Да започнеш живота си наново въпреки социалните стереотипи
В първия ден си ден в Хонконгския баптистки университет Чън Лин е изумена от размера на кампуса и ѝ е мъчно да се ориентира къде са постройките и по какъв начин да откри своята публика.
На церемонията по откриването на образователната година Чън Лин е единствена по-възрастна с десетилетие от 17-18-годишните първокурсници.
В Китай всеобщият случай е човек на 18 години да влезе в университет, към 28 да се задоми, към 33 да си купи дом, на 35 към този момент да мисли за пенсия и на 50-60 да се грижи за внуците. Има обаче и хора като Чън Лин, които не следват общоприетите стандарти, а избират да сверяват живота си по „ антисоциалния часовник “ на известния уебсайт „ Доубан “ (Douban), където към този момент над 70 000 души търсят и споделят своите разнообразни житейски пътища.
„ Антисоциалният часовник “ е уголемение на концепцията за „ обществения часовник “, препоръчана от американския психолог Бърнис Нюгартън през 1976 година, и която отразява обществените и културни упования на индивидите, т.е. „ какво човек би трябвало да прави на избрана възраст “.
Бунтарите против обществените стандарти изповядват междинното верую: „ В твоя личен часови пояс, който ориста ти е отредила, всичко е в точния момент “. И Чън Лин споделя с екстаз в групата на „ Доубан “ след края на първия учебен срок: „ Пълният резултат от изпитите е 4, а аз получих 3,67! “
Идването на работа в Хонконг се трансформира в повратна точка в живота ѝ. По време на акцията за банкет в локалните университети Чън Лин попада в метрото на реклама за младши експерти – научна степен сред гимназията и бакалавър, присъждана след двугодишно образование, и която дава опция за продължение на образованието.
От известно време у младата жена зрее концепцията да стартира да учи още веднъж. Преди десетина година, когато е призната в университет, и всеки от двамата ѝ родители, които преди малко са се развели, отхвърлят да я устоят финансово. Чън Лин се обръща за помощ и търси да вземе пари назаем от родственици и другари, само че без резултат. А приятелите ѝ един след различен отпътуват за университети, до момента в който тя остава в дребното магазинче, където продава галантерия.
Следва работа в Гуанджоу и Шънджън, където Чън Лин осъзнава, че колкото и добре да се оправя в работата си, може да бъде най-вече шеф на магазинче и в никакъв случай няма да успее да стигне до централата на компанията. И по този начин взема решение да продължи да се образова и развива и проправи сама пътя си към висшето обучение, който животът до момента ѝ е отказвал.
Най-неотложният проблем е по какъв начин да се приготви за приемния изпит по британски и да спести пари за университетската такса. За първата цел употребява профилиран уебсайт в интернет, където търси отговори на въпросите си, и всеки ден преди да тръгне и откакто се върне от работа, не стопира за учи.
Процесът на самото кандидатстване е също чужд на Чън Лин. След като подава документи онлайн, тя се тормози дали университетът ще ги получи и изпраща имейл за удостоверение. Оттам обаче се оказва, че се нуждаят от резултатите от матурата ѝ, което съвсем я проваля, защото гимназията, в която е учила не ги е въвело в централизираната система. Тогава Чън Лин се обажда в локалното Образователно ръководство само че оттова ѝ споделят, че пазят резултатите девет години и тя просто е пропуснала това време. Младата жена стартира да търси информация по интернет по какъв начин да се оправи със обстановката и най-сетне намира някогашния си преподавател и го моли да ѝ спомага да намерят досието ѝ и издадат нужното увещание за триумфа. И всичко това Чън Лин прави във времето, в което не е на работа.
Пишейки молбата си за овакантяване, за момент у нея се прокрадва съмнение: „ Ами в случай че не ме одобряват, ще би трябвало да си диря работа още веднъж. Каква ще бъде тя? “
Скоро обаче тя получава отвод от Китайския университет на Хонконг, което е голям прочувствен удар и я изправя съвсем пред нервозен срив. Следващите дни на очакване се нижат постепенно и трудно, до момента в който най-после идва известието, че е призната в Хонконгския баптистки университет.
Влизайки в кампуса, тя се усеща като в Рая. „ Тук има единствено хора, които предават познания и учат “, спомня какво си е казвала тогава Чън Лин, за която библиотеката се трансформира едно от обичаните ѝ места и прекарва там часове успокоение и тишина в четене и писане на домашни.
Чън Лин си дава ясна сметка за скъпия късмет да продължи образованието си, който от една страна ѝ дава ориста, а от друга тя самата си извоюва със своята непримиримост. По време на лекции и извършения седи най-отпред, постоянно е дейна и поддържа връзка с преподавателите. Особено усещане ѝ вършат часовете по философия, които избира през първия учебен срок, казвайки, че те „ отварят вратата на нов свят “ към нея самата.
Същевременно Чън Лин се стимулира от по-младите си състуденти, за които споделя: „ Толкова е умилително да ги следя, защото човек, преди малко приключил гимназия, е друг тези като мен. От техните дейности струи очакване и любознание “.
След като споделя новината с сътрудници и другари, че ще продължи да учи в Хонконг, мнозина от тях я окуражават и изричат удивление от напъните ѝ. Някои от приятелите ѝ, несъмнено, имат и чисто практични въпроси като да вземем за пример по какъв начин ще се устоя, не мисли ли за брак, защото когато приключи ще бъде над 30, няма ли да е късно за деца, какво ще прави откакто приключи, напомняйки ѝ, че на доста места съществува възрастова дискриминация…
Всичко това обаче не просто не разколебава Чън Лин, а и дава спомагателен тласък да се потвърди. Тя счита, че бракът и децата не са нещо наложително и когато ѝ я питат по какъв начин ще постъпи, дава отговор, че първо желае да разбере от какво има потребност, с цел да бъде виновен човек в новия си живот.
Преди тя също е обмисляла да си купи апартамент, защото това се счита за някаква гаранция за естествен живот на човек. През последните няколко години обаче визиите ѝ за парите и потреблението последователно се трансформират и тя се застъпва за минимализма. „ Където е сърцето, там е домът, няма потребност човек да бъде завързан към съответна къща, пък било то и неговата лична “, изяснява Чън Лин.
Днес младата жена споделя, че желае да живее за момента и да вземе най-хубавото от него. „ Важното е човек да открие своя друг „ Аз “, безапелационна е Чън Лин.
Почти 30-годишна първокурсничка, Чън Лин се любува на това да бъде част от университетската магия и да бъде заобиколена от хора, интересуващи се и попиващи познания.
В края на поста си в „ Доубан “ тя написа: „ Животът ми не е график, просто върша това, което желая, без значение на какъв брой години съм в този момент! Аз съм на 28, само че имам възприятието, че животът ми преди малко стартира “.
На церемонията по откриването на образователната година Чън Лин е единствена по-възрастна с десетилетие от 17-18-годишните първокурсници.
В Китай всеобщият случай е човек на 18 години да влезе в университет, към 28 да се задоми, към 33 да си купи дом, на 35 към този момент да мисли за пенсия и на 50-60 да се грижи за внуците. Има обаче и хора като Чън Лин, които не следват общоприетите стандарти, а избират да сверяват живота си по „ антисоциалния часовник “ на известния уебсайт „ Доубан “ (Douban), където към този момент над 70 000 души търсят и споделят своите разнообразни житейски пътища.
„ Антисоциалният часовник “ е уголемение на концепцията за „ обществения часовник “, препоръчана от американския психолог Бърнис Нюгартън през 1976 година, и която отразява обществените и културни упования на индивидите, т.е. „ какво човек би трябвало да прави на избрана възраст “.
Бунтарите против обществените стандарти изповядват междинното верую: „ В твоя личен часови пояс, който ориста ти е отредила, всичко е в точния момент “. И Чън Лин споделя с екстаз в групата на „ Доубан “ след края на първия учебен срок: „ Пълният резултат от изпитите е 4, а аз получих 3,67! “
Идването на работа в Хонконг се трансформира в повратна точка в живота ѝ. По време на акцията за банкет в локалните университети Чън Лин попада в метрото на реклама за младши експерти – научна степен сред гимназията и бакалавър, присъждана след двугодишно образование, и която дава опция за продължение на образованието.
От известно време у младата жена зрее концепцията да стартира да учи още веднъж. Преди десетина година, когато е призната в университет, и всеки от двамата ѝ родители, които преди малко са се развели, отхвърлят да я устоят финансово. Чън Лин се обръща за помощ и търси да вземе пари назаем от родственици и другари, само че без резултат. А приятелите ѝ един след различен отпътуват за университети, до момента в който тя остава в дребното магазинче, където продава галантерия.
Следва работа в Гуанджоу и Шънджън, където Чън Лин осъзнава, че колкото и добре да се оправя в работата си, може да бъде най-вече шеф на магазинче и в никакъв случай няма да успее да стигне до централата на компанията. И по този начин взема решение да продължи да се образова и развива и проправи сама пътя си към висшето обучение, който животът до момента ѝ е отказвал.
Най-неотложният проблем е по какъв начин да се приготви за приемния изпит по британски и да спести пари за университетската такса. За първата цел употребява профилиран уебсайт в интернет, където търси отговори на въпросите си, и всеки ден преди да тръгне и откакто се върне от работа, не стопира за учи.
Процесът на самото кандидатстване е също чужд на Чън Лин. След като подава документи онлайн, тя се тормози дали университетът ще ги получи и изпраща имейл за удостоверение. Оттам обаче се оказва, че се нуждаят от резултатите от матурата ѝ, което съвсем я проваля, защото гимназията, в която е учила не ги е въвело в централизираната система. Тогава Чън Лин се обажда в локалното Образователно ръководство само че оттова ѝ споделят, че пазят резултатите девет години и тя просто е пропуснала това време. Младата жена стартира да търси информация по интернет по какъв начин да се оправи със обстановката и най-сетне намира някогашния си преподавател и го моли да ѝ спомага да намерят досието ѝ и издадат нужното увещание за триумфа. И всичко това Чън Лин прави във времето, в което не е на работа.
Пишейки молбата си за овакантяване, за момент у нея се прокрадва съмнение: „ Ами в случай че не ме одобряват, ще би трябвало да си диря работа още веднъж. Каква ще бъде тя? “
Скоро обаче тя получава отвод от Китайския университет на Хонконг, което е голям прочувствен удар и я изправя съвсем пред нервозен срив. Следващите дни на очакване се нижат постепенно и трудно, до момента в който най-после идва известието, че е призната в Хонконгския баптистки университет.
Влизайки в кампуса, тя се усеща като в Рая. „ Тук има единствено хора, които предават познания и учат “, спомня какво си е казвала тогава Чън Лин, за която библиотеката се трансформира едно от обичаните ѝ места и прекарва там часове успокоение и тишина в четене и писане на домашни.
Чън Лин си дава ясна сметка за скъпия късмет да продължи образованието си, който от една страна ѝ дава ориста, а от друга тя самата си извоюва със своята непримиримост. По време на лекции и извършения седи най-отпред, постоянно е дейна и поддържа връзка с преподавателите. Особено усещане ѝ вършат часовете по философия, които избира през първия учебен срок, казвайки, че те „ отварят вратата на нов свят “ към нея самата.
Същевременно Чън Лин се стимулира от по-младите си състуденти, за които споделя: „ Толкова е умилително да ги следя, защото човек, преди малко приключил гимназия, е друг тези като мен. От техните дейности струи очакване и любознание “.
След като споделя новината с сътрудници и другари, че ще продължи да учи в Хонконг, мнозина от тях я окуражават и изричат удивление от напъните ѝ. Някои от приятелите ѝ, несъмнено, имат и чисто практични въпроси като да вземем за пример по какъв начин ще се устоя, не мисли ли за брак, защото когато приключи ще бъде над 30, няма ли да е късно за деца, какво ще прави откакто приключи, напомняйки ѝ, че на доста места съществува възрастова дискриминация…
Всичко това обаче не просто не разколебава Чън Лин, а и дава спомагателен тласък да се потвърди. Тя счита, че бракът и децата не са нещо наложително и когато ѝ я питат по какъв начин ще постъпи, дава отговор, че първо желае да разбере от какво има потребност, с цел да бъде виновен човек в новия си живот.
Преди тя също е обмисляла да си купи апартамент, защото това се счита за някаква гаранция за естествен живот на човек. През последните няколко години обаче визиите ѝ за парите и потреблението последователно се трансформират и тя се застъпва за минимализма. „ Където е сърцето, там е домът, няма потребност човек да бъде завързан към съответна къща, пък било то и неговата лична “, изяснява Чън Лин.
Днес младата жена споделя, че желае да живее за момента и да вземе най-хубавото от него. „ Важното е човек да открие своя друг „ Аз “, безапелационна е Чън Лин.
Почти 30-годишна първокурсничка, Чън Лин се любува на това да бъде част от университетската магия и да бъде заобиколена от хора, интересуващи се и попиващи познания.
В края на поста си в „ Доубан “ тя написа: „ Животът ми не е график, просто върша това, което желая, без значение на какъв брой години съм в този момент! Аз съм на 28, само че имам възприятието, че животът ми преди малко стартира “.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ