При Виденовата криза: Два куршума повалят дарителя на Света ...
В интервала на най-тежката зърнена рецесия в България през 1996-1997 година стартира кървава поредност от произшествия с предприемачи, търгуващи с жито. Една от жертвите е Стойчо Стоев, един от проспериращите бизнесмени в Пловдив в средата на 90-те години.
Семейството на Стойчо Стоев е от Ямболско. Заминава за Канада, с цел да изкарва прехраната си, само че се връща през 1995 година. Идвайки си в България, цялото му семейство се мести в Пловдивско. Стоев е вдъхновен, в главата си има доста хрумвания за бизнес в родината, като желанието му е да вложи и умножи събраните при престоя му в чужбина пари.
Първоначално влага в оранжерии в Ръжево Конаре. След известно време пренасочва капиталите си в производството на пшеница в Добруджа. През лятото на 1996 година се взема решение да наеме 4000 декара ниви в житницата на България, както е прочут оня край. Мисли в вероятност и чертае проекти дълги години да развива търговия със зърно.
Стоев бил извънредно деятелен, лековерен и добродушен. Сърцето му било отворено за всички в потребност. Постоянно давал пари назаем на близки и познати, които едвам свързвали двата края. Бизнесът на Стоев бързо тръгнал нагоре и той просперирал. Успехът му обаче засегнал извънредно доста бизнес ползи и това му коствало живота.
На 19 март 1997 година вечерта 39-годишният Стоев се прибирал в дома си. Тогава къщата, в която живеел със фамилията си, била на ул. „ Жолио Кюри “, в центъра на Пловдив, на няколко крачки от дирекцията на полицията. Зърненият необут паркирал опела си, отворил багажника и взел подаръците, които носел за брачната половинка си Дора и 11-месечната им дъщеричка.
Преминал през двора и тъкмо в този миг бил застигнат от два патрона в главата. Изстрелите проехтяват от близката пресечка. Стоев се свлича на земята. Около окървавеното му тяло са разпилени и подаръците, които носел. Съпругата му изпада в смут. Бизнесменът умира на място, а убийците си плюят на петите. В колата на Стоев остават непокътнати 850 000 остарели лв., което зачертава версията за обир.
Убийците не са разкрити, а версиите за показното ликвидиране са най-различни. Най-убедително обаче звучи единствено една и тя е главната, по която работят проверяващите - наранени бизнес ползи.
В последна сметка Стоев не е съумял да ожъне. Бизнесменът не е бил заплашван, нямал е и нито стотинка задължения. Често се отбивал до Добруджа, с цел да наглежда земите си. В деня след убийството Стоев възнамерявал да закупи торове за пшеница, само че по този начин и не му се удала тази опция.
Версията за убийството се удостоверява и от обстоятелството, че Добруджанският край се оказва пресечна точка на огромни стопански ползи. А тъкмо там Стоев влага вложенията си, защото по това време страната претърпява най-тежката зърнена рецесия, която се оказва значим урок. След гладните години, в България се вкарва система за надзор на зърнения баланс, която цели в никакъв случай повече да не се повтаря сходна обстановка.
През 1995-1996 година зърнената годишна продукция в България и по света е извънредно ниска. Това е причина доста страни да кажат „ не “ на износа на пшеница, с цел да обезпечат личното си оцеляване. Родните експерти предизвестяват още през юли 1995 година, че следва зърнен колапс, само че гласовете им потъват.
България се забавя със възбраната за експорт, като в това време се основават облекчения за търговците, от които те се възползват на цялостни обороти. Така се разпродава изцяло и остарялата, и новата годишна продукция отвън страната. Хлебният баланс е нарушен и след това се постанова да се внася зърно.
По това време са изнесени близо 990 000 тона зърно, поради което желаят оставката на Виденовото държавно управление. По-късно против министри от неговия кабинет започва следствие и дело за занемареност, приключило с оправдателни присъди през април 2009 година. Мотивите са, че липсват доказателства за виновност.
В годините на рецесията обаче банкрутира Добруджанската банка, източена по схемата „ Дълг против благосъстоятелност “. Самоубива се народен представител от Добрич. Търговец на зърно пък е убит пред офиса си в Добрич, а от касата изчезват 4,5 милиона остарели лв.. Пребит е арендатор на 100 000 декара земя в землището на село Крушаре. В кървавата поредност влиза и пловдивският предприемач Стойчо Стоев, който е изведен наложително от играта с българското зърно.
През 1996 година с утвърждението на страната бургаската рафинерия „ Нефтохим “ внася близо 302 000 тона зърно, с цел да се покрие дефицитът в страната. Доставките са от четири компании - „ Гленкор “, „ Югопетрол “, „ Бенар “ и „ Булкон “.
Сделките са подписани без търг или конкурс. Ревизия на Държавния финансов надзор открива, че „ Нефтохим “ е купил зърното за 226 $ за звук, когато междинната пазарна цена на европейския пазар е била 170 $, и по този начин са платени общо над 16 милиона $ допълнително.
Сделката не е осчетоводена, а зърното не е фактурирано. Най-голямото количество - за 46.5 милиона $, е импортирано от „ Гленкор “, компанията на Марк Рич. Освен че е скъпо, се оказва, че зърното е с неприятно качество и инфектирано с заболявания.
По време на делото Жан Виденов се явява като очевидец. От правосъдната банка разяснява, че договорката сред „ Нефтохим “ и „ Югопетрол “ е била бартерна и главният претекст на държавното управление да я поддържа е било желанието да бъдат възобновени връзките с Югославия.
Бившият министър председател разказал, че в този интервал е имало към 100 компании, експортьори на зърно. Една от тях е била „ Мултигруп “, само че компанията не е изнесла повече от 10 на 100 от общото количество зърно.
Семейството на Стойчо Стоев е от Ямболско. Заминава за Канада, с цел да изкарва прехраната си, само че се връща през 1995 година. Идвайки си в България, цялото му семейство се мести в Пловдивско. Стоев е вдъхновен, в главата си има доста хрумвания за бизнес в родината, като желанието му е да вложи и умножи събраните при престоя му в чужбина пари.
Първоначално влага в оранжерии в Ръжево Конаре. След известно време пренасочва капиталите си в производството на пшеница в Добруджа. През лятото на 1996 година се взема решение да наеме 4000 декара ниви в житницата на България, както е прочут оня край. Мисли в вероятност и чертае проекти дълги години да развива търговия със зърно.
Стоев бил извънредно деятелен, лековерен и добродушен. Сърцето му било отворено за всички в потребност. Постоянно давал пари назаем на близки и познати, които едвам свързвали двата края. Бизнесът на Стоев бързо тръгнал нагоре и той просперирал. Успехът му обаче засегнал извънредно доста бизнес ползи и това му коствало живота.
На 19 март 1997 година вечерта 39-годишният Стоев се прибирал в дома си. Тогава къщата, в която живеел със фамилията си, била на ул. „ Жолио Кюри “, в центъра на Пловдив, на няколко крачки от дирекцията на полицията. Зърненият необут паркирал опела си, отворил багажника и взел подаръците, които носел за брачната половинка си Дора и 11-месечната им дъщеричка.
Преминал през двора и тъкмо в този миг бил застигнат от два патрона в главата. Изстрелите проехтяват от близката пресечка. Стоев се свлича на земята. Около окървавеното му тяло са разпилени и подаръците, които носел. Съпругата му изпада в смут. Бизнесменът умира на място, а убийците си плюят на петите. В колата на Стоев остават непокътнати 850 000 остарели лв., което зачертава версията за обир.
Убийците не са разкрити, а версиите за показното ликвидиране са най-различни. Най-убедително обаче звучи единствено една и тя е главната, по която работят проверяващите - наранени бизнес ползи.
В последна сметка Стоев не е съумял да ожъне. Бизнесменът не е бил заплашван, нямал е и нито стотинка задължения. Често се отбивал до Добруджа, с цел да наглежда земите си. В деня след убийството Стоев възнамерявал да закупи торове за пшеница, само че по този начин и не му се удала тази опция.
Версията за убийството се удостоверява и от обстоятелството, че Добруджанският край се оказва пресечна точка на огромни стопански ползи. А тъкмо там Стоев влага вложенията си, защото по това време страната претърпява най-тежката зърнена рецесия, която се оказва значим урок. След гладните години, в България се вкарва система за надзор на зърнения баланс, която цели в никакъв случай повече да не се повтаря сходна обстановка.
През 1995-1996 година зърнената годишна продукция в България и по света е извънредно ниска. Това е причина доста страни да кажат „ не “ на износа на пшеница, с цел да обезпечат личното си оцеляване. Родните експерти предизвестяват още през юли 1995 година, че следва зърнен колапс, само че гласовете им потъват.
България се забавя със възбраната за експорт, като в това време се основават облекчения за търговците, от които те се възползват на цялостни обороти. Така се разпродава изцяло и остарялата, и новата годишна продукция отвън страната. Хлебният баланс е нарушен и след това се постанова да се внася зърно.
По това време са изнесени близо 990 000 тона зърно, поради което желаят оставката на Виденовото държавно управление. По-късно против министри от неговия кабинет започва следствие и дело за занемареност, приключило с оправдателни присъди през април 2009 година. Мотивите са, че липсват доказателства за виновност.
В годините на рецесията обаче банкрутира Добруджанската банка, източена по схемата „ Дълг против благосъстоятелност “. Самоубива се народен представител от Добрич. Търговец на зърно пък е убит пред офиса си в Добрич, а от касата изчезват 4,5 милиона остарели лв.. Пребит е арендатор на 100 000 декара земя в землището на село Крушаре. В кървавата поредност влиза и пловдивският предприемач Стойчо Стоев, който е изведен наложително от играта с българското зърно.
През 1996 година с утвърждението на страната бургаската рафинерия „ Нефтохим “ внася близо 302 000 тона зърно, с цел да се покрие дефицитът в страната. Доставките са от четири компании - „ Гленкор “, „ Югопетрол “, „ Бенар “ и „ Булкон “.
Сделките са подписани без търг или конкурс. Ревизия на Държавния финансов надзор открива, че „ Нефтохим “ е купил зърното за 226 $ за звук, когато междинната пазарна цена на европейския пазар е била 170 $, и по този начин са платени общо над 16 милиона $ допълнително.
Сделката не е осчетоводена, а зърното не е фактурирано. Най-голямото количество - за 46.5 милиона $, е импортирано от „ Гленкор “, компанията на Марк Рич. Освен че е скъпо, се оказва, че зърното е с неприятно качество и инфектирано с заболявания.
По време на делото Жан Виденов се явява като очевидец. От правосъдната банка разяснява, че договорката сред „ Нефтохим “ и „ Югопетрол “ е била бартерна и главният претекст на държавното управление да я поддържа е било желанието да бъдат възобновени връзките с Югославия.
Бившият министър председател разказал, че в този интервал е имало към 100 компании, експортьори на зърно. Една от тях е била „ Мултигруп “, само че компанията не е изнесла повече от 10 на 100 от общото количество зърно.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ