Учени с три сценария за развитието на коронавируса у нас
В интервала от 5 март до 23 април тази година дейните случаи с в страната последователно ще се усилват, само че това ще зависи и от процеса на имунизацията. Това предвижда проф. Марусия Божкова от Факултета по математика и информатика на Софийския университет " Свети Климент Охридски ", представяйки математически модел за разпространяването на ковид, написа.
Според броя на новите случаи с COVID-19 има три сюжета за развиването на пандемията у нас - главен, скептичен и оптимистичен, които ще зависят от взетите превантивни ограничения, сподели проф. Божкова. За Великден има три вероятни сюжета и се върви нагоре, в случай че ограниченията се отхлабят, в случай че ограниченията са такива, каквито са в този момент, можем да чакаме нови случаи от 2000 до малко над 3000. Ако ограниченията се затегнат, само че и с резултата от имунизацията, която се прави сега, и която към този момент е направена, чакаме затихване, само че не и елиминация на този развой за момента, разяснява проф. Божкова.
![Няма да има стягане на ограниченията в Бургас]( "Няма да има стягане на ограниченията в Бургас")
Няма да има стягане на ограниченията в Бургас
Няма да има в допълнение стягане на противоепидемичните ограничения в Бургас. Това стана ясно след днешното съвещание на Общинския спешен...
Проф. Огнян Кунчев от Института по математика и информатика на Българска академия на науките показа модели на дълготрайни прогнози за развиването на пандемията от ковид в България - със и без имунизация. При математическия модел, без имунизацията и съгласно броя на случаите в интензивните отделения, оптимистичният сюжет е продължителността на епидемията да бъде до юни 2022 година, предвижда проф. Кунчев. Той разяснява, че без потреблението на ваксини няма да има по-скорошен завършек на пандемията, само че той няма да е и до 2024 година, а краят й " ще стане през май-юни 2022 година ".
Проф. Кунчев допусна, че у нас " до края на епидемията умрелите ще са до 57 000 души, или към 50 000 души ". Предполага, че до момента у нас към 1 милион души са " се срещнали " с ковид, а умрелите са почти 10 500, сподели ученият. Друг е сюжетът за развиването на пандемията от COVID-19 у нас при имунизацията на популацията, изясни проф. Огнян Кунчев. Той направи прогноза, че " в случай че предположим, че 120 000 души бъдат ваксинирани всеки месец, имаме 1100 интензивни отделения и вършим локдауни от към 20-30 дни, броят на умрелите ще е към 43 000, отново песимистична прогноза, само че цялото " нещо " ще приключи на 15 декември, в края на тази година ".
Тази хипотетична оценка за предстоящи умряли 43 000 души от ковид - измежду тях и към този момент умрелите 10 500, е най-лошата допустима, разяснява проф. Кунчев. Според него, в случай че се имунизират хората, които са уязвими, както и тези със съпътстващи болести, ще има по-малко умряли до края на пандемията - евентуално единствено 5000. Доц. Димитър Атанасов от Нов български университет показа математически модел за пандемията от ковид, който може да се ползва освен в България. Този модел е обвързван с броя на нерегистрираните инфектирани с COVID-19, които остават отвън формалните здравни статистики. " 45 % от евентуално инфектираните от ковид се откриват от нашата здравна система, а при започване на епидемията този % беше сред 23 и 32 %, или една четвърт от случаите бяха откривани ", разяснява доцент Атанасов.
Според броя на новите случаи с COVID-19 има три сюжета за развиването на пандемията у нас - главен, скептичен и оптимистичен, които ще зависят от взетите превантивни ограничения, сподели проф. Божкова. За Великден има три вероятни сюжета и се върви нагоре, в случай че ограниченията се отхлабят, в случай че ограниченията са такива, каквито са в този момент, можем да чакаме нови случаи от 2000 до малко над 3000. Ако ограниченията се затегнат, само че и с резултата от имунизацията, която се прави сега, и която към този момент е направена, чакаме затихване, само че не и елиминация на този развой за момента, разяснява проф. Божкова.
Няма да има в допълнение стягане на противоепидемичните ограничения в Бургас. Това стана ясно след днешното съвещание на Общинския спешен...
Проф. Огнян Кунчев от Института по математика и информатика на Българска академия на науките показа модели на дълготрайни прогнози за развиването на пандемията от ковид в България - със и без имунизация. При математическия модел, без имунизацията и съгласно броя на случаите в интензивните отделения, оптимистичният сюжет е продължителността на епидемията да бъде до юни 2022 година, предвижда проф. Кунчев. Той разяснява, че без потреблението на ваксини няма да има по-скорошен завършек на пандемията, само че той няма да е и до 2024 година, а краят й " ще стане през май-юни 2022 година ".
Проф. Кунчев допусна, че у нас " до края на епидемията умрелите ще са до 57 000 души, или към 50 000 души ". Предполага, че до момента у нас към 1 милион души са " се срещнали " с ковид, а умрелите са почти 10 500, сподели ученият. Друг е сюжетът за развиването на пандемията от COVID-19 у нас при имунизацията на популацията, изясни проф. Огнян Кунчев. Той направи прогноза, че " в случай че предположим, че 120 000 души бъдат ваксинирани всеки месец, имаме 1100 интензивни отделения и вършим локдауни от към 20-30 дни, броят на умрелите ще е към 43 000, отново песимистична прогноза, само че цялото " нещо " ще приключи на 15 декември, в края на тази година ".
Тази хипотетична оценка за предстоящи умряли 43 000 души от ковид - измежду тях и към този момент умрелите 10 500, е най-лошата допустима, разяснява проф. Кунчев. Според него, в случай че се имунизират хората, които са уязвими, както и тези със съпътстващи болести, ще има по-малко умряли до края на пандемията - евентуално единствено 5000. Доц. Димитър Атанасов от Нов български университет показа математически модел за пандемията от ковид, който може да се ползва освен в България. Този модел е обвързван с броя на нерегистрираните инфектирани с COVID-19, които остават отвън формалните здравни статистики. " 45 % от евентуално инфектираните от ковид се откриват от нашата здравна система, а при започване на епидемията този % беше сред 23 и 32 %, или една четвърт от случаите бяха откривани ", разяснява доцент Атанасов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ