В периода 23 – 25 октомври 2025 г. в Културен

В интервала 23 – 25 октомври 2025 година в Културен център „ Ататюрк “, гр. Одрин, се организират поредност от културни събития, свързани с начинания на УниБИТ.

Първата от тях е кръгла маса на тематика „ Проблемни въпроси на крайграничната научна, просветителна и дипломатическа интензивности “ и тематична галерия, отдадена на 155 години от учредяването на Българската екзархия и 80 години автокефална Българска черква. Форумът събра учени, откриватели, дипломати и общественици от двете страни на границата, с цел да обсъдят насърчаването на културния продан, образованието и трансграничното съдействие.

Официалната стратегия на кръглата маса имаше тържествено разкриване с химните на двете страни, последвано от приветствия и тематични панели. Сред акцентите бяха отчетите „ Геополитика на прехода – новият международен ред и опциите за България в многополюсния свят “, „ Демография, фактори на средата и въздействието им върху националната сигурност “, „ Деглобализация, изкуствен интелект и дипломация “ и „ Ролята на дипломацията в опазването на българските църкви и в трансграничното съдействие “.

Програмата включва и посещаване в българската реликва на територията на община Одрин – църквата „ Св. Константин и Елена “, където се състоя формалното разкриване на изложбата и полемика с участниците и гостите на събитието.

Изложбата съставлява 12 табла, включващи роман за българското църковно придвижване, довело до учредяването на Българската екзархия с фермана подписан от Султан Абдул Азис на 27 февруари 1870 година, и подчертaва ролята ѝ като освен религиозна, само че и обществено-политическа институция в битките за националноосвободителния развой. Избрани са основни персони – Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, доктор Стоян Чомаков, както и по-късните духовни водачи Антим I и Екзарх Йосиф I, при чието ръководство Екзархията доближава подем в просветната и църковната си активност в европейските владения на Османската империя (стотици учебни заведения и десетки междинни образователни заведения). Експозицията визира и по-малко познати страници – присъединяване на българите източнокатолици (униати) като част от търсенето на интернационална поддръжка без отвод от българската културно-национална еднаквост. Изложбата е основана от екип от учени от УниБИТ, и е финансирана с общителното подпомагане на Министерството на културата на Р България.

Кръглата маса, която се провежда по научноизследователски план „ Иследване на опциите за приложение на изкуствения разсъдък в дипломатическата активност “, финансиран по Фонд „ Научни проучвания “, с началник доцент Пламен Теодосиев, който даде сериозна естрада на учени, откриватели, дипломати и общественици, а измежду формалните посетители бяха Н. ПР. госпожа Радослава Кафеджийска – общоприет консул на Република България в гр. Одрин, господин Реджеп Гюркан – един от най-успешните кметове на гр. Одрин (2014 – 2024), Н. ПР. господин Ангел Чолаков – дипломат на Република България в Република Турция и други

В своето прочувствено послание дипломат Ангел Чолаков акцентира, че посредством множеството научни и културни начинания на УниБИТ дипломатическите връзки сред България и Турция се развиват стабилно и се обогатяват с нови формати на съдействие – от университетски обменни стратегии до взаимни културни планове.

Г-жа Радослава Кафеджийска означи, че „ България е врата към Европа, а работата на консулите е ориентирана към подкрепяне на всички аспекти на двустранните контакти – просветителни, обществени и културни “ – заради което тя намира в лицето на УниБИТ сериозен и благонадежден сътрудник.
В своето одобрение господин Реджеп Гюркан подчертава върху ролята на УниБИТ като водеща просветителна институция, която със своята научна експертиза и разпоредителност оказва помощ да се построяват живи мостове сред университетските общности и локалните управляващи. Той изрази насладата си, че хазаин на форума е точно гр. Одрин – град, който е център на три огромни международни вероизповедания – мюсюлманство, християнство и юдаизъм, и по този метод естествено пространство за междукултурен разговор и взаимно почитание.

В допълнение проф. Стоян Денчев – ръководител на Съвета на настоятелите на УниБИТ акцентира приноса на господин Гюркан като градоначалник, по чието време се е построил и Културния център, в който се състоя днешното събитие. Проф. Денчев изрази и персоналната си признателност за отличното домакинство, като показа, че Одрин е място, в което се усеща като вкъщи си – поради положителното посрещане, взаимното почитание и множеството потребни публични начинания сред България и Турция. Той добави, че точно тези имнициативи са част от културния календар на УниБИТ и Министерството на културата на България, които ще намерят продължение на 1-ви ноември – Ден на националните бидители, в Българската екзархия в Истанбул.

Тук следва да се означи, че проф. Стоян Денчев е почетен жител на гр. Одрин, което придава още по-голяма символика на провеждането на форума точно тук.
Работата на кръглата маса продължи с университетски панели и полемики, които обрисуваха многопластов портрет на трансграничното взаимоотношение – от геополитическите провокации и демографските трендове, през ролята на изкуствения разсъдък и дипломацията, до практическите модели на съдействие сред университети и локални институции. Участниците разискаха опазването на културното завещание, в това число храмове и архиви, като обща отговорност и като основа за бъдещи взаимни планове. Хронологията и тематичният обсег на изявленията следваха формалната стратегия на форума.

Кръглата маса в Одрин сподели по какъв начин културата, образованието и дипломацията могат да работят синергично. УниБИТ показва резистентен модел на академично водачество – посредством изложбата за Българската екзархия, която по едно и също време образова и свързва общности, и посредством кръглата маса, която надгражда експертния диалог с действителни партньорства и начинания.

В умозаключение, днешният ден в Одрин остава като средище за културно другарство и взаимно почитание, град в които университетският дух на УниБИТ среща гостоприемството на Одрин и поддръжката на българската и турската дипломация – с цел да се очертае ясна пътна карта към още по-тясно трансгранично културно и просветително съдействие.