На Сурваки гадаем каква ще бъде новата година
В първия ден от новата година, 1 януари, православната черква отбелязва празника на Св. Василий Велики.
На този ден се уважава паметта на светеца, за който се знае, че е бил един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква, талантлив с блестящи разум и предпочитание да оказва помощ на ближните. В националния календар Васильовден е прочут и под името Сурваки, който сплотява четири съществени детайла - трапезата в нощта преди 1 януари, сурвакането, обикалянето на кукерите и ладуването или гадаенето за сватба.
Поверието предава, че точно вечерта против Нова година най-възрастният в фамилията прекадява обредната вечеря, за която на всички места се подготвя баница с шансове. Трапезата е обилна, като в другите райони на страната се поставят разнообразни ястия от птици - печена патица, гъска върху зеле, пълнена кокошка или пуйка, а също и блюда със свинско, печено пълнено прасенце, пача. Десертът постоянно е саралия, а стопанката има задача да подготви и обичайна баница с шансове, паричка и дрянови клончета. В дванадесетия час най-възрастния представител на рода или фамилията завърта баницата, след което всеки тегли своя шанс за новата година.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики и с обичая сурвакане. По това време се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани с дрянови клончета, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
На Васильовден своя имен ден честват всички, носещи имената Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила. Бъдете здрави, сполучливи и щастливи!
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, прочут в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с значим преломен миг в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подобаващ за разнообразни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири съществени групи - обредна софра, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята против Нова година е втората кадена вечеря.
За празничната софра на Васильовден се коли петел. Също по този начин богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната софра има баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието.
Хлябът постоянно повтаря пластичната декорация и названията на някои от коледните хлябове, да вземем за пример - боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, подложен на керемида, най-възрастният в дома подвига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.
Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с шанс. Останалото от баницата се пази " за Богородица ". Първият залък момите и ергените поставят под възглавницата си, вярвайки, че който сънуват, той ще е бъдещият им брачен партньор или брачна половинка.
Около огъня се гадае за идни сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят съгласно това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, дами и моми мият косите си, с цел да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се резервират суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предходната кадена вечеря.
Преди разсъмване стартира обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година бит, прочут в цялата страна. По смисъл е благопожелание и обредно обезпечаване на здраве посредством допиране със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то точно при започване на годината.
Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като стартират от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има особено наименование - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната декорация, обвързвана постоянно с главния за даден регион занаят, е прекомерно разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки, разнородни вълнени конци, дребни кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от фамилията, започвайки от най-възрастния.
На този ден се уважава паметта на светеца, за който се знае, че е бил един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква, талантлив с блестящи разум и предпочитание да оказва помощ на ближните. В националния календар Васильовден е прочут и под името Сурваки, който сплотява четири съществени детайла - трапезата в нощта преди 1 януари, сурвакането, обикалянето на кукерите и ладуването или гадаенето за сватба.
Поверието предава, че точно вечерта против Нова година най-възрастният в фамилията прекадява обредната вечеря, за която на всички места се подготвя баница с шансове. Трапезата е обилна, като в другите райони на страната се поставят разнообразни ястия от птици - печена патица, гъска върху зеле, пълнена кокошка или пуйка, а също и блюда със свинско, печено пълнено прасенце, пача. Десертът постоянно е саралия, а стопанката има задача да подготви и обичайна баница с шансове, паричка и дрянови клончета. В дванадесетия час най-възрастния представител на рода или фамилията завърта баницата, след което всеки тегли своя шанс за новата година.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики и с обичая сурвакане. По това време се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани с дрянови клончета, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
На Васильовден своя имен ден честват всички, носещи имената Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила. Бъдете здрави, сполучливи и щастливи!
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, прочут в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с значим преломен миг в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подобаващ за разнообразни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири съществени групи - обредна софра, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята против Нова година е втората кадена вечеря.
За празничната софра на Васильовден се коли петел. Също по този начин богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната софра има баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието.
Хлябът постоянно повтаря пластичната декорация и названията на някои от коледните хлябове, да вземем за пример - боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, подложен на керемида, най-възрастният в дома подвига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.
Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с шанс. Останалото от баницата се пази " за Богородица ". Първият залък момите и ергените поставят под възглавницата си, вярвайки, че който сънуват, той ще е бъдещият им брачен партньор или брачна половинка.
Около огъня се гадае за идни сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят съгласно това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, дами и моми мият косите си, с цел да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се резервират суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предходната кадена вечеря.
Преди разсъмване стартира обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година бит, прочут в цялата страна. По смисъл е благопожелание и обредно обезпечаване на здраве посредством допиране със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то точно при започване на годината.
Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като стартират от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има особено наименование - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната декорация, обвързвана постоянно с главния за даден регион занаят, е прекомерно разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки, разнородни вълнени конци, дребни кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от фамилията, започвайки от най-възрастния.
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ