В първия ден на новата година - на 1 януари

В първия ден на новата година - на 1 януари източноправославната черква чества Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Свети Василий Велик, който е един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква.

Правилникът на монашеския живот

Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска към 350 година от н.е. в знатно християнско семейство. При образуването на неговия темперамент ефективно присъединяване вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават дребния Василий и неговия брат Григорий в християнските полезности.

Ромските общности в страната означават Банго Васил

По-късно Василий и неговият по-малък брат Григорий учат в Кесария. В това учебно заведение Свети Василий се среща с Григорий Богослов - негов другар и съмишленик. Василий продължава своето образование в Атина, където учи с бъдещия император Юлиан Апостат. Негови учители са фамозните за времето си лектори Химерий и Прохерезий.

След като приключва своето образование Свети Василий Велики се открива покрай град Неокесария при река Ирис, където основава непретенциозно монашеско общежитие. Малко по-късно към него се причислява и неговият правилен другар и съмишленик Григорий Богослов. В този манастир те основават своя устав на монашеския живот, който епохи наред е употребен в православната черква. Свети Василий остава един от най-видните апологети на източната черква.

Маските им се вършат от дърво и от кожа

Сурвакане

Народната традиция у нас свързва деня на Свети Василий Велики с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които сурвакат стопаните на къщите. То е като продължение на коледарските благословии. Както коледарите носят със себе си криваци, по този начин и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се употребява и крушевица - клончета от крушево дърво.

Ето и историята на художника Васил Василев-Васо

Народът счита дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни типове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, само че неговите плодове се берат последни. Те се употребяват в националната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - групово гадаене коя мома за кого ще се омъжи.

Трапезата на Васильовден

Празничната софра на Васильовден е богата и блажна. Трапезата се прекадява с тамян, с цел да се прогонят злите духове. На празничната софра, с изключение на новогодишната баница с шансове участва и свинска пача, приготвена от коледното прасе. В някои региони на страната се коли петел. Обикновено той се подготвя с кисело зеле. На масата също би трябвало да има плодове и пуканки.

Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите осъществявани през тези дни носят духа на старите българи.

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.