Сагата с обиска на Тръмп продължава, дело за архива на Клинтън може да обърне случая в негова полза
В първичната партида от документи, предадени през януари на Националния списък на Съединени американски щати от някогашния президент Доналд Тръмп, е имало повече от 150 документа, обозначени като класифицирани, което е провокирало забележителна паника в американското министерство на правораздаването и частично е било причина за започването на следствието, част от което беше обискът на " Мар а Лаго " от сътрудници на ФБР този месец, написа в. " Ню Йорк таймс " като се базира на осведомени източници.
Като цяло държавното управление е иззело от Тръмп повече от 300 обозначени като класифицирани документа, откогато той напусна поста си, показва изданието. Този неотразяван до момента размер на сензитивните материали, открити у някогашния президент през януари, дава изясненост за какво министерството на правораздаването се е заело толкоз незабавно да търси още класифицирани материали, с които той би могъл да разполага, разяснява американският вестник.
Междувременно Тръмп даде начало на своята юридическа борба против министерството на правораздаването по отношение на изземването на документи от имението му " Мар-а-Лаго ", като изиска самостоятелен правосъден чиновник да прегледа материалите, конфискувани по време на обиска, разяснява в. " Файненшъл таймс ". Подаденият през вчерашния ден иск във федералния съд на Флорида е първият формален ход на Тръмп против ФБР след трагичния обиск в имението му този месец, показва изданието.
В подадения иск юристите на Тръмп настояват, че документите автоматизирано са обхванати от законовото право на президента на Съединени американски щати да поддържа поверителна връзка с изпълнителната власт при избрани условия и да се опълчва на призовки и различен контрол на законодателната и правосъдната власт по отношение на съответна информация, обвързвана с тази поверителна връзка, защото документите са били основани, до момента в който Тръмп е бил държавен глава, написа " Файненшъл таймс ".
Съдебно дело от 2012 година, с решение, по което е отхвърлен достъп до аудиозаписи от Белия дом, съхранявани в чекмеджето за чорапи на някогашния президент Бил Клинтън, откакто той напуснал поста, може да помогне на юридическия екип на Тръмп в борбата му да си върне архивите, които ФБР иззе този месец от " Мар а Лаго ", разяснява в. " Вашингтон таймс ".
Съдебното решение, постановено преди 10 години от съдийката от Окръжния съд на Съединени американски щати Ейми Бърман Джаксън, отхвърля причините на консервативна група за наблюдаване, която е желала достъп до десетки касети, записани от Клинтън и историка Тейлър Бранч по време на неговото ръководство, показва столичното издание.
Съдийката се е произнесла, че касетите принадлежат на Клинтън, макар че в записите са били обсъждани необятен кръг президентски въпроси, изяснява вестникът.
Записите са на разисквания дали да бъде уволнен шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ, дали Мадлин Олбрайт да бъде номинирана за държавен секретар, решения в региона на външната политика, както и телефонни диалози на Клинтън с задгранични водачи, сенатори и секретари на кабинета.
Тогава съдът постановява, че Националната администрация на архивите на Съединени американски щати няма право да " изземе контрола върху тях ", защото Клинтън е употребявал пълномощията си според Закона за президентските архиви, с цел да разгласи записите за част от своите персонални архиви.
" Това, което излиза наяве от правосъдното решение е, че според закона и предходните правни позиции на министерството на правораздаването, в случай че Клинтън е имал записите, се приема, че те са персонални ", съобщи пред " Вашингтон таймс " Том Фитън, президент на групата " Джудишъл уоч ".
Неговата група е подала отхвърления правосъден иск за приемане на записите на Клинтън, показва изданието. Според Фитън решението на съда от 2012 година значи, че президентът има пълномощието да афишира дали неговите архиви са персонални и това би могло да повлияе на идната правосъдна борба за конфискуваните от имението на Тръмп документи.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Като цяло държавното управление е иззело от Тръмп повече от 300 обозначени като класифицирани документа, откогато той напусна поста си, показва изданието. Този неотразяван до момента размер на сензитивните материали, открити у някогашния президент през януари, дава изясненост за какво министерството на правораздаването се е заело толкоз незабавно да търси още класифицирани материали, с които той би могъл да разполага, разяснява американският вестник.
Междувременно Тръмп даде начало на своята юридическа борба против министерството на правораздаването по отношение на изземването на документи от имението му " Мар-а-Лаго ", като изиска самостоятелен правосъден чиновник да прегледа материалите, конфискувани по време на обиска, разяснява в. " Файненшъл таймс ". Подаденият през вчерашния ден иск във федералния съд на Флорида е първият формален ход на Тръмп против ФБР след трагичния обиск в имението му този месец, показва изданието.
В подадения иск юристите на Тръмп настояват, че документите автоматизирано са обхванати от законовото право на президента на Съединени американски щати да поддържа поверителна връзка с изпълнителната власт при избрани условия и да се опълчва на призовки и различен контрол на законодателната и правосъдната власт по отношение на съответна информация, обвързвана с тази поверителна връзка, защото документите са били основани, до момента в който Тръмп е бил държавен глава, написа " Файненшъл таймс ".
Съдебно дело от 2012 година, с решение, по което е отхвърлен достъп до аудиозаписи от Белия дом, съхранявани в чекмеджето за чорапи на някогашния президент Бил Клинтън, откакто той напуснал поста, може да помогне на юридическия екип на Тръмп в борбата му да си върне архивите, които ФБР иззе този месец от " Мар а Лаго ", разяснява в. " Вашингтон таймс ".
Съдебното решение, постановено преди 10 години от съдийката от Окръжния съд на Съединени американски щати Ейми Бърман Джаксън, отхвърля причините на консервативна група за наблюдаване, която е желала достъп до десетки касети, записани от Клинтън и историка Тейлър Бранч по време на неговото ръководство, показва столичното издание.
Съдийката се е произнесла, че касетите принадлежат на Клинтън, макар че в записите са били обсъждани необятен кръг президентски въпроси, изяснява вестникът.
Записите са на разисквания дали да бъде уволнен шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ, дали Мадлин Олбрайт да бъде номинирана за държавен секретар, решения в региона на външната политика, както и телефонни диалози на Клинтън с задгранични водачи, сенатори и секретари на кабинета.
Тогава съдът постановява, че Националната администрация на архивите на Съединени американски щати няма право да " изземе контрола върху тях ", защото Клинтън е употребявал пълномощията си според Закона за президентските архиви, с цел да разгласи записите за част от своите персонални архиви.
" Това, което излиза наяве от правосъдното решение е, че според закона и предходните правни позиции на министерството на правораздаването, в случай че Клинтън е имал записите, се приема, че те са персонални ", съобщи пред " Вашингтон таймс " Том Фитън, президент на групата " Джудишъл уоч ".
Неговата група е подала отхвърления правосъден иск за приемане на записите на Клинтън, показва изданието. Според Фитън решението на съда от 2012 година значи, че президентът има пълномощието да афишира дали неговите архиви са персонални и това би могло да повлияе на идната правосъдна борба за конфискуваните от имението на Тръмп документи.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ