Европейският съд по правата на човека осъди България за агресивна онлайн реч на омразата
В първото дело за онлайн тирада на омразата против България Европейски съд по правата на човека открива, че прокуратурата е работила несъответстващо при следствието на закани и подстрекателство към принуждение и тирада на омразата, отправена към правозащитници, заради професионалната им активност в отбрана на бежанците и мигрантите.
С решение от през днешния ден по делото Иларева и други против България (№ 24729/17) Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) постанови неоправдателно решение против България поради бездействието на българските управляващи против закани, отравени в обществената мрежа „ Facebook " против правозащитници, защитаващи правата на бежанците и мигрантите. Това е първото решение на този съд за онлайн тирада на ненавист против България.
Фактите по случая
Жалбоподателите са трима правозащитни деятели - адв. Валерия Иларева, Лидия Стайкова и Красимир Кънев. През декември 2014 година Лидия Стайкова, която дружно с адв. Валерия Иларева години наред работи интензивно за правата на бежанците и претендентите за леговище в България, е номинирана за годишната премия на Българския хелзинкски комитет (БХК) „ Човек на годината ". През януари 2015 година по отношение на тази номинация посредством няколко Facebook профила десетки консуматори на мрежата стартират да насочат гневни нападки към двете активистки, както и към Красимир Кънев, който по това време е ръководител на БХК и ръководител на журито на „ Човек на годината ". Към тримата са отправени закани за ликвидиране, за изтезания и побои, както и извънредно вулгарни обиди. Един от потребителите разгласява фотоколаж с изображение на тримата жалбоподатели под заглавие „ Уроди на годината " под който събира огромен брой сходни изказвания. Всички закани и обиди са по отношение на правозащитната активност на тримата жалбоподатели. Някои консуматори питат за техните адреси и показват персонална подготвеност да се саморазправят с тях. Един от потребителите изпраща персонално на Стайкова фотоколаж - фотография с изображение на жена с окървавени тяло и глава. Тези изказвания получават необятен отзив. Фотоколажът е споделен над 120 пъти за по-малко от 4 дни.
С правната помощ на БХК жалбоподателите незабавно подават тъжба до Софийска районна прокуратура (СРП). Сочат, че огромна част от изявленията са съставомерни действия по редица членове на Наказателния кодекс (НК), в това число закана за ликвидиране, подбудителство към расова и религиозна дискриминация, подбудителство към осъществяване на закононарушение. Прокуратурата образува досъдебно произвеждане за подбудителство към расова и етническа ненавист, дискриминация и принуждение по член 162, алинея 1 от Наказателен кодекс, само че не уведомява за това жалбоподателите, защото съгласно българската наказателноправна теория закононарушенията от този вид са „ официални ", от тях няма потърпевши и затова няма лица, които да имат правото да бъдат уведомявани за хода на производството.
Жалбоподателите апелират отхвърли на прокуратурата да им даде копие от постановлението, както и информация за това по какъв начин са квалифицирани действията. Обжалването се проточва повече от година и едвам през февруари 2016 година жалбоподателите получават разпореждане от Софийска градска прокуратура (СГП), че имат качество на потърпевши от закононарушение по член 144 от Наказателен кодекс за закана против личността и че постановлението на СРП е незаконосъобразно. Прокуратурата обаче отхвърля да изиска трафични, съобщителни и електронни данни, защото шестмесечният период за това към този миг към този момент е изминал.
В сходство с напътствията на СГП, СРП организира ново следствие, само че още веднъж за закононарушение по член 162, алинея 1 от Наказателен кодекс. По отношение на заканите за ликвидиране прокуратурата приема, че те не са съответни, а „ демонстрация на персонално мнение ". След тъжби от жалбоподателите, Софийски областен съд и Софийски градски съд удостоверяват мнението на СРП. Същото вършат и по-горните прокурорски инстанции. Една от тях, Софийска градска прокуратура, декларира, че създателите на заканите „ явно " не целят да възбудят боязън у жалбоподателите, а просто „ изразили свое персонално и негативно отношение " към тях.
Решението на ЕСПЧ
Съдът в Страсбург открива, че са нарушени правото на персонален живот (чл. 8 от Европейската спогодба за правата на индивида, ЕКПЧ) и правото на независимост от дискриминация (чл. 14 по отношение на член 8 от ЕКПЧ).
В отговор на изказванията на държавното управление, че не са изчерпани гражданскоправните и административноправните средства за отбрана, Европейски съд по правата на човека припомня своята процедура, че когато дейности, представляващи съществени закононарушения, са ориентирани против физическата или психическата цялост на обещано лице, единствено ефикасни наказателноправни средства могат да обезпечат съответна отбрана и да служат като възпиращ фактор. Той също по този начин припомня, че във връзка с директни словесни нападки и физически закани, стимулирани от дискриминационно отношение, са нужни наказателноправни средства за отбрана. Възможността за приемане на обезщетение по гражданскоправен ред, само че не и наказателното гонене на виновните лица, не би била задоволителна страната да извърши процесуалното си обвързване да проверява такива дейности.
Съдът отбелязва, че изявленията съдържат тежка сериозна тирада на омразата, която е била бързо и неведнъж споделяна и е достигнала до жалбоподателите. Изявленията са били ясни и изпълнени с принуждение, жалбоподателите са били ясно посочени и обществено изложени, а работните им адреси са били елементарно откриваеми. Естеството на употребяваната тирада и омразата, изразена в тези изявления, не могат да бъдат приравнени към нормално изложение - пък било то и пресилено - на негативно мнение за жалбоподателите. Като се има поради значителната роля на интернет като невиждано мощна платформа за продан на хрумвания и информация, която крие риск от нарушение на правата на индивида, отговорностите на страните важат както офлайн, по този начин и онлайн (§ 140 от решението).
В решението си Европейски съд по правата на човека показва, че българското законодателство не основава спънка за определяне създателите на заканите онлайн поради липса на достъп до трафични данни от „ Facebook ", и че управляващите не са създали съществени опити за други следствени дейности - не са поискали интернационална правна помощ, не са изискали от „ Facebook " данни, предоставени при основаването на профилите, не са събрали информация от компютри и телефони на открити лица, нито са разследвали собствеността на уеб страница, свързван със обвинен (§§ 139 - 144 от решението). Европейски съд по правата на човека заключава, че подхванатите дейности са несъответстващи и неспособни да изяснят обстоятелствата по случая.
Европейски съд по правата на човека обсъжа и подтекста, в който са осъществени заканите - нараснало публично напрежение към увиличения приток на бежанци към оня миг. Това обаче е било омаловажено от прокуратурата, регистрира Съдът. На този декор през октомври 2016 година Красимир Кънев е бил атакуван на улицата скоро след телевизионно присъединяване, в което е приказвал за тази обстановка с бежанците и мигрантите. Дискриминационният детайл в действията изобщо не разискван в актовете на прокуратурата, макар асоциацията, която съществува сред жалбоподателите и групите хора, чиито права те пазят. Само този факт самичък по себе си дава съображение за подозрение в адекватността и успеваемостта на следствието (§ 141 от решението).
„ Това решение е голямо достижение за правозащитната общественост в България, която от години е обект на клюки и закани ", съобщи адв. Адела Качаунова, която съставлява жалбоподателите по делото. „ Българските управляващи освен демонстрират редовно безгрижие, допускайки сходни офанзиви против гражданското общество, само че даже от време на време аналогични изказвания, въпреки и може би малко по-прилични, се чуват изказани от властници - общински съветници, кметове, министри и народни представители. Българската прокуратура пък, която е хиперактивна по други случаи, не поставя даже минимални старания да открива причинителите на незаконна дискриминационна тирада. Това е част от институционалната дискриминация в България ", съобщи още адв. Качаунова.
С решение от през днешния ден по делото Иларева и други против България (№ 24729/17) Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) постанови неоправдателно решение против България поради бездействието на българските управляващи против закани, отравени в обществената мрежа „ Facebook " против правозащитници, защитаващи правата на бежанците и мигрантите. Това е първото решение на този съд за онлайн тирада на ненавист против България.
Фактите по случая
Жалбоподателите са трима правозащитни деятели - адв. Валерия Иларева, Лидия Стайкова и Красимир Кънев. През декември 2014 година Лидия Стайкова, която дружно с адв. Валерия Иларева години наред работи интензивно за правата на бежанците и претендентите за леговище в България, е номинирана за годишната премия на Българския хелзинкски комитет (БХК) „ Човек на годината ". През януари 2015 година по отношение на тази номинация посредством няколко Facebook профила десетки консуматори на мрежата стартират да насочат гневни нападки към двете активистки, както и към Красимир Кънев, който по това време е ръководител на БХК и ръководител на журито на „ Човек на годината ". Към тримата са отправени закани за ликвидиране, за изтезания и побои, както и извънредно вулгарни обиди. Един от потребителите разгласява фотоколаж с изображение на тримата жалбоподатели под заглавие „ Уроди на годината " под който събира огромен брой сходни изказвания. Всички закани и обиди са по отношение на правозащитната активност на тримата жалбоподатели. Някои консуматори питат за техните адреси и показват персонална подготвеност да се саморазправят с тях. Един от потребителите изпраща персонално на Стайкова фотоколаж - фотография с изображение на жена с окървавени тяло и глава. Тези изказвания получават необятен отзив. Фотоколажът е споделен над 120 пъти за по-малко от 4 дни.
С правната помощ на БХК жалбоподателите незабавно подават тъжба до Софийска районна прокуратура (СРП). Сочат, че огромна част от изявленията са съставомерни действия по редица членове на Наказателния кодекс (НК), в това число закана за ликвидиране, подбудителство към расова и религиозна дискриминация, подбудителство към осъществяване на закононарушение. Прокуратурата образува досъдебно произвеждане за подбудителство към расова и етническа ненавист, дискриминация и принуждение по член 162, алинея 1 от Наказателен кодекс, само че не уведомява за това жалбоподателите, защото съгласно българската наказателноправна теория закононарушенията от този вид са „ официални ", от тях няма потърпевши и затова няма лица, които да имат правото да бъдат уведомявани за хода на производството.
Жалбоподателите апелират отхвърли на прокуратурата да им даде копие от постановлението, както и информация за това по какъв начин са квалифицирани действията. Обжалването се проточва повече от година и едвам през февруари 2016 година жалбоподателите получават разпореждане от Софийска градска прокуратура (СГП), че имат качество на потърпевши от закононарушение по член 144 от Наказателен кодекс за закана против личността и че постановлението на СРП е незаконосъобразно. Прокуратурата обаче отхвърля да изиска трафични, съобщителни и електронни данни, защото шестмесечният период за това към този миг към този момент е изминал.
В сходство с напътствията на СГП, СРП организира ново следствие, само че още веднъж за закононарушение по член 162, алинея 1 от Наказателен кодекс. По отношение на заканите за ликвидиране прокуратурата приема, че те не са съответни, а „ демонстрация на персонално мнение ". След тъжби от жалбоподателите, Софийски областен съд и Софийски градски съд удостоверяват мнението на СРП. Същото вършат и по-горните прокурорски инстанции. Една от тях, Софийска градска прокуратура, декларира, че създателите на заканите „ явно " не целят да възбудят боязън у жалбоподателите, а просто „ изразили свое персонално и негативно отношение " към тях.
Решението на ЕСПЧ
Съдът в Страсбург открива, че са нарушени правото на персонален живот (чл. 8 от Европейската спогодба за правата на индивида, ЕКПЧ) и правото на независимост от дискриминация (чл. 14 по отношение на член 8 от ЕКПЧ).
В отговор на изказванията на държавното управление, че не са изчерпани гражданскоправните и административноправните средства за отбрана, Европейски съд по правата на човека припомня своята процедура, че когато дейности, представляващи съществени закононарушения, са ориентирани против физическата или психическата цялост на обещано лице, единствено ефикасни наказателноправни средства могат да обезпечат съответна отбрана и да служат като възпиращ фактор. Той също по този начин припомня, че във връзка с директни словесни нападки и физически закани, стимулирани от дискриминационно отношение, са нужни наказателноправни средства за отбрана. Възможността за приемане на обезщетение по гражданскоправен ред, само че не и наказателното гонене на виновните лица, не би била задоволителна страната да извърши процесуалното си обвързване да проверява такива дейности.
Съдът отбелязва, че изявленията съдържат тежка сериозна тирада на омразата, която е била бързо и неведнъж споделяна и е достигнала до жалбоподателите. Изявленията са били ясни и изпълнени с принуждение, жалбоподателите са били ясно посочени и обществено изложени, а работните им адреси са били елементарно откриваеми. Естеството на употребяваната тирада и омразата, изразена в тези изявления, не могат да бъдат приравнени към нормално изложение - пък било то и пресилено - на негативно мнение за жалбоподателите. Като се има поради значителната роля на интернет като невиждано мощна платформа за продан на хрумвания и информация, която крие риск от нарушение на правата на индивида, отговорностите на страните важат както офлайн, по този начин и онлайн (§ 140 от решението).
В решението си Европейски съд по правата на човека показва, че българското законодателство не основава спънка за определяне създателите на заканите онлайн поради липса на достъп до трафични данни от „ Facebook ", и че управляващите не са създали съществени опити за други следствени дейности - не са поискали интернационална правна помощ, не са изискали от „ Facebook " данни, предоставени при основаването на профилите, не са събрали информация от компютри и телефони на открити лица, нито са разследвали собствеността на уеб страница, свързван със обвинен (§§ 139 - 144 от решението). Европейски съд по правата на човека заключава, че подхванатите дейности са несъответстващи и неспособни да изяснят обстоятелствата по случая.
Европейски съд по правата на човека обсъжа и подтекста, в който са осъществени заканите - нараснало публично напрежение към увиличения приток на бежанци към оня миг. Това обаче е било омаловажено от прокуратурата, регистрира Съдът. На този декор през октомври 2016 година Красимир Кънев е бил атакуван на улицата скоро след телевизионно присъединяване, в което е приказвал за тази обстановка с бежанците и мигрантите. Дискриминационният детайл в действията изобщо не разискван в актовете на прокуратурата, макар асоциацията, която съществува сред жалбоподателите и групите хора, чиито права те пазят. Само този факт самичък по себе си дава съображение за подозрение в адекватността и успеваемостта на следствието (§ 141 от решението).
„ Това решение е голямо достижение за правозащитната общественост в България, която от години е обект на клюки и закани ", съобщи адв. Адела Качаунова, която съставлява жалбоподателите по делото. „ Българските управляващи освен демонстрират редовно безгрижие, допускайки сходни офанзиви против гражданското общество, само че даже от време на време аналогични изказвания, въпреки и може би малко по-прилични, се чуват изказани от властници - общински съветници, кметове, министри и народни представители. Българската прокуратура пък, която е хиперактивна по други случаи, не поставя даже минимални старания да открива причинителите на незаконна дискриминационна тирада. Това е част от институционалната дискриминация в България ", съобщи още адв. Качаунова.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ