Защо?
– Без никакви аргументи сподели, че съм осъден. Попитах го единствено „ Защо? “ После разбрах, че е желал да вземе нови футболисти. Но на мен той по този начин и не ми назова съответната причина. Щом не ми сподели истината. Какъв е?
– Знаете ли, че за 11 дни сте изиграл три мача на три разнообразни континента?
– Да. Започнах в Австралия, по-късно в Китай и приключих с националния тим в Аржентина. Първо игра крещу „ Сентрал Коуст “ в Австралия, само че не помня бе мачът в в китайското състезание.
– Накрая да ви попитаме какви мемоари имате от българския футбол?
– Започнах да виждам футбол през 90-те години. Познавам чудесно вашето златно потомство със Стоичков, Костадинов, Лечков, Михайлов… Големи футболисти. Христо Стоичков беше моят кумир. Когато играех в учебния двор, си избирах да бъда Стоичков. В момента знам, че футболът ви е в сложна обстановка. Няма повече футболисти като преди. Бих разгледал целия балкански регион като едно. Винаги сме имали доста огромни гении и съм сигурен, че скоро ще имате отново огромни имена.
– Играл ли сте против български противници?
– С националния тим един път играхме вкъщи в Босна и загубихме с 1:2.
– Един Джеко ли е най-големият футболист на Босна и Херцеговина за всички времена? Или може би Хасан Салихамиджич?
– Трудно е да се каже. Като качества би трябвало да избера Джеко. Но Салихамиджич завоюва Шампионската лига с „ Байерн “. А Един още не е. Но може би ще успее.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ