В първия ден от февруари в Радиоприемница“ продължихме темата с

В първия ден от февруари в „ Радиоприемница “ продължихме тематиката с висшето обучение по изкуствата. След Музикалната академия в София, НАТФИЗ и Националната художествена академия, остана да разберем какви са опциите и преспективите пред младежите, избрали музиката и танца за собствен професионален път и обучение в Академията за музикално-танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

От четирите висши учебни заведения по изкуствата в страната, АМТИИ е единственото отвън София, основано през 1964 година. През 1972-ра година филиалът се преобразува в независим Висш музикално-педагогически институт, като по това време започва и образованието по музикално-фолклорни специалности, с което задачата на новото висше учебно заведение придобива неповторим темперамент.

За негов първи ректор е определен професор Асен Диамандиев, който стои в основата и на самодейността да има музикално висше учебно заведение отвън София. През 1975 година се появяват и хореографските специалности, което закономерно води до ново преименуване на висшето учебно заведение през 1995 година - този път в Академия за музикално и танцово изкуство.

Скоро по-късно в програмата е включено и изобразителното изкуство и това изцяло естествено оформя настоящия образ на Академията по изкуствата. Преподаватели там са ярки персони, известни и одобрени създатели и учени. Двама от тях бяха наши посетители през днешния ден - проф. Даниела Дженева - зам.- ректор на АМТИИ и основен живописен началник на отбор „ Тракия “ и доцент Владимир Врадимиров - началник катедра „ Музикален фолклор “ в АМТИИ и диригент на Академичния национален оркестър.

Семейството ми живее с танца към този момент три генерации, дори четири, тъй като и внучката ми танцува.

Академията стана моя орис през 1978 година, когато аплайвах, одобриха ме и до момента си извървях пътя на дипломант, хоноруван учител, явих се на конкурс, бях началник катедра, в този момент съм втори мандат зам.- ректор на художествено-творческата активност, само че танцът е моят живот, Академията е всичко за мен, сподели проф. Даниела Дженева.

Досега не се бях замислял какво е Академията за мен. Чувствам се като в дом, един дом на изкуството, цялостен с другари, които всеки един миг могат да застанат до теб, да ти дадат съвет, да те поддържат в сложен миг. Място, където можеш да научиш доста за музиката, за изкуството, освен за фолклора, в който ние сме се специализирали. Наистина, усещам се добре, като в дом, добави и доцент Владимир Врадимиров.

Младите хора, които идват в Академията, са стимулирани. Те към този момент идват да учат. Мина това време, когато се идваше, с цел да се избегне казармата, или тъй като баща по този начин е поискал. Студентите в този момент имат избрани условия, избират си дисциплини. Преди години си знаехме – образователният проект няма пипане години наред. Сега непрестанно си контактуваме, а когато е допустимо, вършим промени, с цел да отговаряме на условията на студентите. 

В нашата област студентите чакат да излязат и педагози и твроци, да научат и методиката и метода на градеж, драматургията на танца. А ние ги одобряваме по това, дали могат да танцуват. Много е значимо да могат да чуват музиката. Защото един танцьор, който желае да стане хореограф, не чува ли музиката, не е ли осведомен, няма време по-късно да се научи за 4 години. Нашите студенти работят извънредно доста и допускам, че тези, които аплайват при нас, тъкмо за това идват, посочи проф. Дженева.

Как се основава хореография и по какъв начин един създател се учи да гради театър – чуйте в звуковия файл.