В Пекин са уврени, че Америка ще направи всичко, за

В Пекин са уврени, че Америка ще направи всичко, с цел да държи Китай ниско долу. А във Вашингтон са безапелационни, че Китай възнамерява да измести Съединени американски щати като водеща международна мощ.

" Отрезвяващ разбор “ на този възходящ конфронтация - и проект за попречване на война сред двете суперсили, която по всяка възможност ще прерасне в Трета международна, прави американският исполин в дипломацията Хенри Кисинджър за редакцията на английското списание The Economist.

На 27 май Кисинджър ще навърши 100 години и " въпреки да е изкривен и да върви мъчно, мозъкът му е изострен като бръснач “.

Никой няма повече опит в интернационалните връзки, първо като специалист по дипломация от XIX век, по-късно като консултант по националната сигурност на Америка и държавен секретар, а през последните 46 години като съветник и емисар на монарси, президенти и министър-председатели, колкото Кисинджър. Днес той е обезпокоен.

" И двете страни са се убедили, че другата съставлява стратегическа заплаха. Ние сме на пътя към борба сред великите сили “, предизвестява дипломатът.

Планирайки идващите си две книги, за изкуствения разсъдък (ИИ) и естеството на съюзите, той остава по-заинтересован да гледа напред, в сравнение с да рови в предишното.

Кисинджър е угрижен от засилващата се конкуренция сред Китай и Съединени американски щати за софтуерно и икономическо предимство. Дори когато Русия навлиза в орбитата на Китай и войната засенчва Източния фланг на Европа, той се притеснява, че ИИ е на път да ускори китайско-американското съревнование. По света салдото на силите и софтуерната основа на войната се трансформират толкоз бързо и по толкоз доста способи, че страните нямат открит принцип, на който да открият ред. Ако не могат да намерят подобен, те могат да прибегнат до мощ.

" Намираме се в класическата обстановка отпреди Първата международна война “, споделя той, " където нито една от страните няма огромна независимост на политическа отстъпка и в която всяко нарушение на равновесието може да докара до пагубни последствия “.

Кисинджър е апетитен от мнозина като войнолюбец поради войната във Виетнам, само че той счита избягването на спор сред велики сили като фокус на работата на живота си.

След като става очевидец на касапницата, породена от Нацистка Германия и губи 13 свои близки родственици по време на Холокоста, той се е убедил, че единственият метод да се предотврати унищожителен спор е твърдата дипломация, в идеалния случай подкрепена от споделени полезности.

" Това е казусът, който би трябвало да бъде позволен. И имам вяра, че съм прекарал живота си в опити да се оправя с това “. По думите му ориста на човечеството зависи от това дали Америка и Китай могат да се схванат. Уверен е, че бързият напредък на ИИ им оставя единствено пет до 10 години, с цел да намерят метод това да се случи.

Кисинджър има някои начални препоръки към амбициозните водачи: " Определете къде се намирате “.

В тази връзка отправната точка за отбягване на войната е да се проучва възходящото безпокойствие на Китай. Въпреки репутацията си на благоразположен към държавното управление в Пекин, той признава, че мнозина са уверени, че Америка върви надолу и че " затова, вследствие на историческа еволюция, те (китайците) в последна сметка ще ни изместят “.

Дипломатът предизвестява, че в Китай са твърдо уверени, че надали в миналото Америка ще се отнася към страната като към равна такава. Въпреки това Кисинджър приканва да не се поясняват неправилно упоритостите на Китай. Във Вашингтон " споделят, че Китай желае международно господство… Отговорът е, че те [в Китай] желаят да бъдат мощни. Те не се стремят към международно владичество в хитлеристки смисъл. Те не мислят и в никакъв случай не са мислили по този начин за международния ред “.

В Нацистка Германия войната е била неизбежна, тъй като Адолф Хитлер е имал потребност от нея, изяснява Кисинджър, само че Китай е друг. Той се е срещал с доста китайски водачи, като се стартира с Мао Цзедун. Не се съмнява в тяхната идеологическа ангажираност, само че тя постоянно е била заварена с острия нюх за ползите и опциите на страната им.

Кисинджър вижда китайската система като повече конфуцианска, в сравнение с марксистка. Тя учи китайските водачи да реализират оптималната мощ, на която страната им е способна, и да се стремят да провокират почитание за своите достижения.

Китайските водачи желаят да бъдат приети за последните съдии на интернационалната система. " Ако реализиран предимство, което в действителност може да бъде употребявано, биха ли го довели до точката на налагане на китайската просвета? Не знам. Моят инстинкт ми споделя по-скоро не… [Но] имам вяра, че е в нашите благоприятни условия да предотвратим възникването на тази обстановка посредством композиция от дипломация и мощ “.

Един натурален американски отговор на предизвикването на китайските упоритости е да ги изследват, като метод да се разпознава по какъв начин да се поддържа равновесието сред двете сили. Друг вид е да се откри непрекъснат разговор сред Китай и Америка. Пекин " се пробва да играе световна роля. Във всяка точка би трябвало да преценим дали концепциите за стратегическа роля са съвместими. Ако не са, тогава ще възникне въпросът за силата. Възможно ли е Китай и Съединените щати да съществуват взаимно без опасността от тотална война посред им? Мислех и към момента мисля, че отговорът е да “, споделя Кисинджър.

Но той признава, че триумфът не е обезпечен. " Може да се стигне и до неуспех. И затова би трябвало да сме задоволително мощни във военно отношение, с цел да устоим на неуспеха “, поучава той.