В първия есенен ден решихме да ви вдъхновим с едно

В първия есенен ден взехме решение да ви вдъхновим с едно стихотворение, което ни носи усет на топли мемоари, лятна носталгия и есен!

***

Септември

С ръка ще махна. Ще изпратя лятото,
отправено към загатна на времето.
Признавам си, че ще ми липсва вятъра
и топлите лъчи на слънчогледите…
И шарените сенки на тополите,
в които си отглеждахме мечтите…
Дъждът, за който толкоз се молих,
а след това ме отнесе без да пита…
Щурците ще ми липсват. Като ария,
която е заспала недопята.
С ръка ще махна. Ще посрещна есен.
А лятото ще тръгне в необята…
Но някак светлосиният му смях,
разля се като звън по мойте устни.
И безоблачен лъч в сърцето си прибрах.
Инат ли съм?. Отказвам да го пусна…
Родена съм с дъха на топлината,
и лято ще съм тъкмо до давност.
Посрещам есента. Но във душата ми
едно щурче се сгуши. И остава.

Мира Дойчинова- irini