В периода до 2025 г. – 2030 г. България ще

В интервала до 2025 година – 2030 година България ще разчита главно на съществуващите енергийни мощности, а по-късно последователно ще се минава към замяна с нови възобновими източници и нискоемисионни гъвкави производства. Това изясни заместител – министъра на енергетиката Ива Петрова по време на конференцията „ Енергийна тактика на България: План за енергийна сигурност “. 3eNews и Дир.бг са медийни сътрудници на събитието. Тя напомни, че задачата на МЕ е изработването на тактика за стабилно енергийно развиване на България до 2030 година с небосвод 2050 година Важен приоритет е енергийната сигурност, изключително в подтекста на реализиране на задачите на декарбонизация, демократизацията и децентрализация на бранша. " В последна сметка всичко би трябвало да докара до един резултат – сигурни доставки на устойчива сила на налични цени за всички консуматори ", показа визията на МЕ заместител - министърът. Още по тематиката 10:43 ч. В процеса на декарбонизация в идващите десетилетия ще се разчита на разнороден енергиен микс с присъединяване на централите, изгарящи лигнитни въглища. Те се чака да работят с небосвод до 2038 година, с цел да се подсигурява и систематичната адекватност, изясни заместител – министър Петрова. По отношение на гъвкавите нискоемисионни мощности планът на тактика ясно разпознава хидроенергийните и нуклеарните технологии, както и водорода и силата от ВЕИ източници – слънце, вятър, биомаса, геотермални и други. Като модел за в интервала 2025-2030 година е заложено да се употребяват въглищните централи у нас като тяхното присъединяване в покриване на потреблението ще се реализира на пазарен принцип. След 2025 година мощностите на лигнитни въглища последователно ще се заменят с такива от ВЕИ. В по-дългосрочна вероятност ще се появят нови ПАВЕЦ и два нуклеарни блока в хоризонта 2030-2040 година, стана ясно от думите на Петрова. Друг фокус на бъдещата тактика е стимулирането на енергийната успеваемост, потребителите и развиването на енергийните общности. Тук идва и моментът на демократизацията – жителите директно да вземат участие в процеса по енергийна промяна.  Важно е да се развива националния механически и инженерен потенциал и работната ръка у нас. По този метод могат да се запазят енергийните експерти тук. Има и други технологии с изключение на развиване на АЕЦ Не съм сигурен дали нуклеарната енергетика ще ни даде всички шансове за развиване. Това изясни по време на конференцията и министърът на околната среда и водите Юлиан Попов. Според него всяко решение за развиване на технология би трябвало да е освен през това какво ще ни даде Европа, а по какъв начин ще работи пазара и технологиите. „ Допреди година имаше неописуемо вдъхновение по развиването на водорода. Експертите знаят, че нещата не са поредни, всичко е безредно сега “, съобщи Попов. Той също се надява България да има нова енергийна тактика в близко бъдеще. „ Но освен България, а светът не е в положение да следва енергийна линия, с изключение на точката за въглеродна индиферентност “, съобщи Попов. По думите му преди 10 година енергетиката е била доста по-различна: всичко, което тогава е било скъпо, в този момент е на ниска цена. И противоположното – всичко, което е било на ниска цена тогава в този момент е скъпо. Световната енергетика се обърна с краката нагоре. След 10 година отново ще  бъде друга енергетиката “, уверен е екоминистърът. Той счита, че са нужни и съществени вложения в електропреносна инфраструктура, каквито са HVDC кабелите – високоволтов кабел за транспорт на прав ток на дълги дистанции. Водородната промишленост също ще се развие в известна степен, ще има и нови технологии. Но това в този момент са единствено догатки,, на които можем да се обзалагаме “, изясни министър Попов. Парижкото съглашение и множеството обвързващи документи на Европа дефинират в доста огромна степен развиването на българската енергетика. Ако имахме ясна климатична политика преди 10-15 години, нито един човек нямаше да излезе да стачкува на автомагистралите за компекса „ Марица Изток “, тъй като подобен проблем нямаше да съществува, счита Попов. По думите му светът, по този начин или другояче, се е съгласил за нулевите излъчвания. Ние сме в едно световно съглашение, което извънредно поредно се следва и то води към ограничение на въглеродните излъчвания. На годишната среща на Организация на обединените нации по въпросите за запазване на климата COP28, която ще стартира идната седмица в Дубай, ще има делегация от 250 души от България. Това не е държавна делегация, а бизнес и индустриална. За първи път страната ни ще има такова огромно наличие, означи още министър Попов. Той напомни, че България може да бъде водач в някои браншове във връзка с декарбонизацията, а нашата ангажираност във връзка с климатичните политики е доста огромна.