В петък чилийците се събудиха с историческо споразумение, задаващо правилата

В петък чилийците се разсъниха с историческо съглашение, задаващо разпоредбите за разработване на нова конституция. То бе подписано от депутатите и водачите на съвсем всички политически фракции. За първи път в историята на страната всички жители ще имат глас в този развой.

Двустраничният текст на съглашението, контрактуван в залите на Националния конгрес в Сантяго и носещ заглавието "Споразумение за обществен мир и нова конституция ", е дребна, само че въпреки всичко забележителна стъпка към изработването на нов главен закон. Конституцията, в случай че бъде утвърдена от популацията, ще размени тази от 1980 година, наложена от военната тирания на военачалник Аугусто Пиночет.

Съгласно постигнатото съглашение чилийците ще гласоподават през април на референдум с два въпроса: в първия в прав текст се пита следното: желаете ли нова конституция? Във втория гласоподавателите ще бъдат запитани дали Конституционното заседание, което ще създаде новата конституция, да бъде единствено от жители или "смесено ", т.е. от жители и от депутати от Националния конгрес.

Президентът на Чили осъди полицейското принуждение против стачкуващите

Ако първият въпрос мине, без значение какво ще решат чилийците по втория, през октомври 2020 година ще има директни избори за цивилен представители в Конституционното заседание. То от своя страна (без значение дали в него ще има депутати от Националния конгреса) ще заседава девет месеца, с допустимо тримесечно удължение на този период, с цел да създаде новата конституция. За приемането на всеки текст от нея ще е належащо квалифицирано болшинство от две трети. Тези, които ще изработят конституцията, на процедура ще напишат волята на народа на бял лист, тъй като няма да са обвързани с нищо от остарялата конституция.

След това готовият текст ще бъде одобрен или отритнат от жителите на референдум със наложително гласоподаване, който ще бъде създаден на дата, която следва да бъде оповестена по-нататък.
Има доста механически аспекти на процедурите, които чилийският Национален конгрес и гражданско общество би трябвало да изгладят, да вземем за пример за броя на депутатите в Конституционното заседание и за неговата представителност, в това число за наличието на коренното население. Всички тези елементи са от значимо значение, в случай че чилийците желаят конституция, която да пази правата на всички хора.

Но самият факт, че поемането по този път въобще стана допустимо, в това число с присъединяване на хора на изборни длъжности, които в миналото са подкрепяли Пиночет, е индикативен за изключителния миг, в който се намира Чили - изумително политическо признание на структурни претенции, които се отправяха от дълго време, без никой да вземе отношение по тях.

Само за месец Чили се трансформира от една от най-богатите и най-стабилни страни в Латинска Америка в страна на ръба на колапса, с институции и стопанска система, разтърсвани от митинги, военна реакция и нарушавания на човешките права, нямащи аналог във времената след връщането към демокрацията през 1990 година

Чилийският президент няма да подаде оставка макар рецесията

Трийсетгодишният либерален план в Чили наподобява виси на косъм. Социалните и политически безредици, които бяха повишаването на цената на билета за метрото в Сантяго, скоро по-късно прераснаха в неодобрение против вкорененото икономическо неравноправие и вписани в конституцията на Пиночет прекомерно пропазарни, неолиберални постановки. През последните 40 години бяха направени десетки промени в главния закон, само че в никакъв случай не е имало отвод от учредения на злоупотреби модел, който правеше богатите още по-богати, а ръководещата класа - още по-могъща. Всички останали бяха оставени да страдат - от несигурни пенсии, възходящ студентски дълг, нищожни заплати и неудовлетворителен достъп до опазване на здравето.
Всички тези проблеми може да бъдат решени от Конгреса, който заседаваше изключително единствено и единствено с цел да откри законодателни решения. Хората обаче не стопираха да желаят нещо по-значимо. На 25 октомври, когато над един милион чилийци излязоха по улиците на Сантяго, възгласът "това не са 30 песо, това са 30 години " стана един от най-популярните лозунги за промяна на режима, отиваща оттатък дребното повишаване на билета за метрото, от което потегли всичко.
Изправени пред слабото водачество от страна на президента Себастиан Пинера, който през първите дни на митингите вкара полицейски час и съобщи, че държавното управление му е "във война " с участниците в протестните шествия, демонстрациите, грабежите и насилието единствено се ускориха. Миналата седмица, на фона на все по-големите митинги, супермаркети, аптеки и витрини на магазини в цялата страна продължаваха да бъдат плячкосвани или палени, породиха се и опасения от криза и повишение на безработицата.

Нито едно от тези безпокойства няма да бъде успокоено от нова конституция - и не би трябвало - тъй като писаните конституции не са панацея, която взема решение проблемите. Един главен закон, начертаващ какво би трябвало да бъде бъдещето на Чили, разисквано и гласувано от самите чилийци, обаче може да е основа, върху която те да надграждат.

Вече се е вселил парламентарен дух. Както заяви Паскал Бонефой от "Ню Йорк таймс " предходната седмица, още преди съглашението да бъде реализирано в петък, общини, кметове и локални общности по своя самодейност свикаха хиляди локални събрания, с цел да вземат отношение по недоволството на хората и потребността от конституционна смяна. Междувременно социологическите изследвания демонстрират мощна поддръжка за нова конституция, а печатното издание на остарялата стана бестселър.
За чилийците една нова конституция ще бъде крайъгълен камък, който ще зададе пътя, по който да поемат.