В периода 2011-2017 г., 41 486 ученици са напуснали страната.

...
В периода 2011-2017 г., 41 486 ученици са напуснали страната.
Коментари Харесай

Над 40 хил. ученици напуснали България в последните 6 години


В интервала 2011-2017 година, 41 486 възпитаници са напуснали страната. Данните са на работодателите, които събраха виновните институции на кръгла маса на тематика бизнес и висше обучение.

АИКБ желае напълно нов модел на финансиране на висшето обучение в държавните висши учебни заведения. Те желаят незабавни ограничения за съдействие и съгласуваност сред бизнеса и системата на висше обучение, което да докара до възобновяване на обществената правдивост, без да се лимитират цивилен права.

Новият модел на финансиране на висшето обучение би трябвало да способства за поощряване и задържане в претовареност в страната на приключилите държавна поръчка. АИКБ упорства още да бъде променена и усъвършенствана системата за кредитиране на студентите. Студентите от дефицитни специалности може да бъдат подтиквани с спомагателни стипендии за прехрана. Предизвикателството пред бизнеса остава неналичието на квалифицирана работна ръка.

Председателят на АИКБ Васил Велев подчертава върху острата потребност от човешки запаси за българската стопанска система. Административните загради са бурени, които непрестанно би трябвало да бъдат почиствани, по думите му. Реформа в образованието е наложителна, съгласно Велев. Над 50 000 души годишно губи стопанската система като работна мощ поради демографската рецесия. Затова и бизнесът желае ограничения за справяне с казуса.

Трябва да се покачва качеството на работната мощ, съгласно Васил Велев. Повече са местата за първокурсници във ВУЗ-овете, в сравнение с зрелостници. Очевидно става въпрос за обезценка на висшето обучение, обезпокоен е той. 50% от висшистите се осъществят на работни места, за които не се изисква висше обучение.

Инженерните специалности имат потребност да бъдат оправдани, посочи ръководителят на АИКБ. Имаме максимален дефицит на инженери. План приемът би трябвало да се редуцира в случай че не на половина, най-малко с 1/3 и то в околните години, упорства бизнесът. Оказва се, че прекалено много са филантропичните специалности. А съгласно Велев сме се трансформирали в развъдник на човешки запаси за непознати стопански системи. Трябва да се вземат ограничения, отсече той.

Председателят на АИКБ Васил Велев настоя за нова система на финансиране на студентите в България, тъй че бизнесът в страната да получи нужните висококвалифицирани фрагменти.

Според предлагането на АИКБ новият модел на финансиране би трябвало за кредитиране на студентите, които персонално да получават средствата и да ги внасят в определеното от тях висше учебно заведение. Средствата ще се отпускат за целия интервал на образование под формата на заем, а студентът се задължава след завършването си да работи за избран интервал в България. Освен сумата нужна за образование студентите от дефицитни специалности ще получават спомагателни средства под формата на стипендии.

Асоциация на индустриалния капитал в България упорства и за заеми, погасявани от бюджета за всички студенти, приключили висше обучение държавна поръчка, които работят в/за България избран интервал след дипломирането си. Работодателската организация предлага ограничения за ориентиране на претендент студентите към дефицитни специалности посредством стипендии и извънкласни форми по просвета и техника, напълно нов модел на финансиране на висшите учебни заведения, доста понижаване на проект приема и преструктурирането му в сходство с потребностите на пазара на труда, повишение качеството на образование, нов прочит на тъй наречените академична автономност и съдействие и съгласуваност сред бизнеса и страната с оглед реализиране на задачите - подготовка на фрагменти, нужни за социалноикономическото ни развиване.

По този метод Асоциация на индустриалния капитал в България желаят да дадат нов подтик на промените в системата с оглед обезпечаването на нужните експерти за българската стопанска система.

Вицепремиерът Валери Симеонов се съгласи с констатациите. Всичко е в ръцете на волевите хора, акцентира той. Образованието би трябвало да дава отговор на потребностите на бизнеса, съгласно него. То би трябвало да е по-ефективно. Ако си мислите, че вие ще стоите в профил и ще чакате от страната, няма да стане, нищо не очаквайте, страната не е майка хранилница, нахока той бизнеса. Симеонов ги посъветва: "Вземайте нещата в свои ръце. Влизайте в политиката ".

Министърът на образованието Красимир Вълчев регистрира положителното съдействие с бизнеса. Образованите хора въздействат върху обществото, счита той. Големият проблем е чистата външна миграция, изясни той. Минимум деца би трябвало да отпадат от учебно заведение. В рамките на Европейски Съюз ще има свободно придвижване. Компаниите могат да подкрепят студентите на по-ранен стадий против работно място и бъдеща реализация, това решение вижда министърът. Вълчев прикани бизнес и страна да вървят дружно в този развой.

Според шефката на просветителната комисия Милена Дамянова точно бизнесът може да убеди децата, че шлосер не е човек с каска и мръсни облекла.

Подготвят се промени, които да създадат дейно въвеждането на дуалната система. Трябва да се решат разногласията за трудовия контракт на децата в дуалната система и дали да употребяват отпуск.

Не можем да губим повече време, счита Дамянова. Дуалното образование е модел, който е потвърдил своята успеваемост, акцентира тя.

Оказва се обаче, че 25% от студентите не приключват. Дамянова чака дружно с бизнеса да се усъвършенства моделът на акредитация на висшите учебни заведения. Тя се разгласи против рестриктивните модели за решение на проблемите.
Източник: skandal.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР