Red Bull атлетът Весо Овчаров прелетя 530 км в небето над България
В интервала 6 октомври - 15 ноември Весо Овчаров прекарва в Бразилия с една единствена цел - да направи най-дългия вероятен полет. След като сменя билета си към България 3 пъти, в последния вероятен ден за хвърчене от престоя си, прави народен връх като изминава 530 км единствено за 10 часа. Той е първият българин минал границата на 500-те км в летенето.
Весо отпътува за Бразилия, тъй като " мястото не е инцидентно ". След като предходната година доста хора са създали връх там, Овчаров е мощно стимулиран да се завърне. Полетите се случват в северната част на Бразилия, като парапланеристите нормално изхвърчат от един щат и кацат в различен.
Ако въздушното разстояние се равнява на 500км, то това значи, че сухоземният път е най-малко 900км, което прави процесът на хвърчене и прибиране на водачите дълъг и изтощителен.
" Много пъти имахме случаи, в които ние летим, пътуваме цяла вечер навръщане и идваме безусловно половин час преди или след закуска, мием си зъбите фиктивно и отиваме да летим още веднъж, откакто сме яли един банан с едно яйце и това е. (...) На този режим бяхме по най-малко 3-4 дни без спиране. "
Тази година се практикува хвърчене с лебедка, което " спрямо това да летиш от хълм е все едно си си викнал таски - доста по-лесно е да се издигнеш. ", споделя спортистът.
" Проблемът на ледката,обаче, e, че не можеш да летиш в група, което много усложнява процеса. В най-хубавия случай излитахме по двама души (...) Аз в най-дългия си полет бях безусловно самичък, което го прави двойно по-сложно. Колкото и да си насочен и да знаеш какво се случва пред теб по отношение на картината на изискванията, даже да се насочиш към зона, където си мислиш, че ще можеш да се вдигнеш, крилото има обсег единствено 10м и от време на време можеш да минеш на 1м от термиката и да я пропуснеш (...). Когато сте няколко души летите един до различен и отцепвате доста по-голяма маса въздух. Така можеш да видиш, че твоя другар се подвига и можеш да се насочваш натам. Ако си самичък няма и да схванеш. "
Весо лети в компанията на други трима българи - Явор Плашински-Доктора, Антон Атанасов и Кубер Сапарев.
" След като Доктора ме победи на Шумен Оpen това ни беше като другарски реванш на непозната територия. ", смее се той.
Представителят на Red Bull усъвършенства персоналния си връх още на първия ден, като изминава 480км, само че има по-високи цели.
" Като цяло, мястото, на което летяхме беше лимитирано ненапълно, понже в един миг се доближаваше плато с ширина 700км. Каквато и линия да избереш рано или късно се блъскаш в това плато след към 400км, което правеше капацитета за международен връх доста по-труден, тъй като това плато ти идва 1000м по-нагоре, изяжда ти от височината и няма доста места за кацане. Там е доста диво. "
Въпреки трудностите, спортистите не се отхвърлят. След 3 смени на билета си от Бразилия към България в очакване на най-хубавата прогноза, Весо я получава, само че макар че се движи с 1,5ч пред международния връх, каца на 330 км.
" Не ми се вярваше, в действителност. Много беше мъчително да кацна толкоз рано в подобен неповторим ден. За мен това беше доста прочувствен провал. На всичкото от горната страна 5 часа чаках колата да пристигна да ме прибере и най-после се прибрах в 1:30 сутринта смачкан. Почти не можах да дремя. Сънувах кошмари и изобщо не можех да допускам какво се случва. "
На другия ден е последният ден от прогнозата, единствено че вятърът е доста по-слаб в сравнение с се чака.
" Даваха го без облаци, супер зле, моите другари ги нямаше - още не можеха да се приберат. Нямаше с кой да хвърча в група, само че си споделих, че няма да се предавам. Закусих добре, отидох на старта и... беше безспорна покруса. Почти до 8:00ч. никой не искаше да излетява, само че си споделих, че няма какво да изгубвам. В света има единствено един полет над 500км с политане след 8 сутринта (...) в тези условия ми се струваше невероятно. "
Въпреки това, Веселин Овчаров се преборва с климатичните условия и съумява да реализира това, което счита за немислимо първоначално.
След 10 часа Весо каца след тъкмо изминати 530 км със междинна скорост 52- 53 км/ч.
" Най-накрая съумях да си сбъдна фантазията. (...) На другия ден към този момент нямаше прогноза и непосредствено отидохме на морето, с цел да караме кайтсърф.(...) Беше необикновено. Хубава храна, морска вода и след целия маратон без спане и на боен режим, в действителност беше като санаториум след военна задача. "
Весо отпътува за Бразилия, тъй като " мястото не е инцидентно ". След като предходната година доста хора са създали връх там, Овчаров е мощно стимулиран да се завърне. Полетите се случват в северната част на Бразилия, като парапланеристите нормално изхвърчат от един щат и кацат в различен.
Ако въздушното разстояние се равнява на 500км, то това значи, че сухоземният път е най-малко 900км, което прави процесът на хвърчене и прибиране на водачите дълъг и изтощителен.
" Много пъти имахме случаи, в които ние летим, пътуваме цяла вечер навръщане и идваме безусловно половин час преди или след закуска, мием си зъбите фиктивно и отиваме да летим още веднъж, откакто сме яли един банан с едно яйце и това е. (...) На този режим бяхме по най-малко 3-4 дни без спиране. "
Тази година се практикува хвърчене с лебедка, което " спрямо това да летиш от хълм е все едно си си викнал таски - доста по-лесно е да се издигнеш. ", споделя спортистът.
" Проблемът на ледката,обаче, e, че не можеш да летиш в група, което много усложнява процеса. В най-хубавия случай излитахме по двама души (...) Аз в най-дългия си полет бях безусловно самичък, което го прави двойно по-сложно. Колкото и да си насочен и да знаеш какво се случва пред теб по отношение на картината на изискванията, даже да се насочиш към зона, където си мислиш, че ще можеш да се вдигнеш, крилото има обсег единствено 10м и от време на време можеш да минеш на 1м от термиката и да я пропуснеш (...). Когато сте няколко души летите един до различен и отцепвате доста по-голяма маса въздух. Така можеш да видиш, че твоя другар се подвига и можеш да се насочваш натам. Ако си самичък няма и да схванеш. "
Весо лети в компанията на други трима българи - Явор Плашински-Доктора, Антон Атанасов и Кубер Сапарев.
" След като Доктора ме победи на Шумен Оpen това ни беше като другарски реванш на непозната територия. ", смее се той.
Представителят на Red Bull усъвършенства персоналния си връх още на първия ден, като изминава 480км, само че има по-високи цели.
" Като цяло, мястото, на което летяхме беше лимитирано ненапълно, понже в един миг се доближаваше плато с ширина 700км. Каквато и линия да избереш рано или късно се блъскаш в това плато след към 400км, което правеше капацитета за международен връх доста по-труден, тъй като това плато ти идва 1000м по-нагоре, изяжда ти от височината и няма доста места за кацане. Там е доста диво. "
Въпреки трудностите, спортистите не се отхвърлят. След 3 смени на билета си от Бразилия към България в очакване на най-хубавата прогноза, Весо я получава, само че макар че се движи с 1,5ч пред международния връх, каца на 330 км.
" Не ми се вярваше, в действителност. Много беше мъчително да кацна толкоз рано в подобен неповторим ден. За мен това беше доста прочувствен провал. На всичкото от горната страна 5 часа чаках колата да пристигна да ме прибере и най-после се прибрах в 1:30 сутринта смачкан. Почти не можах да дремя. Сънувах кошмари и изобщо не можех да допускам какво се случва. "
На другия ден е последният ден от прогнозата, единствено че вятърът е доста по-слаб в сравнение с се чака.
" Даваха го без облаци, супер зле, моите другари ги нямаше - още не можеха да се приберат. Нямаше с кой да хвърча в група, само че си споделих, че няма да се предавам. Закусих добре, отидох на старта и... беше безспорна покруса. Почти до 8:00ч. никой не искаше да излетява, само че си споделих, че няма какво да изгубвам. В света има единствено един полет над 500км с политане след 8 сутринта (...) в тези условия ми се струваше невероятно. "
Въпреки това, Веселин Овчаров се преборва с климатичните условия и съумява да реализира това, което счита за немислимо първоначално.
След 10 часа Весо каца след тъкмо изминати 530 км със междинна скорост 52- 53 км/ч.
" Най-накрая съумях да си сбъдна фантазията. (...) На другия ден към този момент нямаше прогноза и непосредствено отидохме на морето, с цел да караме кайтсърф.(...) Беше необикновено. Хубава храна, морска вода и след целия маратон без спане и на боен режим, в действителност беше като санаториум след военна задача. "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ