АФИС: БСП изпреварва с 27,4% ГЕРБ, които събират 26,1%, ДПС стабилно трети с 14,1%
В интервала 10-15 май 2019 година Агенция „ АФИС “ организира национално представително изследване на предварителните настройки по отношение на идните избори за членове на Европейския парламент. Интервюирани са директно „ лице в лице “ в домовете им 1604 пълнолетни български жители в 126 обитаеми места. Методът на регистрация е посредством инцидентен асортимент по критерия „ Най-близък рожден ден всред пълнолетните лица в семейството “. Предвид на близостта на предстоящото събитие по-обстойно е проучено мнението на 1008 от интервюираните лица, които съгласно нашия разбор е несъмнено или съвсем несъмнено, че ще гласоподават идната неделя. Доверителният период на отклоняване при възвратен асортимент е ±1,17–2,73%. Проучването е извършено със лични средства.
Данните свидетелстват за относително висока декларативна настройка за присъединяване на пълнолетните български жители в идните европейски избори. От 1604 интервюирани лица 1008 декларират подготвеност, въпреки и в друга степен, да се явят пред урните идната неделя, което предпоставя изборна интензивност от 62,8%. Това обаче следва да се интерпретира въз основата на тези към 5,2 млн. пълнолетни български жители, които живеят и обитават непрекъснато в рамките на родината, и до които ние доближаваме с нашите социологически принадлежности и проучвателен методики. Спрямо изборния лист на ЦИК (6,4 млн. души), тази интензивност ще се движи в рамките на 33-35%.
Нашата прогноза е, че идната неделя ще гласоподават сред 2,1 и 2,3 млн. души, което прави точно интензивност от цитирания порядък.
Първият коментар тук е по адрес на така наречен „ огромни “ – Българска социалистическа партия и ГЕРБ. Преди месец, т.е. преди горещата фаза на акцията, двете обединения разпределяха между тях общо над 60% от всички гласове. Сега този дял е понижен с 10 на 100. Регистрираме нетипично висок дял на дребни партии и самостоятелни претенденти, които получават към 1% и повече.
Едно от вероятните пояснения на този феномен дават данните от отговорите на въпроса за мотивацията за гласоподаване. 6,6% от интервюираните и декларирали че ще гласоподават за партия или коалиция, отиват на тези избори с претекста „ За да попреча на избрана партия да завоюва “. Почти в равна степен този дял се разпределя точно сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ. На процедура протестният избор против „ огромните “ намира банкет в лицето на редица по-малки партии и обединения и даже някои самостоятелни претенденти.
С оглед на околните дялове е значимо да се означи, че двете обединения се употребяват с друга степен на готовност на своите последователи. Анализът на данните демонстрира, че макар минималната преднина на Българска социалистическа партия за България, електоралният корпус на ръководещата партия е по-силно мобилизиран, което може да резултира и в замяна на местата.
Вторият коментар е по отношение на резултатът на Коалиция за България. На електоралния въпрос, заложен отворено (без изтъкване на имена на партии и кандидати) или затворено (с изтъкване на имена на партии и кандидати), 71% от евентуалните гласоподаватели на тази коалиция заявяват настройка да поддържат Българска социалистическа партия, само че при теста с бюлетината избират Коалиция за България.
Невъзможно е да се направи прогноза по този въпрос, защото до изборния ден нещата могат да се трансформират вследствие на финалните линии на акцията. Както посоката, по този начин и мащабът на такава възможна смяна ще останат незнайни до последния миг.
Третият коментар е по отношение на данните за дребните партии и претенденти (около 1%). Няма по какъв начин да не се спомене, че сумарно вотът за всички тези партии, обединения и самостоятелни претенденти е 2 пъти повече спрямо предходните Евроизбори. До огромна степен може да се каже, че това също е протестен избор, или избор против статуквото, който обаче надали ще се осъществя в мандати.
Четвъртият коментар е за тези интервюирани, които са предпочели разновидността „ Не поддържам никого “. От опит знаем, че този дял в анкетни изследвания е мощно пресилен поради по-високата му престижност спрямо разновидността „ Няма да гласоподавам “. Анализът на профила на интервюираните лица обаче разкрива, че близо две трети от тази подизвадка или сигурно няма да гласоподават, или по-скоро няма да гласоподават.
Нашата прогноза по този въпрос е, че делът на тези гласоподаватели, които в изборния ден ще маркират квадратчето в бюлетината „ Не поддържам никого “, няма да надвиши 2,6%, имайки поради, че на Парламентарни избори 2017, този дял е бил 2,3%.
Преизчисленият резултат при тази догадка ще наподобява по следния метод:
С други думи кръгът на „ обвинените “ призьори в идващия Европейски парламент се изчерпва с трима сигурни играчи и двама под въпрос.
Предизвестен ли е спечелилият на идните избори? Отговорът е – по никакъв метод. Преди всичко поради късата отдалеченост сред двете водещи обединения – Българска социалистическа партия и ГЕРБ, която е в границите на допустимата статистическа неточност. Освен това при разбора на данните следва да се вземе поради и степента на готовност на главните партийни ядра, който беше упоменат и преди този момент, а той сочи следното:
Сигурни Колебаещи се
Българска социалистическа партия 66,2% 33,8%
ГЕРБ 70,5% 29,5%
Движение за права и свободи 72,0% 28,0%
Воля 57,4% 42,6%
Вътрешна македонска революционна организация 69,1% 30,9%
Видно е, че ГЕРБ е постигнал по-висока степен на готовност на своите гласоподаватели спрямо главния си съперник. Най-висока е мобилизацията по традиция на Движение за права и свободи, само че и Вътрешна македонска революционна организация доста сполучливо е провела акцията си.
ГЕРБ, с изключение на скритите си преимущества, с които се употребява всяка ръководеща партия, разполага с още едно – Коалиция за България, която лишава гласове от Българска социалистическа партия. Иронията тук обаче е, че Коалиция за България е прикрито преимущество и за Българска социалистическа партия, в случай че тя съумее да си „ прибере “ в последния миг гласовете, които при други условия абсолютно биха били в нейна изгода.
Колебанията в електоралния бранш на ГЕРБ са в три направления – дали да се гласоподава за ГЕРБ, дали да се гласоподава за друга партия, дали да се гласоподава въобще. В бранша на Българска социалистическа партия тези съмнения са редуцирани до два разновидността – дали да се гласоподава за Българска социалистическа партия или дали да не се гласоподава. На процедура триумфът на ГЕРБ е подвластен и от акцията на други партии, а триумфът на Българска социалистическа партия е подвластен само от нейните лични сили, и до каква степен тя е съумяла да „ преведе “ по-далечните евро тематики на своите гласоподаватели. Не би трябвало да се не помни, че когато опре до избори за Европейски парламент, електоратът на Българска социалистическа партия обичайно е по-ниско стимулиран в сравнение с при парламентарни избори. Това ясно се вижда от горното процентно систематизиране.
Независимо от високото равнище на декларативност на евентуални гласове в интерес на партия „ Воля “ вотът за тази партия е нерешителен поради на относително по-ниската степен на готовност. Обратно – вотът за Вътрешна македонска революционна организация може изненадващо да се повиши на по-високи стойностни равнища, таман поради по-високата степен на готовност. Предвид обаче на това, че мандатите се разпределят сред миналите прага от 5,88%, само че този предел се пресмята, откакто се отстрани делът на избралите опцията „ Не поддържам никого “, и двете партии разполагат с евентуални, въпреки и не напълно сигурни, шансове да се намесят при окончателното оформяне на картината от изборите.
Данните свидетелстват за относително висока декларативна настройка за присъединяване на пълнолетните български жители в идните европейски избори. От 1604 интервюирани лица 1008 декларират подготвеност, въпреки и в друга степен, да се явят пред урните идната неделя, което предпоставя изборна интензивност от 62,8%. Това обаче следва да се интерпретира въз основата на тези към 5,2 млн. пълнолетни български жители, които живеят и обитават непрекъснато в рамките на родината, и до които ние доближаваме с нашите социологически принадлежности и проучвателен методики. Спрямо изборния лист на ЦИК (6,4 млн. души), тази интензивност ще се движи в рамките на 33-35%.
Нашата прогноза е, че идната неделя ще гласоподават сред 2,1 и 2,3 млн. души, което прави точно интензивност от цитирания порядък.
Първият коментар тук е по адрес на така наречен „ огромни “ – Българска социалистическа партия и ГЕРБ. Преди месец, т.е. преди горещата фаза на акцията, двете обединения разпределяха между тях общо над 60% от всички гласове. Сега този дял е понижен с 10 на 100. Регистрираме нетипично висок дял на дребни партии и самостоятелни претенденти, които получават към 1% и повече.
Едно от вероятните пояснения на този феномен дават данните от отговорите на въпроса за мотивацията за гласоподаване. 6,6% от интервюираните и декларирали че ще гласоподават за партия или коалиция, отиват на тези избори с претекста „ За да попреча на избрана партия да завоюва “. Почти в равна степен този дял се разпределя точно сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ. На процедура протестният избор против „ огромните “ намира банкет в лицето на редица по-малки партии и обединения и даже някои самостоятелни претенденти.
С оглед на околните дялове е значимо да се означи, че двете обединения се употребяват с друга степен на готовност на своите последователи. Анализът на данните демонстрира, че макар минималната преднина на Българска социалистическа партия за България, електоралният корпус на ръководещата партия е по-силно мобилизиран, което може да резултира и в замяна на местата.
Вторият коментар е по отношение на резултатът на Коалиция за България. На електоралния въпрос, заложен отворено (без изтъкване на имена на партии и кандидати) или затворено (с изтъкване на имена на партии и кандидати), 71% от евентуалните гласоподаватели на тази коалиция заявяват настройка да поддържат Българска социалистическа партия, само че при теста с бюлетината избират Коалиция за България.
Невъзможно е да се направи прогноза по този въпрос, защото до изборния ден нещата могат да се трансформират вследствие на финалните линии на акцията. Както посоката, по този начин и мащабът на такава възможна смяна ще останат незнайни до последния миг.
Третият коментар е по отношение на данните за дребните партии и претенденти (около 1%). Няма по какъв начин да не се спомене, че сумарно вотът за всички тези партии, обединения и самостоятелни претенденти е 2 пъти повече спрямо предходните Евроизбори. До огромна степен може да се каже, че това също е протестен избор, или избор против статуквото, който обаче надали ще се осъществя в мандати.
Четвъртият коментар е за тези интервюирани, които са предпочели разновидността „ Не поддържам никого “. От опит знаем, че този дял в анкетни изследвания е мощно пресилен поради по-високата му престижност спрямо разновидността „ Няма да гласоподавам “. Анализът на профила на интервюираните лица обаче разкрива, че близо две трети от тази подизвадка или сигурно няма да гласоподават, или по-скоро няма да гласоподават.
Нашата прогноза по този въпрос е, че делът на тези гласоподаватели, които в изборния ден ще маркират квадратчето в бюлетината „ Не поддържам никого “, няма да надвиши 2,6%, имайки поради, че на Парламентарни избори 2017, този дял е бил 2,3%.
Преизчисленият резултат при тази догадка ще наподобява по следния метод:
С други думи кръгът на „ обвинените “ призьори в идващия Европейски парламент се изчерпва с трима сигурни играчи и двама под въпрос.
Предизвестен ли е спечелилият на идните избори? Отговорът е – по никакъв метод. Преди всичко поради късата отдалеченост сред двете водещи обединения – Българска социалистическа партия и ГЕРБ, която е в границите на допустимата статистическа неточност. Освен това при разбора на данните следва да се вземе поради и степента на готовност на главните партийни ядра, който беше упоменат и преди този момент, а той сочи следното:
Сигурни Колебаещи се
Българска социалистическа партия 66,2% 33,8%
ГЕРБ 70,5% 29,5%
Движение за права и свободи 72,0% 28,0%
Воля 57,4% 42,6%
Вътрешна македонска революционна организация 69,1% 30,9%
Видно е, че ГЕРБ е постигнал по-висока степен на готовност на своите гласоподаватели спрямо главния си съперник. Най-висока е мобилизацията по традиция на Движение за права и свободи, само че и Вътрешна македонска революционна организация доста сполучливо е провела акцията си.
ГЕРБ, с изключение на скритите си преимущества, с които се употребява всяка ръководеща партия, разполага с още едно – Коалиция за България, която лишава гласове от Българска социалистическа партия. Иронията тук обаче е, че Коалиция за България е прикрито преимущество и за Българска социалистическа партия, в случай че тя съумее да си „ прибере “ в последния миг гласовете, които при други условия абсолютно биха били в нейна изгода.
Колебанията в електоралния бранш на ГЕРБ са в три направления – дали да се гласоподава за ГЕРБ, дали да се гласоподава за друга партия, дали да се гласоподава въобще. В бранша на Българска социалистическа партия тези съмнения са редуцирани до два разновидността – дали да се гласоподава за Българска социалистическа партия или дали да не се гласоподава. На процедура триумфът на ГЕРБ е подвластен и от акцията на други партии, а триумфът на Българска социалистическа партия е подвластен само от нейните лични сили, и до каква степен тя е съумяла да „ преведе “ по-далечните евро тематики на своите гласоподаватели. Не би трябвало да се не помни, че когато опре до избори за Европейски парламент, електоратът на Българска социалистическа партия обичайно е по-ниско стимулиран в сравнение с при парламентарни избори. Това ясно се вижда от горното процентно систематизиране.
Независимо от високото равнище на декларативност на евентуални гласове в интерес на партия „ Воля “ вотът за тази партия е нерешителен поради на относително по-ниската степен на готовност. Обратно – вотът за Вътрешна македонска революционна организация може изненадващо да се повиши на по-високи стойностни равнища, таман поради по-високата степен на готовност. Предвид обаче на това, че мандатите се разпределят сред миналите прага от 5,88%, само че този предел се пресмята, откакто се отстрани делът на избралите опцията „ Не поддържам никого “, и двете партии разполагат с евентуални, въпреки и не напълно сигурни, шансове да се намесят при окончателното оформяне на картината от изборите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ